Ко-Медии
Българите се вълнуват от свободата на медиите си, колкото ги интересува и изборът на главен прокурор
Властта си измива ръцете с евроизисквания, за да опита да стегне примката около свободата на словото*


Коментарът на доц. Иво Инджов, който публикуваме по-долу, хвърля светлина върху една почти конспиративно създадена работна група. Конспирацията произтичаше от това, че дори членове на комисията по културата и медиите в парламента научиха за създаването на тази своеобразна група по интереси от понаучили нещо журналисти, един ден преди съставът на групата да бъде публично обявен.  Сиреч кастингът на участниците е бил привилегия единствено на председателя на комисията Вежди Рашидов.

Университетски преподавател и коментатор по различни теми в радиа и телевизии, доц. Инджов е забелязал отсъствието на академични и медийни експерти в работната група. Като изключим Валерий Тодоров – който  не само е представител на СБЖ, но се радва на изключително богат практически и управленски опит както в радиото, така и в телевизията – на  практика журналистите липсват в работната група. В случая няма изненада – игнорирането на врели и кипели в професията творчески личности е стар навик на българските политици. Ако напишем списъка с членовете на СЕМ или пък НСРТ, ще си припомним имената на писатели, поети, композитори… за да стигнем в наши дни до пиарки на кори за баница и агроикономисти… но много рядко журналисти с богат опит на практическия медиен терен.

В това отношение поколенията управляващи у нас правят каквото си искат с медийната регулация в състояние на пълен комфорт. Нито обществото, нито журналистите им оказват натиск в посока на това обществените медии да не попадат под опеката на невнятни в професията послушковци. Наблюдателят би останал с усещането, че българите се вълнуват от свободата на обществените си медии, колкото ги интересува и изборът на главен прокурор. Като така си плащат двойно. Веднъж като през бюджетът финансират БНР и БНТ. Втори път като се лишават от правото си да бъдат информирани:

От една статия в „Капитал“ научавам, че в работната група, създадена от Вежди Рашидов за промяна на престарелия закон за радиото и телевизията, член е и… Валери Симеонов.

Лидерът на НФСБ и вече зам.-шеф на парламента е в нея в качеството му на собственик на ТВ СКАТ. Симеонов ще прави компания на дузина юристи от телевизиите. В групата, създадена по инициатива на БНТ, няма НИТО един експерт от НПО-тата в медийния сектор с изключение на бившия радиошеф Валери Тодоров, както и нито един университетски преподавател.

Очаква се промените в ЗРТ да облекчат финансирането на двете обществени медии – БНТ  и БНР, най-вероятно пак за сметка на данъкоплатеца.

От изказване на Рашидов става ясно, че целта е по-голяма – борбата  с фалшивите новини. Удобният повод – задължението  България да въведе в законодателството си променената директива на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги.

Меракът на такива като Рашидов, Жотева от СЕМ и останалите е надзорният орган да регулира и сайтовете, тъй като за първи път директивата предвижда и регулация на аудиовизуалното съдържание в интернет.

На евромушката обаче са ютуб, нетфликс, видеосъдържанието във фейсбук и др. такива платформи, а не журналистиката в сайтовете.В България обаче властта винаги си измива ръцете с евроизисквания, за да опита да стегне примката около свободата на словото.

*Подзаглавието е заимствано от коментара във фейсбук профила Ivo Indzhov

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter