зона за мислещи хора

По улицата

Ходя на работа пеша, по едни живописни улички. Тази сутрин, пред една от красивите къщи, забелязах млада жена. Тя беше облегнала гръб на входната врата и гледаше към мен. Лицето й беше много красиво, но изразяваше силна тъга, фигурата й беше безпомощно отпусната, все едно, че се крепеше с последни сили и всеки момент щеше да рухне. Вървях и я гледах няколко секунди, тя също ме гледаше.
Първи финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
Тя нищо не каза, само направи две крачки, протегна ми ръка и така, хванати един за друг продължихме по паветата, а тази улица вече беше най-красивата в света!

Втори финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
В този момент вратата се отвори, един едър мъж прихвана жената през кръста и попита:
-“Тоя закача ли те?”
Тя ме погледна презрително и каза:
-“Остави го, нека зяпа!” После влезе във входа.
-“Чичка, изчезни!”-подхвърли мъжът и влезе след нея!

Трети финал: Тогава аз се спрях пред нея и попитах:
-“Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”
Въпреки, че ме гледаше в очите, тя като че ли едва сега ме забеляза:
-“Ако имаш една доза, ще ме спасиш!”-каза дрезгаво жената- “А после може и да се забавляваме…”

Четвърти финал: Помислих си- дали да спра и да попитам защо е тъжна? Тя продължаваше да ме гледа. За част от секундата се поколебах и после отминах! Вече никога няма да я видя.

Не знам кой е истинският финал? Не знам и каква е поуката. Може би е: ако срещнете красива жена не я отминавайте, защото може да е ТЯ!

Тагове:

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни