Властта
като първопричина. Една особена религиозност!



Петко Симеонов

I.

Обиколих Фейсбук чаршията, рекох „здрасти“ на тоя-оня, разгледах няколко витрини, влязох в три-четири дюкяна… Общо взето, как да го кажа, живот и здраве да има!

Премятам си броеницата:

1.

Много е добре, дето президентът и правителството застанаха един до друг по общата оценка за европредседателството. Така трябва! Държава сме, а не ма`ала или катун… Доволен съм дето президентът произнесе слово на английски и то май без да чете.

2.

Има някакъв, изглежда вроден, недъг в мисленето на мнозина грамотни – смятат, че първопричината за ставащото в природата и обществото е централната власт. Средновековният човек е виждал Бог като първопричина, нашенецът разбира Властта като първопричина. Една Особена религиозност!

Няма значение кой е на власт. Този, който е Първопричината. Суша, порой, наводнение, епидемия, свлачище, рухнала сграда, кражба, убийство, лошо построен път, намръщени хора по улиците, счупена автоспирка… Всичко! За всичко първопричината е централната власт! Край! Няма Бог, има Власт!

Това, че сме граждани със свободна воля, че всеки е със свободна воля, е без значение. Това, че ние избираме властта, голяма работа! От нас нищо не зависи. Властта е първопричината!

Тя е първопричина за масовата дивотия при земеразделянето, за грабежа при приватизацията, за лъготенето и подправката на документи при реституцията, за ситуацията в съдебната система… Фактът, че в тези процеси са участвали и участват хиляди и дори милиони персони като активни деятели или пасивни наблюдатели, е без значение. Има първопричина! Не Бог, а Желю Желев, Филип Димитров, Любен Беров, Иван Костов, Симеон Втори, Станишев, Доган, Борисов…

Ненормална работа. И после се чудите защо върховната власт започва да се мисли за Бог…

Продължавайте да играете на джобен тенис.

3.

Премятам броеницата – „Отче наш, Ти, който си на Небето, за какво да те моля, като от теб нищо не зависи…“

II.

Човек, загубил скъп и непрежалим човек, но не намерил справедливост в съда, избухва: “Мразя тази държава! Мразя тази държава! Мразя тази държава! МРАЗЯ! МРАЗЯ! МРАЗЯ!…”
Не конкретния съдебен състав, прокурор, следователи и вещи лица, не “първата инстанция”, той изригва срещу ДЪРЖАВАТА!..
Под неговия обясним постинг са се изредили държавомразци, от “територията” и от далечна чужбина.
“Бягайте! Бягайте! Напуснете тази държава!” – зове някакъв Фейсбук профил, мъжки или женски, не се разбира, но е от далечни блажени земи…
Зове без да прави разлика между “държава” и “управляваща администрация”; “държава” и “политическа система”; “държава” и “социална политика”; “държава” и “държавни служители”, “държава” и “автомобилна катастрофа”, “държава” и “тротоари”, “чист въздух”, “река”, “мост” и прочие, каквото ви дойде наум…
Сред ругателите на държавата ни има нарочни хора. Чужденци и подкупени наши. Но има и такива, които от нещо или от някого са обидени. Те превръщат личната си драма в основание да атакуват хилядолетната България. Проява на манталитет.
Същите или други са заминали за далечна чужбина, устроили са се там и крещят от хиляди километри – няма такава държава, бягайте. Трети от глупост, за да не изостанат в мразолюбието, викат и те – бягайте, няма такава държава!
Държавата, нашата българска държава, както всички други държави, е символна постройка придобила институционална реалност. Символният градеж е от думи и други знаци. Знаме, герб, паметник, празник…
Държавата е международно признатото право на българския народ да се самоорганизира в уредбата на обитаваната от него територия.
Избягалите – избягали, да са живи и здрави. Но всички, които сме тук, милионите, които няма да избягат никъде и никога от държавата, те какво ще правят? Лишени от покрив, от обиталище, от правото да се самоорганизират…
С думи рушите символната постройка. Демотивирате служителите на държавата. Всеки възглас “няма такава държава” е призив “не служи на държавата”.
Приятели драги, срещу нас настъпва армия не от танкове и самолети, а от думи. Атакува се волята за живот и просперитет тук и сега!
Разбирате ли в чий интерес е това?

Facebook

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter