зона за мислещи хора

Виновна съм, много пъти виновна съм, безкрайно виновна съм!

На 8 май Анализи.bg публикува епистоларният „вик“ на една майка:

Всяко едно българско дете е сираче, останало даже и без държава

„Днес Държавата не е осигурила родителите на деца с увреждания – написа тогава Златина Хаджипанайотова. – Години наред те се борят за изцяло нов общ план за действие, съобразен с нуждите на хората с увреждания, във всички сфери, за закон за личната помощ, който да позволява след подробна оценка на потребностите на човека с увреждане да му бъде отпуснат бюджет и той да има свободата и избора да го управлява“.

Днес публикуваме „вика“ на една друга майка.

Аз съм една от онези, които се разхождат с черната тениска с онзи ужасен надпис „Системата ни убива“.

Виновна съм, че бях на 25 години и вдигнах кръвно, докато бях бременна.

Виновна съм, че заради това кръвно родих детето си преждевременно.

Виновна съм, че недоносеното ми бебе беше задавено в кувьоза и умря.

Виновна съм, че го реанимираха и оцеля.

Виновна съм, че родих недоносено, но не чак толкова и недогледаха и рисковете за очите на детето, и то загуби и зрението си.

Виновна съм, че не намерих лек никъде по света, колкото и да го обикалях.

Виновна съм, че искам най-доброто за него, колкото и да е увредено.

Виновна съм, че забравих, че съм жена.

Виновна съм, че вече не изглеждам добре.

Виновна съм,че не ходя на фризьор, маникюр,козметик и всички други женски глезотии.

Виновна съм, че се изоставих и много хора винят нездравия ми външен вид за състоянието на детето ми.

Виновна съм, че дръзнах да търся правата си под прозорците на премиера.

Виновна съм, че не му се махам от главата.

Виновна съм, че облякох черната тениска.

Виновна съм, че разхождам нещастното си дете по улиците.

Виновна съм, че се интересувам от скъпите самолетни билети на властта.

Виновна съм, че се интересувам каква е целта на пътуването със скъпия билет.

Виновна съм, че развалих рахатлъка на платени от властта организации, уж защитаващи правата ми.

Не съм виновна обаче, че обичам детето си безкрайно и няма да спра да нося всичките си вини, ако това е цената да се преборя за правата си – моите и на детето ми!

Ина Маринова

ПП. „Аз“ е събирателен образ на всички майки на деца с увреждания!

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни