По време на социализма на панелните комплекси им казваха “спалните” на София. Тогава хората ставаха, отиваха на работа и се прибираха вечер в блоковете, пазаруваха от кварталния супер и лягаха да спят. Между другото, тогава и съседите водеха много по-активен “социален” живот, просто защото, като се прибереш в комплекса няма къде да отидеш да се разтушиш. Какво се промени? Панелките са си на старото място. Промяната е в това, че ако преди “Младост” е бил ж.к., сега е сити “Младост”. И да, между блоковете започнаха да се появяват други сгради, както и да се правят проекти за други сгради.
Преди дни Инициативен комитет събра над 14 хиляди подписа с искане за провеждане на референдум. Въпросите за народното допитване са два. Перифразирани те звучат така – искате ли да се променят плановете на комплекса, така че да се спре застрояването в зелено площи и междублокови пространства, и искате ли да се наложи временен мораториум на строителството в четирите части на “Младост”? На снимката, увековечила внасянето на подписката, челно място заема новият кмет на “Младост” Десислава Иванчева.

За разлика от публичната заявка, че поддържа протестиращите, кметицата не уважи кръглата маса, организирана от камарите на архитектите и на строителите в България. А там проблемът беше разнищен на съставните му части. И, не че беше предложено решение, но поне въпросите се сложиха на масата с участието на архитекти, общински служители, социолози и собственици на терени в комплекса, инвеститори и неправителствени организации.
Как се е създал проблемът “Младост”? Редът на движение на притежанието на земята е: частна собственост – национализация (общонародна собственост) – реституция – частна собственост. Защото, нали никой не се съмнява, че преди да се построи панелният комплекс земята е принадлежала на някого. Тук е мястото да се спомене, че изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, даде възможност да се реституират терени в урбанизирани територии като земеделски и то в така наречените “възстановими” граници. И въпреки явната несправедливост на този вид реституция, в продължение на 25 години нито една така наречените системни партии, включително и сегашните най-гласовити претенденти за справедливост, не предприе законодателна инициатива за промени, към живеещите в “Младост”.
Действително, в онези времена “Младост” е проектиран “на гола поляна”, с национализирана общонародна собственост. В територията са вложени публични средства за изграждане на инфраструктура, канализация, осветление и др. тоест поляната да се превърне в жилищен комплекс. Това доведе до положението, в което възстановените собственици не ползват ниви, а парцели в урбанизирана територия. А от трета страна, собствениците на апартаменти в блоковете притежават само отстъпено право на строеж. Преди няколко години, предишният главен архитект на София Петър Диков предложи, да се даде безвъзмездно земята под панелките на собствениците на апартаменти. Това беше посрещнато с критики и “на нож”, но ако се беше случило, проблемът щеше да е по-решим, защото поне собствеността на земята щеше да е ясна.
“По стария план отпреди 2009 г. плътността на застрояване беше 21,5%, по новия е още по-ниска”, обясни арх.Димитър Младенов, работил по първоначалния план за “Младост”2 и “Младост”3. Той поясни, че с предварително проучване е бил създаден опорен план, който описвал съществуващите сгради и сградите, които са били предвидени в първоначалния проект, както и тези, които не са реализирани. В него са отразени всички детски площадки и възможностите за озеленяване между блоковете, собствеността – реституирана и частна. “В сегашния план на “Младост”, в максимална степен е защитен обществения интерес, категоричен е арх.Младенов.
“Оспорването или отменянето на действащите планови с мораториум или други такива политически акции, няма да доведат до решение. Напротив, може да се получи обратен ефект – при прераглеждането на плановете, да се стигне до едни много по-високи параметри на застрояване. Това хората трябва да го знаят и да бъдат предупредени за тази възможност”, коментира на дискусията и главният архитект на София Здравко Здравков. Арх.Ангел Захариев от Група Град пък подчерта, че ако се тръгне към обезщетяване на собствениците, не е ясно кой ще плати за 117 хил. кв.м реституирани терени, предвидени от вече действащите планове за зелени площи. Той смята, че е най-важно плановете да се комуникират с хората и да се използват модератори, за да не се стига до протести.
И като стана дума за комуникиране, на дискусията беше представено социологическо проучване проведено в блоковете, около така наречената “кучешка площадка”, която стана и повод за протестите. Любопитна подробност е, това че две жени, представили се за представители на общината, събрали анкетните карти на част от домакинствата и изчезнали с тях, та се наложило анкетьори да правят интервюта на място. Резултатите от допитването показват, че 60% знаят за протестите, а 40% да участвали в тях. 70% не знаели за обществените обсъждания на плана, приет през 2009 г., 17% са чували за тях, а 0,3% са участвали. На въпрос, как да се обезщетят собствениците, 18 % от хората смятат, че трябва да им се плати, 58% са на мнение, че трябва да се плати, но парите да не се вземат от данъците, а 10% са категорични, че терените трябва да се национализират. “Решението на проблема е в ефективния диалог, медиацията. Комуникирането с жителите на района ще помогне на общината да намери решение. Новата кметица работи в тази посока и нещата ще се успокоят. Хората очакват решение, затова сега топката е в общината”, коментира и психологът Антоанета Христова. Според нея, проблемът се корени в това, че хората са тотално неинформирани.

“Как неинформирани? Преди да се приеме плана на “Младост” имаше 12 много тежки обществени обсъждания, с над 1200 предложения”, възрази един от собствениците на земя в “Младост” Димитър Любенов. Той подчерта, че арх.Диков е коментирал с участниците в обсъжданията всички варианти, като плановете са били обявени в районната администрация и са били на разположение на всички заинтересовани страни. “Първия вариант го разглеждахме парцел по парцел”, допълни Любенов. Според него, никой не говори за “цената на комфорта, “Младост” да е с много малка плътност на застрояване”, а това е един от основните конфликти в комплекса. Представителите на собствениците се оплакаха, че години наред им се е отказвало правото да строят на земята, която притежават. Съществува и още една колизия. Собствениците на апартаменти не притежават паркоместа и съответно не плащат за паркиране. Инвеститорите на нови сгради пък са длъжни да осигурят 100% паркиране в рамките на имота си за своя сметка. Бъдещите притежатели на имоти са задължени да ги закупят.
Това са фактите, с които, както става ясно и от социологическото проучване, хората от блоковете не са запознати. Фактите обаче не могат да изчезнат от само себе си. Новият кмет на “Младост” някакси прескача неудобните въпроси и набляга на незаконните действия по част от парцелите. Такива наистина съществуват и те също не трябва да се прескачат, а да се търси отговорност. Само че, откриването и посочването на престъпления е работа на съответните служби, както пък работа на съда е да възстанови справедливостта. Но, за съжаление, решаването на тези казуси няма да реши основният въпрос – как “Младост” да е “зелен”, колкото в момента, като едновременно с това, се удовлетворят претенциите на собствениците на земя.

А за откупуването на 117 хил.кв.м са необходими 50 млн.лева по прогнозна стойност. Вариантите за финансиране са няколко. Единият е, да се повишат данъците в района. В момента собствениците на апартаменти не плащат налог за земята, защото не я притежават, но пък собствениците на парцели се отчитат по това перо. Другата възможност е да се открие набирателна сметка на живеещите в “Младост” с цел, да се изкупят земите на собствениците. Има и трета и четвърта възможност – колективизация или национализация (принудително безвъзмездно одържавяване).
“В дискусията всички се обединихме, че трябва да се спазват законите и влезлите в сила устройствени планове, както и собствеността”, коментира след дискусията за “Младост” председателят на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов. “Всички приехме извода, че протестите се подклаждат от популистки политически интереси и е нужна мащабна разяснителна кампания, за да не се подвеждат хората. Интересно беше и представеното социологическо проучване, което показваше, че протестиращите осъзнават, че нямат законови аргументи”, каза още председателят на КАБ. Очевидно, разрешаването на проблема “Младост” изисква нещо повече от лозунги и референдум.