зона за мислещи хора

Вкара ли гол мондиалът във вратата на „студената война“?

 

Макар никога да не съм била футболен запалянко, отборният характер на тази игра, обединяваща различни хора в общото желание за победа, ме спечели. И ми даде надеждата, че не сме в „студена война“ и не сме на път към гореща.

Проф. д-р Искра Баева

След месец на различни емоции по цял свят, за тъга или за облекчение, световното първенство по футбол в Русия приключи. Както подобава – с триумф за новия шампион Франция, разочарование за останалите най-близо до титлата – Хърватия, Белгия и Англия. И много радост и сълзи от всички останали участници и любители на футбола по цял свят.

Това е ясно и не е нещо ново. Какво обаче да кажат тези като мен, които никога не са се увличали от лудостта 22 души да тичат след неголяма топка и с по-умелите или неумелите си опити да я вкарат в противниковата врата да предизвикват изблици на гордост или покруса в своята държава? Не ни остана нищо друго, освен да наблюдаваме отстрани и да търсим обяснение за връзката между футбол и политика в света.

Признавам, че за пръв път си позволих да се заглеждам в ставащото по футболните игрища в Русия. Не защото е в Русия, както биха помислили русофобите или русофилите, а защото световното първенство беше организирано във време, когато според повечето анализатори се води нова „студена война“ между „цивилизования Запад“  и „агресивна и недемократична Русия“. С други думи, отново както и през епохата на истинската Студена война (1947–1991) всичко, включително и спортът, е подчинено на този грандиозен конфликт,

Ще припомня, че при т.нар. втора студена война (80-те години) двете свръхдържави САЩ и Съветският съюз направиха опит да провалят олимпийското движение, бойкотирайки съответно ХХІІ олимпийски игри в Москва (19 юли–3 август 1980 г.) и ХХІІІ в Лос Анджелис (28 юли–12 август 1984 г.). САЩ и техните съюзници отказаха да участват през лятото на 1980 г. в олимпиадата в Москва заради съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979 г., а СССР и неговите съюзници, между които тогава бяхме и ние, извършиха огледално действие четири години по-късно.

Преди сегашното световно по футбол отново се чуха призиви за бойкот заради аферата „Скрипал“, но нищо подобно не се случи, ако не броим неприсъствието на британската министър-председателка Тереза Мей. Нейната демонстрация обаче остана незабелязана дори и от привържениците на младия и успешно представил се до полуфиналите британски тим. Не изпълниха подобните си закани нито шведският, нито френският лидер. Така че – бойкотът не се състоя. Остава въпросът дали това е добре за Запада и за демокрацията изобщо, или зле, но за това след малко.

По-общият ми политически извод е, че първенството не потвърди наличието на нова „студена война“ във формите ú от 80-те години. Нещо повече, световното по футбол дори съдейства за

излизане от спиралата на ожесточаване
в отношенията между Запада и Русия

Защото според всички – и от Изток, и от Запад, и отляво, и отдясно, то очовечи ужасяващия образ на Русия, който беше обрисуван през последните месеци и години от политиците и медиите на Запад като ксенофобска, криминална, насилническа нация, готова да унищожи всеки, посегнал на националното ú достойнство. Вместо озверели фенове по улиците на руските футболни градове имаше песни, усмивки и всеобща радост не само при мачовете на Сборная. И нямаше как това да бъдат организирани путинисти.

Общопризнатото образцово провеждане на световното първенство също подобри образа на Русия. Разколебаха се дори онези, които и до днес предпочитат да я наричат „Горна Волта с ракети“. С други думи, вместо както беше през Студената война спортът да се впрегне в задълбочаването на новата „студена война“, поне засега той съумя да изпълни функцията, която са му отредили древните елини –

да преодолява конфликти и да носи мир

Това при всички случаи е добре не само за Изтока или за Запада, а за целия свят.

Обаче съвсем не искам да кажа, че и на това първенство спортът беше отделен от политиката. Политика имаше достатъчно – и в проалбанските демонстрации на двамата косовари, граждани на Швейцария, и в проукраинските възгласи на хърватски футболисти, и най-вече в пристрастията и коментарите на политически, а не футболно обременените зрители. Но те по-скоро трябва да ни накарат да помислим за националните ценности в глобализиращата се Европа.

Какво да кажа накрая. Ами това, че макар никога да не съм била футболна запалянка, отборният характер на тази игра, обединяваща различни хора в общото желание за победа, ме спечели. И ми даде надеждата, че не сме в „студена война и не сме на път към гореща.

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавател по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…
Източник: 24may.bg
Бележка: Заглавието е на Анализи.bg

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни