Юлското утро 2020
БОРИС ХРИСТОВ – Вечерен тромпет
Поетът като предтеча


Борис Христов

Стихотворението „Вечерен тромпет“ поетът Борис Христов написа преди четири десетилетия. Днес малко хора четат стихове. Но поезията има това вълшебство да става част от генетичната памет на нацията или човечеството. И най-ненадейно да избликва в надеждите, мечтите, поривите на младите поколения. Тези, които всяка вечер архетипно призовава в наши дни тромпетът на поета. С това стихотворение даваме начало на новата си поредица „Поетът като предтеча“, в която ще публикуваме поетически прозрения, сътворени преди, които днес раздвижват духовните струни на новите поколения.

АНАЛИЗИ БГ

 

ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце

и трием нозе от горещия камък…

Но щом вечерта от небето се спусне,

ще взема тромпета и ще седна на прага.

 

Стига край тия стени съм се лутал

като звън на пробита камбана.

Трябва да свиря, трябва да срутя

тишината – само викът да остане.

 

Искам да гръмне горещия вятър

и докрай да отвори вратите.

Искам да тръгне отново земята

след кръстоносния марш на щурците.

 

Искам бодливата тел пред дома ви

с моята песен да скъсам.

Искам съседа, който се прави

на глух, да възвърне слуха си.

 

Искам да върже своите пръсти

крадецът, сърце да си купи пазача.

Искам да капна от моите сълзи

в окото, което ръждясва.

 

Искам отново при нас да се върне

панаирът – прахта да издуха.

Искам от смях да умре и от гъдел

този, който умира от скука.

 

Искам над мъртвите като на стража

до сутринта да стоиме.

Искам на всички заспали да кажа,

че има време да се наспиме…

 

Трябва да свиря в глухата вечер,

докато не дочуя към мене да иде

гласът на хиляда тромпета далечни.

Или на някой архангел невидим

Акага „Вечерен тромпет“, музика Кирил Калев, стихове Борис Христов 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter