По улицата


Олег Ковачев

Ходя на работа пеша, по едни живописни улички. Тази сутрин, пред една от красивите къщи, забелязах млада жена. Тя беше облегнала гръб на входната врата и гледаше към мен. Лицето й беше много красиво, но изразяваше силна тъга, фигурата й беше безпомощно отпусната, все едно, че се крепеше с последни сили и всеки момент щеше да рухне. Вървях и я гледах няколко секунди, тя също ме гледаше.
Първи финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
Тя нищо не каза, само направи две крачки, протегна ми ръка и така, хванати един за друг продължихме по паветата, а тази улица вече беше най-красивата в света!

Втори финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
В този момент вратата се отвори, един едър мъж прихвана жената през кръста и попита:
-“Тоя закача ли те?”
Тя ме погледна презрително и каза:
-“Остави го, нека зяпа!” После влезе във входа.
-“Чичка, изчезни!”-подхвърли мъжът и влезе след нея!

Трети финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
Въпреки, че ме гледаше в очите, тя като че ли едва сега ме забеляза:
-“Ако имаш една доза, ще ме спасиш!”-каза дрезгаво жената- “А после може и да се забавляваме…”

Четвърти финал: Помислих си- дали да спра и да попитам защо е тъжна? Тя продължаваше да ме гледа. За част от секундата се поколебах и после отминах! Вече никога няма да я видя.

Не знам кой е истинският финал? Не знам и каква е поуката. Може би е: ако срещнете красива жена не я отминавайте, защото може да е ТЯ!

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

Предходни анализи в рубриката