Малки софийски разкази…
АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: Климатиците – как и добрият пример не помага
Удобството в хаоса пред качествената градска среда и дисциплината


арх. Петър Диков

Преди година започнах да пиша кратки материали за малко известни или забравени факти от времето, когато бях главен архитект на София. Нарекох ги Малки софийски разкaзи…

Мислех да започна да ги публикувам тази есен. От три-четири дни обаче се завихри сагата с климатиците по фасадата на Софийския университет. Това ме провокира да споделя една от темите, които вече съм написал – за  климатиците. Е, нищо старо не сме забравили и нищо ново не сме научили…

Освен това не е лошо да припомня, че настоящият главен архитект на София Здравков точно преди една година също се опита да повдигне темата за климатиците… И него го нападнаха. Сега жалим сградата на Университета… Не е лошо да се огледаме… колко много са сградите, за които трябва да жалим…

Климатиците – как  и добрият пример не помага

Годината е 2012, месец февруари… Разработен бе т.н. „Интегриран план за градско възстановяване и развитие“ – ИПГВР. Планът бе направен съгласно изискванията на Европейската комисия за плановия период 2013 – 2020 г.

За градовете – първоначално  големите, после средните, а в края и някои малки – през  този планов период щеше да се отпусне европейско финансиране само за проекти, включени в ИПГВР.

За този план, процедурите, критериите и ефекта му ще има отделна тема

На 22. 02. 2012 г. на експертния съвет за ИПГВР имах неблагоразумието да спомена, че възнамерявам да възложа изготвяне на наредба, която да регламентира и дисциплинира поставянето на климатици по фасадите на сградите. Особено дразнещо бе хаотичното разполагане на външни тела по фасадите на сгради – паметници  на архитектурата, както и по-значими административни сгради – дадох  пример със Софийското Ларго и сградите на Президентството, Министерския съвет и  Министерството на образованието

Красиви фасади, окичени с десетки климатици, различни по вид и хаотично забучени по уникалните каменни облицовки

Освен това е изключително неприятно да  ходиш през лятото по софийските улици и да ти капе конденз по главата.

След съвета почти нямаше журналистически въпроси за ИПГВР. Всички питаха как така ще махаме климатиците от фасадите. Дадох пример с мой колега, ОВК инженер – отопление, вентилация и климатизация – чиято  дъщеря е омъжена в Германия и съпругът ѝ купил апартамент в Кьолн. Колегата бил на гости и решил да им подари климатик за новия апартамент. Проверил какви са изискванията. Те били само две и по немски достатъчно прости и ясни – да  не се вижда на фасадата и да не шуми на съседите. Той една седмица мислил как да изпълни тези две простички условия и установил, че не може. И се отказал от този подарък и избрал друг. А младото семейство заживяло без климатик. Споделих още, че мисля Общината или по-точно НАГ да даде пример като премахнем климатиците от фасадата на сградата.

На другия ден във вестниците нямаше нито дума за ИПГВР, но пък бе пълно с материали за климатиците

Включително имаше и намеци, че аз имам връзки с фирми, доставящи чилъри и по тази причина съм настоявал обществените сгради да премахнат външните тела по фасадите.

Ситуацията с климатиците по фасадите е много подобна на проблема с остъкляването на балконите. Масово редовия гражданин си е остъклил балкона и въвеждането на ред със стара дата е изключително трудно, защото засяга много хора. Засяга ги и финансово и морално – всеки намира, че щом никой не е попречил и толкова масово е допуснато нарушение, знaчи   той е прав, а не Общината и Държавата.

Впрочем една от важните задачи на санирането, заради които бяха изготвени типови проекти за панелните блокове в София, бе дисциплиниране на действията на гражданите по отношение на остъклените фасади и външните климатични тела. За съжаление начинът на реализация на санирането провали тази идея.

Независимо от атаките и намеците, в НАГ все пак премахнахме климатиците от фасадата. Направихме обща климатизация на сградата и демонтирахме всички единични климатици – повече  от 30 броя.

От всички демонтирани климатици – само  четири бяха собственост на НАГ

Останалите бяха поставени от „благодарни“ фирми безвъзмездно по стаите на служителите. „Благодарността“ вероятно си имаше причина.
За съжаление този „светъл“ пример остана без последователи. Но и сега сградата на НАГ е с чиста и ремонтирана фасада, на гражданите не им капе конденз по главите и на служителите им е комфортно с удобна и добре работеща климатизация.

А проектът за Наредба за външните климатични тела по фасадите на сградите в София потъна в масовата съпротива на гражданите, които явно предпочитат собственото си удобство в хаоса пред качествената градска среда и дисциплината. И чака по-добри времена…

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter