зона за мислещи хора

ВОДОДЕЛ. ФИНАЛНИТЕ ШЕСТ ПЕТИЛЕТКИ НА КАПИТАЛИЗМА (II)

Поглед.инфо

Всекидневното интерактивно издание „Завтра“ (zavtra.ru) започна да печата „Вододел“ – цикъл статии на известния руски историк и аналитик Андрей Илич Фурсов, посветен на историята както на света като цяло, така и на отделните региони и големи държави в периода между 1960 и 2010 г., т.е. за последните 50-60 години. Тук публикуваме продължението на встъпителната статия към цикъла. Според Андрей Фурсов последният половин век е станал вододел в световната история и за да се спечели разгърналата се терминална криза на капитализма, трябва да се разберат добре основните тенденции – явни и тайни – от развитието на съвременния свят, структурите и интересите, скрити под тях, техните скрити шифри.

 

И пука земята като празен орех

Времето на социалния ад 

5.

Какво се случи със света през последните 50 години? Как се пречупи? Това пречупване прилича на пречупването в периода между 1875 и 1925 г., наричано от холандския историк Я. Ромейн „вододел“. Нашият „вододел“ приключи през 2008-2014 г. и светът пристъпва към нещо необичайно, но картите на историята за дивите игри през XXI бяха раздадени още в предишните петдесет години. Картите са раздадени, фигурите са поставени. За да се разберат възможните варианти на развитието на събитията в последните 30 години на капитализма и Запада като цивилизация (да се надяваме, че единствено за тях, но не и за земната цивилизация като цяло, не на Homo Sapiens и не на биосферата“, има смисъл да се погледне кой, как и какви карти раздава, какви фигури къде, кога и как поставя.

проф. Андрей Фурсов

Това е необходимо да се направи и по следната причина. Както някога забеляза социологът Б. Мур „ако на хората на бъдещето е отсъдено някога да разкъсат веригата на настоящето, те са длъжни да разберат силите, които са изковали тези вериги“. Веригите, в които определени сили се опитват да оковат човечеството през ХХI век – невидими вериги и донякъде приятно-наркотични, се коват от отдавна, но времената на решаващите удари на ковашкия чук станаха именно последните 50-60 години. Именно тук е скрита тайната на ахилесовата пета на настоящите домакини на световната игра.

И накрая, настоящата ситуация – ситуация, когато една епоха, една система си тръгва, почти си е отишла, но новата още не е настъпила, когато светът (и ние заедно с него) преживяваме междувремие, междусистемие. Това предоставя уникалната възможност да се разкрият тайните на миналото, да се предвидят тайните на бъдещето и превеждайки ги в пакет, да се разбере настоящето. Ето как пише за това във „Втората книга“ Н. Манделщам: „В период на брожение и разпад, смисълът на неотдавнашното минало неочаквано се прояснява, защото няма равнодушие към бъдещето, но вече е рухнала аргументацията на вчерашния ден и лъжите рязко се отличават от истините. Трябва да се даде обобщение, когато епохата, съзряваща в недрата на миналото и нямаща бъдеще, е напълно изчерпана, а новата все още не е започнала. Този момент почти винаги се изпуска, а хората отиват към бъдещето, без да осъзнаят миналото“.

Ние не трябва да изпускаме този момент, именно и затова днес трябва да се вгледаме внимателно в света в периода между 1960-2010 г., както в целостта му, така и в основните му регионални и културно-исторически блокове.

  • СССР/Руска Федерация – т.е. историческата Русия, под каквото име да е и в колкото нещастно състояние да се е намирала
  • Англосфера
  • Германосфера
  • Романосфера (включваща Ватикана)
  • Източна Европа
  • Арабския свят
  • Средния изток и Централна Азия („Иран и Туран“)
  • Южна и Югоизточна Азия
  • Източна Азия
  • Африка на юг от Сахара
  • Латинска Америка

Не става дума за прецизен тясноспециализиран възглед на света и неговите съставни части, а за това, което Айзък Азимов нарича „поглед от високо“. Азимов писа за ползата да се гледа на градината на науката като от въздушен балон.

Цялото многообразие изчезва тогава, но има, пише известния учен и фантаст, „други, особени преимущества: когато гледам на градината от високо, от време на време ми се отдава да видя някоя обща закономерност, както и изведнъж в някое ъгълче забелязвам и причудливи арабески – едва забележим фрагмент от композицията, който възможно, не е бил виден от земята“. Мисля, че това е най-добрият начин да се получи картина за този свят, на който е съдено да изчезне в близките 30 години. Но за да изчезне така, както ни е нужно на нас, руснаците, и за да не изчезнем заедно с него, е необходима реална картина на света – основана на това, което К. Полание нарича „зловещо интелектуално превъзходство“.

Тези, които А.Е. Едрихин-Вандам нарича нашите „световни завоеватели и нашите жизнени съперници“ – британците и американците – изглежда, че не губят време. В частност, англо-американските специални служби и историческите факултети в няколко силни университета в Англосферата вече пристъпват към подготовка на историците с нов профил, в същността си към създаването на нови професии на кръстовищата на историята (школите на историческите факултети на Оксфорд, Кеймбридж и Даръм, през които, впрочем, е преминала голяма част от британския управляващ елит) и разузнавателно-аналитична дейност. На първо място, това е професията на системния историк, специалист по историческите системи, а следователно по тяхното пречупване и унищожаване или напротив – защита. Настоящият ръст на интереса към имперската проблематика изобщо не е случаен. На второ място това е професията „разследващия историк“. Ако системчикът е най-вече теоретик, то разследващият историк работи на равнище емпирични обобщения, анализирайки съвкупността от косвените свидетелства и активно анализира историческия процес по метода на Големите данни.

Близките 30 години, безусловно, ще станат нещо като скок в тъмното, или спомняйки си знаменитата руска приказка – в котел с кипяща вода. И далеч не всички ще изскочат от него. По-голямата част от „скачащите“ най-вероятно ще имат друга участ: „Бух в котела и там ще се сварят“. Именно за да не се сварят, за да знаят температурата в котела, а още по-добре, за да я регулират е необходимо „зловещото интелектуално превъзходство“, в чиято основа е реалната картина на света и собствената страна. И не е грях да се използват най-новите разработки на „системчиците“ и „разследващите“ – има такава възможност. Както там пише К. Леонтиев за чехите: оръжието, което славяните вземат от немците и използват срещу тях. Правилен ход, особено когато става дума за осигуряването на сигурността – държавна, психоисторическа и цивилизационна.

6.

Логично е да се започне с Русия. Но ние вече сме говорили много по темата. Затова и ще започнем с Англосферата с нейната американска част – САЩ. Т. е. с тези, които ние срамежливо наричаме „партньори“, с тези, които без стеснение ни наричат „противници“, „заплаха“ и т.н. Ние няма да разочароваме „партньорите си“. Както отбелязва д’Артанян в разговора си с кардинал Ришельо, последният е бил толкова могъщ, че е еднакво почетно да бъдеш и негов приятел, и негов враг. Разбира се, днешна Америка вече далеч не е толкова могъща, както през 50-те и 60-те години и дори както през 90-те години, когато Русия е крайно слаба, но принципът се запазва, а и Русия далеч не е СССР.

Така, започваме с Америка. При това за нас във въпросния контекст е важно какво пишат самите американци (а също така и западноевропейците и т.н) за себе си, важен е техният емпиричен материал. Правото на обобщение и интерпретация оставяме на себе си.

Има смисъл да се вземат 15-тина основни книги и през тяхната призма (или от тяхната височина) да се погледне на американското общество през последния половин век. Бих желал особено да изтъкна няколко книги, които бидейки сериозни научни изследвания или сериозна неангажирана публицистика, в това време станаха бестселъри. Това са „Разделяне. Състоянието на бяла Америка от 60-те години на ХХ век до 10-те на ХХI век“ на Ч. Мъри. (Murray Ch. Coming Apart. The State of White America, 1960–2010. N.Y., 2013), „Америка от третия свят“ на А. Хъфингтън (Huffington A. Third World America. N.Y., 2011); „Америка от тъмните векове. Последната фаза на империята“ на М. Берман (Berman M. Dark Ages America: The Final Phase of Empire. N.Y., L., 2007), „Поколение на социопати. Как бейби бумърите предадоха Америка“ на Б. Кенън Джибни“ (Cannon-Gibney B. A Generation of Sociopaths. How the Baby Boomers Betrayed America. N.Y., Boston, 2017); „Възход и падение на американския ръст: Американският жизнен стандарт от Гражданската война насам“ на Р. Дж. Гордън (Gordon R.J. The Rise and Fall of America Growth: The U.S. Standard of Living since the Civil War. Princeton, 2016); бестселъра „Кой открадна американската мечта“ на Х. Смит (Smith H. Who Stole the American Dream? N.Y., 2012); „Мъката на САЩ. Печалното лице на САЩ“ на французина  М. Флоке (Floquet M. Triste Amérique. Le vrai visage des États-Unis. P., 2016) – ясно е че Флоке си играе с названието на знаменитата книга на социоантрополога К. Леви-Строс „Мъката на тропиците“, посветена на Индия и Бразилия.

И така, очаква ни Америка – тази същата, за която група „Наутилус Помпилиус“ някога пя незабравимата „Гудбай, Америка, о, където никъде няма да бъда“. „Никога няма да бъда“, защото тази Америка, която рисуваше съветското въображение изобщо никога не я е имало, а реално съществувалата през 80-те и 90-те години Америка е безследно изчезнала. Посетил Америка през 2007 г. – след 15-годишно прекъсване – ясно усетих и осъзнах, че съм попаднал в друга страна, различна от тази, в която пристигнах през 1993 г. Впрочем и Руската федерация през 2007 г. бе съвсем различен свят, в сравнение с 1993 г. Още по-интересно е да е погледнат метаморфозите и да се направи опит да се разберат причините им. Чърчил не сбърка, казвайки, колко е важно и интересно всичко, което се случва по света. Особено ако този свят куца по последните сантиметри преди финалната линия и пред нашите очи трещи като празна черупка, а зловещите лешникотрошачки искат да го разбият докрай. Гледаш ги и си спомняш за думите на Леви Задов в блестящото изпълнение на актьора В. Белокуров от трисерийния филм „Ходене по мъките“: „Скрий си зъбите, да не ги извадя“. Една от задачите за осигуряването на държавната психоисторическа сигурност е навреме да се извадят зъбите на вълците, преди да се изчака класическия отговор на въпроса защо са им такива големи зъбите.

вж. Първа част

Превод: Поглед.инфо

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни