Резултатите от референдума са такива, каквито са и едва ли има смисъл повече да бъдат обсъждани. Запазвам си мнението че и референдума, и изборите бяха изкривени от това е се проведоха в един ден, но днес това няма значение.

Българите искат мажоритарен вот, очевидно с надеждата че персоналната конкуренция и сблъсъкът на личности ще доведат до качествено ново ниво на политическата представителност и промяна към по-добро.

В същото време изпитвам основателни съмнения че мнозинството от гласувалите със „За“ на референдума осъзнават смисъла на мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство. Съмнявам се също така че това мнозинство разбира и предизвикателството пред районирането на страната на 240 или 231 /минус 9 за чужбина/ района, както и че съгласно закона това райониране трябва да бъде направено сега веднага и от президент с изтичащ мандат и регионален министър в оставка. Който регионален министър освен това е ярък представител на една политическа сила.

Решението за мен е в поетапното въвеждане на едномандатни мажоритарни райони, на първо време – 31 съгласно сегашното разпределение на МИР-овете. Същевременно би трябвало да бъде махнати праговете за преференции, което би дало мажоритарен вот вътре в партийните листи. На следващ етап и след оценка на ефекта би следвало се премине към немската система със относително разпределение на мажоритарно спрямо пропорционални мандати в /условно/ съотношение 120 към 120, след която, уверявам ви, темата с въвеждане на напълно мажоритарна система с 240 мажоритарно избрани депутати ще отпадне от само себе си от дневния ред на обществото.

Да, мажоритарният вот очевидно беше пожелан от българските гласоподаватели, но това няма как само по себе си да доведе до срив на политическата система под натиска на хора, очевидно неразбиращи от политически и законодателни процеси. Визирам инициаторите.

Слушам Стефан Софиянски по Нова ТВ развива идеи за децентрализация на България. Подобна теза отстояваме от гражданско сдружение РЕГИОН още от 2008 г. Не е важно кой е автор на идеите, а кога реално те ще бъдат приложени. В българския случай, силната централизация е равнозначна на мизерия, обезлюдяване, емиграция на българските граждани и видимото презаселване на София. Социалната справедливост и регионалната справедливост са като яйцето и кокошката.

Шест области вместо 28, избираем областен управител (второ ниво на местно управление), всички сектори на вътрешната политика са от компетенциите на областната управа и най-важното – данъчна децентрализация. Повече от 50% от постъпленията да остават в областите, а не да отиват в центъра. Така икономическият живот ще се пренесе в регионите (София е един от тях), а не в центъра.

Обикновено всички партии подкрепят тези идеи, но…..когато са в опозиция….дойдат ли на власт, бързо ги забравят. Регионалната справедливост е тема, която не присъства на отминалите президентски избори. Това е по-скоро нормално, въпреки че регионалната справедливост има и своите балкански измерения (аспирации за създаването на общ пазар с Румъния), трансформираща се в компонент на външната политика. Да видим дали на предсрочните парламентарни избори регионалната справедливост няма да се превърне отново в дъвка, чийто балон ще се надуе по време на дебатите и ще се спука, когато новите депутати влязат в Народното събрание.