зона за мислещи хора

Банките като алтернативен Суверен, налагащ над обществата своята воля

Петър Клисаров

Какво стана на ключовия референдум „Пари с покритие“ в Швейцария? Банкерите си осигуриха дълъг период на спокойствие и много пари.

На 10 юни 2018 г. в Швейцария се проведе втората за годината сесия референдуми, единият от които гласеше „Пари с покритие“ (на англ. Sovereign Money, на френски Monnaie pleine). Този референдум имаше залог с мощта на водороден заряд за световната банкова система. Посветените следяха с напрежение какъв ще бъде изходът му, медиите по света гледаха да не го отразяват, а у нас така и не разбраха, че подобно нещо ще се провежда. Следващите редове ще разкажат какво се случи.

Откъде идват парите?

Задаваме ли си въпроса: „Откъде идват парите?“ Май не, или ако си го задаваме, си казваме, че държавата ги печата. Това донякъде е вярно. БНБ, която е част от държавата, печата банкнотите и сече монетите, а също така се грижи за количеството пари, които са в оборот – както физически, така и виртуални. Подобно е положението в целия свят. Всъщност ние сме възприели западния модел на централната банка, която трябва да бъде независима институция и която единствена е оторизирана да се грижи за правилното циркулиране на парите. Модел, зародил се в Англия със създаването на Bank of England през 1694 г. и разпространил се през последните 100-120 години по цял свят. Според този модел централната банка е единственият източник на парите, тя и само тя има правото да емитира нови пари.

Петър Клисаров

През епохата на парите, обезпечени със злато и други активи на банките, т.е. на физическите пари, да се спазва този принцип, не е било толкова трудно. Затова и през този период нямаме финансови кризи. Ако погледнем графиката на стойността на долара през ХІХ в., ще видим, че въпреки някои флуктуации нагоре и надолу той изобщо не е загубил нищо от своята стойност, нещо повече, увеличил я е с 31.9% за едно столетие (1). С бурното развитие на банковото дело през ХІХ в. обаче банките се опират в ограничението да обезпечават с активи кредитите, които отпускат. Така се заражда идеята, че биха могли да се дават и повече пари на кредит, стига те да се връщат навреме. И най-важното: стига количеството вложители в банката, желаещи да теглят пари от влоговете да не надвишава определен критичен брой.

Изобщо, екзистенциалният страх на всеки банкер, откакто банковото дело съществува, е да се избягва напливът на вложители, искащи да теглят парите си. За целта се измислят различни тактики, като срочните депозити с теглене на определена дата, съпроводени с големи загуби, ако това правило се наруши; възможностите за рефинансиране от централната банка или за вземане на заеми от други банки. Вследствие на това развитие, базирано най-вече на огромното търсене на кредити, се стига до правилото, че банките могат да дават необезпечени с банкови активи кредити, стига съотношението кредити-обезпечение да не надхвърля 10:1.

Това е и времето, когато се създава системата за частично обезпечение, наречено резервиране, практикувано в мрежата от частни търговски банки, които от своя страна са подкрепяни и регулирани от централна банка. Резервирането изисква от всяка банка при даването на всеки кредит да заделя определен процент пари, които се държат в банката до връщането на кредита. Но натрупаните по този начин резерви на банката далеч не отговарят на количеството пари, раздадени под формата на кредити. Което автоматично води до немалки рискове при национална или глобална финансова криза.

Общо взето, тази система работи по този начин и до днес. С една голяма разлика: появата на виртуалните пари. С възникването им съблазънта да се създават все повече и повече необезпечени пари, както и трудността да се контролира този процес, нарастват неимоверно много.

Според едно изследване на Bank of England от края на 2013 г. почти 97% от паричната маса в икономиката представляват банкови депозити, създадени в по-голямата си част от частните банки като резултат от кредитирането (2).

Последствията от това ги видяхме през 2008 г. с голямата финансова криза, когато се оказа, че балонът фиктивни пари е раздут до такава степен, че някои от най-големите световни банки не са в състояние да обслужват клиентите си. Наложи се някои банки да фалират, а други – да бъдат рефинансирани с трилиони долари, емитирани от американската Федерална резервна система (ФЕД), сиреч тяхната централна банка.

Положителни и отрицателни аспекти на съществуващата система

Какви са положителните и какви – отрицателните последствия от съществуващата система? Положителните не са малко – всъщност именно върху обилието на предлагани кредити се гради бурното икономическо развитие по света. Без тях светът би бил несравнимо по-назад, отколкото е в момента. Тези кредити са кръвоносната система на съвременните икономики.

Но в тях са заложени и няколко мощни мини със закъснител. Една такава мина е натрупването на голямо количество фиктивни пари, които неминуемо водят до финансова криза от сорта на споменатата от 2008 г. От друга страна, банките се превръщат в свръхмогъщи институции, контролиращи на практика световната икономика. Тази им мощ води и до съблазънта банките да се намесват в други сфери, които не би трябвало да са тяхна работа: политика, социално дело, международни отношения и т.н. Подобна намеса е изключително вредна, тъй като се осъществява единствено в интерес на банките, а не на хората, и често води до негативни обществени процеси.

Така банките постепенно се превръщат в алтернативен Суверен, налагащ над обществата своята воля. С това експанзията на банките в области с огромни финансови потоци изобщо не се изчерпва: банките все повече контролират крупни застрахователни компании, пенсионни и здравни фондове, лизингови организации. По този начин поставят под свой контрол най-големите финансови институции и влияят върху такива чувствителни социални институти като пенсионните и здравните фондове.

Същевременно този модел може да съществува само върху непрекъснато разширяващо се производство и бурно растящ брой на населението. Той води до свръхпроизводство по целия свят и до неминуемо изтощаване на природните ресурси. Друга съпътстваща особеност е непрекъснатото възпитание у потребителите на нови и нови потребности (типична напоследък е непрекъснатата смяна на все по-скъпи нови смартфони), които не са жизненоважни, но са изключително доходни. Така разходите на населението в развития (а и не само в него) свят за забавления далеч надхвърлят тези за ключово важните образование и здравеопазване.

Характеристиките и вредните страни на тази система бяха осъзнати от човечеството най-вече след финансовата криза от 2008 г. Тогава се надигна и голямо брожение срещу банкстерите (съчетание от „банкер“ и „гангстер“).

Но с постепенното нормализиране икономическа и финансова система недоволството като че ли поутихна. Не обаче в някои групи икономисти, финансисти и учени, които продължиха да си дават сметка за развиващите се процеси.

Искането за референдум „Пари с покритие“ в Швейцария

Една такава група от Швейцария, възползвайки се от възможностите на пряката демокрация в тази страна, инициира през декември 2015 г. референдум, наречен на френски Monnaie pleine (пълноценни пари, пари с покритие). С него инициаторите искаха да прекратят емитирането на пари от търговските банки чрез системата на резервирането и други порочни практики, като даването на различни видове рискови кредити (такива бяха американските ипотечни subprimes, довели до кризата от 2008 г.). Те се обосноваха с данни, че на практика 90% от паричната маса се емитира от търговските банки, което е в противоречие с федералния закон за Швейцарската централна банка. Към това те посочиха и изследване на Copenhagen Business School и на New Economics Foundaton, според което през периода 2007-2014 г. банките са раздали тайни, необявени кредити, за 34.8 млрд. шв. франка.

Инициаторите настояха, че подобна практика не осигурява прокламираната със закон сигурност на вложените пари и в момент на криза вложителите рискуват да изгубят парите си. Ето защо формулираха предложението Централната банка да влезе в ролята си и действително да бъде единственият емитент на пари. А банките да се простират в кредитното дело единствено до парите, с които разполагат или могат да получат като допълнително финансиране от Централната банка.

Както се разбира, това щеше да бъде истинска бомба в световните финанси, като се има предвид мястото и влиянието на Швейцария в банковото дело в световен мащаб. В случай, че този проектозакон бе приет, ролята и мястото на финансовия елит щеше да претърпи огромен удар. Несъмнено подобно решение щеше да отекне навсякъде и да предизвика подобни настроения и в други страни. Особено голям ефект то би имало при назряващата следваща световна финансова криза.

Реакцията на финансовите среди в Швейцария

Финансовите среди в Швейцария направиха всичко възможно да убедят швейцарското общество във вредата от подобен закон. Срещу проектозакона се изказаха и правителството, и Швейцарската централна банка, и голяма група (ок. 900) учени и преподаватели от швейцарски институти и университети по инициатива на Цюрихския университет. Най-общо, бяха изтъкнати следните аргументи:

  • Рискът от колапс на съвременната банкова система е много нисък
  • Промяната на модела ще повлияе негативно на стабилността на банковата система
  • Има висок риск от повишаване стойността на кредитите
  • Под заплаха е независимостта на Централната банка
  • Има висок риск от силно намаляване на обемите банкови кредити, което би се отразило крайно негативно на икономиката.

В подобен дух се изказа и Швейцарската централна банка, която освен горепосоченото изтъкна, че:

  • Актуалната парична система функционира добре и няма проблеми за разрешаване
  • Децентрализираната система е ефикасна и отговаря на нуждите на клиентите
  • Конкуренцията между банките гарантира ниски нива на лихвите, както и качеството и разнообразието на услугите
  • Националната банка разполага с богат инструментариум да влияе върху нивата на лихвите и да управлява паричната маса.

Резултатите от референдума Както можеше да се предполага, тези и някои други аргументи, като например, че Швейцария ще изгуби привилегированото си място в световната финансова система, което ще доведе до големи икономически загуби, повлияха върху швейцарските граждани. Колкото повече наближаваше датата на референдума, толкова повече социологическите сондажи отчитаха намаляване на подкрепата за проектозакона. Масираната информационна атака си каза думата. Преди точно 3 седмици, на 10 юни 2018 г., швейцарците гласуваха в съотношение 25:75 срещу предложените промени.

Референдумът като предупредителна камбанка

Може би все още беше рано за подобна кардинална промяна. Но както отчитат и самите инициатори, този референдум накара обществото да се замисли върху повдигнатите в него проблеми. Очевидно подкрепящите статуквото и радетелите за радикална промяна засега са в диаметрално противоположни точки. Но може би в обозримо бъдеще позициите биха могли да се сближат и да се намери златното сечение за изработването на нови финансови правила. Защото и самите привърженици на статуквото признават, че в него се крият сериозни проблеми.

Предстоящи реформи

Ако слабостите на днешната система се заключават в това, че:

  1. Парите се създават като дълг чрез узаконената практика да се отпускат на кредит пари, които банката на практика не притежава;
  2. Емисията на пари е под частен контрол;
  3. Банковите депозити не са обезпечени и осигурени;
  4. Създаването на нови пари е по същина прокризисно явление;
  5. Сегашните регулации стимулират инфлацията;
  6. Привилегията банките да създават нови пари, е скрита форма на субсидия към банковия сектор, то можем да си представим посоката, в която бъдещите реформи трябва да вървят.

I. На първо място, трябва да бъде поставен въпросът за държавната собственост на преобладаващия брой търговски банки. Постулатът за желязната необходимост банките да са в частни ръце е измишльотина на ултралибералния уклон в икономическата теория, опровергаван редовно от практиката. Например в Китай, където основните банки са държавни. И не само са успешни, но вече са и най-големите в света. Така 4 от 5-те най-големи банки в света в момента са китайски (подредени по ранг):

Industrial & Commercial Bank of China (70% държавна собственост) China Constructon Bank Corp (100% държавна собственост) Agricultural Bank of China (85% държавна собственост) Bank of China (100% държавна собственост) HSBC Holdings (HSBC).

Разбира се, това в никакъв случай не отрича и частната собственост върху банките. Напротив, би трябвало двата вида собственост да са в конкуренция. Но ако тази дейност е толкова доходна, защо печалбата от нея да не отива в патримониума на държавата, а в частни ръце? Във връзка с държавната собственост на банките: както се видя по-горе в изложението, съвременната система позволява на банките да правят пари от риска и продаването на дълг, узаконени чрез съответните държавни регулации. От друга страна, държавата, за да финансира дефицитите в своя бюджет, взема пари от частните банки срещу задълженията да ги върне, а и да наброи съответната лихва, което означава да обогатява банките за сметка на събраните от гражданите данъци. Държавният дълг е един от най-големите източници на приходи на банките. От друга страна, държавата подкрепя банките и чрез съответните регулации, и чрез наливане на нужните пари в критични моменти. Защо държавата трябва да взема пари от банките, за да плаща лихви за това, след като може да емитира толкова пари, колкото са нужни за покриване на бюджетните разходи? Разбира се, в строги граници, зависещи от растежа на БВП, от инфлацията и от други процеси.

II. На второ място, трябва да се постави въпросът защо търговските банки трябва да емитират пари? Защо не бъдат принудени да дават толкова пари, колкото притежават, а ако искат да имат по-голям кредитен портфейл, не кандидатстват за допълнителни средства от централната банка, която да им ги отпуска според рейтинга на банките, който самата тя ще изготвя и поддържа? Така ако банка Х, която има висок рейтинг (т.е. има минимален брой лоши кредити, добри банкови практики, ниски такси и т.н.), има клиенти за повече кредити, отколкото може да отпусне, тя би могла да вземе назаем при много ниска лихва тези пари от централната банка и по този начин да разшири бизнеса си. А не да прибягва до всякакви хитрини, наречени деривативи, събпраймс и какво ли не още? Това правило би трябвало да важи и за държавните, и за частните банки.

III. На трето място, трябва по законов път банковата дейност да се отдели и да няма нищо общо със застрахователна дейност, с пенсионни и здравни фондове, с осигурителна дейност и с лизингова дейност. Голяма част от мошеничествата на банките, даването на необезпечени кредити, криенето на данъци, прехвърлянето на огромни пари от една сфера в друга с цел крупни кражби, се дължи именно на подобна хибридна дейност, която е лошо регламентирана.

ІV. На четвърто място, цялата банкова система трябва да бъде преустроена така, че да осигурява:

  • Устойчиво развитие на обществото
  • Резистентност на кризи
  • Инвестиции с приоритет в полза на обществото, а не на частните печалби
  • Възможност за инвестиране в крупни стратегически проекти, рязко увеличаващи икономическите възможности на страната
  • Нисък процент необслужвани кредити чрез легалното събиране на необходимата информация за клиента.

Послеслов

Предстои да видим какви ще бъдат новите решения. Нахвърляхме и няколко предложения, които смятаме за разумни. Навярно след време голяма част от тях ще влязат в сила. И последно: Иска ми се да отбележа крещящия факт, че абсолютно никоя медия не написа или произнесе и думичка за това знаменателно събитие. Нито преди референдума, нито след него. Време и място за обилно отразяване на изявленията на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и други титани на политическата и икономическата мисъл у нас и по света имаше достатъчно, но за такива ключови проблеми, засягащи целия свят и всеки човек в него, нямаше място. Което говори недобре и за политиците, но най-вече за журналистиката.

(1) U.S . Inflaton Rate, $1 in 1800 to 1900 . https://www.ofcialdata.org/1800-dollars-in-1900?amount=1 (2) Bank of England Quarterly Bulletn, Q1 2014

Източник: БГНЕС

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни