зона за мислещи хора

Проф. Александър Маринов

Проф. Александър Mapинов e доктор по социология, преподавател по административни и политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“. Основна област нa изследователските му интереси e прилагането нa научна експертиза в публичното управление. Автор e нa монографиите „Обществени елити и лидерство в страните с преход“ (2004), „Административният елит на XXI век“ (2010), „Между еволюцията и социалното инженерство. Теория и практика на административните реформи“ (2016).

Визитата на Радев в Русия отвори пътя
на нормалния политически диалог

  • Създаде ли проблем на премиера Борисов визитата на президента Радев в Русия?

  • Важно обстоятелство е, че визитата на президента Румен Радев се състоя след период на дълбоко замразяване на българо-руските отношения. Много неща бяха направени и то главно от българска страна, за да бъдат тези отношения силно увредени

  • Крайно време е да се престане с непрекъснатото самобичуване, че сме „троянски кон“ на Русия в Европа, с внушенията, че ако не ругаем Русия, не сме праведни европейци

Посещението на президента Румен Радев в Русия отвари път за нормализация на политическия диалог. След тази визита стана ясно, че президентът има някои възможности, каквито правителството няма. Подсказва го състоялият се непредвиден в предварителната програма разговор на четири очи между двамата президенти.

Важно обстоятелство е, че визитата на президента Радев се състоя след период на дълбоко замразяване на българо-руските отношения. Много неща бяха направени и то главно от българска страна, за да бъдат тези отношения силно увредени. Сега трябва да се възстановяват разрушенията. Възстановяването на нормалната атмосфера на диалог, да не говорим за доверието, изисква време и не е лесно задача. Но все пак първата крачка е направена. Да се надяваме, че ще има и продължение. Най-добре би било възможностите на различните български институции да не се сблъскват, особено по един не особено изискан начин, а да бъдат мултиплицирани, защото все пак те трябва да водят към по-добри резултати за България с оглед на българския национален интерес.

Темите, с които президентът Радев отиде в Русия, са от взаимен, европейски интерес. Не мога да си обясня, защо той нямаше възможност да обсъди тези теми по-рано с европейските лидери, които бяха дошли на крака в София. Не пожелаха да го изслушат, или просто българските домакини не му позволиха? Засега няма достоверен отговор на този въпрос, но като че ли правителството и лично министър-председателят доста ревниво пазеха своята територия. Може би, за да бъде подчертан техният триумф, въпреки че е доста съмнително дали софийската среща наистина заслужава толкова еуфорична равносметка. Игнорирането на президента за мен лично бе проява на лош вус и липса на политическа класа. Какво са си помислили европейските лидери, това е друг въпрос. Но аз смятам, че президентът е достатъчно добре приеман в Европа и получилата се поредна „българска работа“ едва ли би навредила на неговия авторитет. Други са истинските губещи.

Ако трябва да разсъждаваме на нашенско равнище, национално равнище, това са си познатите особености на българската политика. Националните особености на българската политика, която понякога е твърде дребнава с оглед на големите цели на нацията, които трябва да осъществява.

Тук трябва да стане дума за националния интерес – кой е националният интерес в отношенията ни с Русия? Парадоксално е, че нашите национални интереси не са ясно дефинирани. Те се приравнявт към формалното ни участие в някакви формати. Големият въпрос е, какво искаме и какво можем да постигнем чрез участието си в тези формати, включително какво искаме и какво можем да постигнем от двустранните си отношения с Русия?

Това са главно икономически, но не само икономически условия и придобивки. Очевидно е, че в такъв случай ще трябва да се търси някаква взаимност. Не само в личните отношения между хората, а и в голямата политика трябва да има взаимност, т.е. да има взаимен интерес. Трябва ясно да се дефинират чувствителните точки или области за нас. Между другото президентът доста открито и откровено заяви такива точки на срещата си с министър-председателя Медведев по начин, по който друг български държавник не го е правил на подобна среща. Не оттук, не в интервю за българските медии, а там, лице в лице.

Например, това бе въпросът за българската оръжейна промишленост и респективно руските или по-старите съветски лицензи. Има вероятно и други сфери, където трябва да се заявяват нашите позиции и да се търси добронамерен диалог за постигане на взаимно изгодно съгласие. Защото няма как едната страна да прави отстъпки, а другата да не прави и при това да се държи грубо с партньорите си. При такова отношение е ясно, че няма как да очакваме някаква особена отзивчивост.

Поставянето от президента Радев на въпросите за двата големи енергийни проекта АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, който той определи като „Български поток“, е важно, макар че европейските партньори на страната ни не изглежда да са благоразположени към тях.

Това е голямо предизвикателство към българската политика, защото на Русия мнозина обичат да се ежат, но когато стане дума за Брюксел или Вашингтон, изведнъж започват да мъркат като котенца. Нека да направим една аналогия. Защо „Българският поток“ да е лош, а „Северен поток“ да е добър? Засега българските политици не смеят да зададат този въпрос в Брюксел или в Берлин. Нека да го поставят открито, а не да се умилкват и да хленчат. Нека кажат – ние искаме равноправен подход. Нека да получим това, което получава Германия през „Северен поток“. Не искаме особени, по-изгодни условия. Просто същите. Но тук се изправяме пред евроатлантическия двоен стандарт и брюкселското лицемерие.

При това ние получаваме най-скъпия руски газ в Европа. За съжаление тази история е много стара. Тя не е от 2,5 или 10 г. Спомняме си за един заместник министър-председател, който бе посрещнат с фанфари на летището при завръщането си от Русия, тъй като бил договорил извънредно добри условия за България. Истината е, че много български правителства са правили-стрували и нищо не са се договаряли, както трябва.

Сега вече България е член на ЕС и би трябвало да се възползва от преимуществата на това членство, но в същото време да отстоява своя собствен интерес. Вероятно няма да можем да постигнем цената, която получава Германия поради мащаба, ние не можем да потребяваме такива количества газ. Но във всяко отношение условията, които да валидни към момента, са доста неблагоприятни. В известна степен ние сами сме предизвикали това положение. Нека оттук нататък българските политици да се опитат заедно, извеждайки националния интерес пред своите вътрешни ежби, да постигнат по-добри условия с умела и последователна, тактична, но и ясна и решителна позиция.

Много пъти вече в публичното пространство беше коментирано дали българският президент е повлиян от новата конюнктура в Европа за независими от Брюксел и Вашингтон двустранни отношения с Русия. Защото

в Европа наистина настъпват много дълбоки промени и очевидно всичко, което се случва и в последно време там бяха и Меркел, и Макрон. Европа, въпреки че не може засега да устои на натиска от Вашингтон, очевидно се подготвя за собствена нова линия, прави завой към нови отношения с Русия. България не може да бъде водеща сила в този завой. Ние не можем да определяме големите мащаби на промяната.

Но точно тук е важно ние като по-малка и по-способна на гъвкави стъпки страна, да заемем разумна, умерена позиция. Не е нужно да се бутаме напред – просто трябва да се преборим за своето. Трябва да си отстоим интересите. Да имаме отношения с Русия, които ще съответстват на новата линия, защото последните посещения при Путин показват, че такава линия явно се очертава, но и да отчитаме нашите способности и предимства. Крайно време е да се престане с непрекъснатото самобичуване, че сме „троянски кон“ на Русия в Европа, с внушенията, че ако не ругаем Русия, не сме праведни европейци и т.н. Трябва да си „гледаме интереса“. Хубаво е, че напоследък дори и някои по-крайни колеги – коментатори и анализатори, започват да променят позицията си, възприемат по-умерен тон и виждат, че се налага да имаме прагматична линия на поведение спрямо Русия. Това е съвсем нормално. Други отдавна го правят. По-добре е да сме закъснели, отколкото да сме изпуснали влака.

Според „Журнал дьо Диманш“ Еманюел Макрон преди посещението си в Русия, се е срещнал с философа Мишел Алчанинов, автор на книгата „В главата на Владимир Путин“, книга, която предизвика многостранни коментари и публичен интерес. Какво точно са говорили, не е известно, но явно от консултацията е имало полза, защото в речта си пред Световния икономически форум в Санкт Петербург Еманюел Макрон направи много силен политически жест към президента на Русия, признавайки открито един от големите грехове на Запада:

 „Смятам, че през последните 20 години, извършихме грешка. Ще го кажа открито, тя се състои в това, че чрез НАТО ние не изпълнихме докрай поетите задължения към Русия, поети в определен момент. Това предизвика справедливите опасения на Русия. Ние не изградихме пространство на доверие, което Русия имаше право да очаква, и това също подхрани опасенията.“

За съжаление, повечето български държавници и политици не търсят компетентни и обективни съвети, а предпочитат да се срещат с „анализатори“, които им говорят това, което те искат да чуят. Голяма слабост на днешната българска политическа класа е нейното неоправдано самочувствие, че знае всичко и няма нужда от съвети. В това отношение българската политика в много случаи е елементарна, направо аматьорска. Президентът има в своя екип специалисти, които добре познават Русия, но би трябвало и министър-председателят да има такива хора, които да могат да го посъветват каква линия да провежда. Имам предвид професионалисти, които достатъчно добре познават Русия и анализират нейната политика непредубедено, защото засега основната част от хората, които изглеждат близо до премиера като консултанти, съветници и т.н., се ръководят от елементарни идеологически клишета. С тези клишета те услужват на чужди интереси, но не помагат да се прави на добра българска политика към Русия. В България има достатъчно хора, които са сериозни анализатори на поведението на руското държавно ръководство и биха могли да помогнат. Дали ще се възползват от това българските институции, не знам, дано да се възползват.

Някои медии коментираха посещението на президента като опит България да измоли газова прошка от Русия. Мисля, че такава формулировка на въпроса и още повече такова поведение не е най-доброто. Това, че ние сме допускали грешки е вярно, но и Русия е допускала грешки към нас. Известно е, че когато има грешка и си я признаеш, има прошка, но по-добре е да се постараем да „занулим“ негативите, да ги оставим зад нас, да извлечем поуките от тях, но най-вече да се опитаме да започнем на чисто с ясни позиции, с откровеност.

И когато нещо може да стане, да се прави. Когато не може да стане или не е в наш интерес, да се заяви уважително, но ясно и да не се шикалкави. Това е според мен добрата позиция. Руснаците са такива хора. Те обичат с тях да се говори мъжки. Открито, достойно, честно, без двуличие. Трябва да се откажем от лицемерието и непоследователността. Сега пред евроатлантическите партньори се заявяват едни позиции, пред руснаците – други, за вътрешна употреба – трети. Все с нещо се оправдаваме, все заради нещо се измъкваме. Нужно е да се държим достойно и честно, без да се срамуваме от защитата на истинските си национални интереси, както други малки европейски държави го правят. Понякога това ще предизвиква положителна реакция, понякога отрицателна. Но когато сме ясни и предвидими, това винаги дава дългосрочно преимущество. Тогава ще ни уважават, включително и тези руски медии, които сега ни иронизират или ни упрекват в неблагодарност. Тяхно право да ни упрекват в каквото искат, а ние трябва да водим нашата линия и да защитаваме нашия интерес.

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *