Хасан Басри Ялчин, колумнист на турското издание Sabah

В северна Сирия след напускането на американците събитията могат да се развият по три различни сценария.

Турското издание предполага как точно могат да се развият събитията и на кого е изгоден един или друг вариант.

Опасенията на автора са свързани с варианта, при който Русия и Турция не успеят да се договорят за взаимодействие и между тях възникне съперничество за северна Сирия.

Първи сценарий – осъществяване на координация между Америка, Турция и Русия

Това е най-предпочитаният сценарий за Турция. Америка напуска, а в освободените от нея бази и територии влизат турските войски.

Така рискът от сблъсък намалява, а вероятността от разпространението на конфликта в резултат на случайно събитие изчезва. Но за подобна координация трябва да постигне договорка с другите страни.

За Русия това не е предпочитан вариант. Нещо повече, дори с Америка не е лесно да се постигне консенсус по въпроса. Защото има сериозни съмнения относно това, доколко Турция ще изпълни обещанията си. Дори ако Тръмп реши да направи това, той може да се окаже принуден да води постоянна борба с противниците в истаблишмънта.

При такива условия ще възникнат сериозни трудности дори пред двустранната координация, а да не говорим за тристранна координация Но няма да е правилно, ако твърдим, че това е неосъществимо.

Ако изхождаме от същата логика, то и постигането на консенсус за Идлиб, както и приемането на решението на Тръмп за напускане на Сирия също изглеждаше на пръв поглед неосъществимо.

Независимо от това Турция успя да убеди своите опоненти в тези два варианта.

Горното може да има продължение. Ако Тръмп повярва, че ще извлече от ситуацията полза, а Путин види, че няма да се окаже изтикан встрани и получи изгода от този консенсус, тогава той може да стане факт.

В съответствие с втория сценарий, независимо от изграждането на координация между Америка – Турция, Русия може да откаже да се присъедини към това взаимодействие

В сравнение с първия вариант това е по-малко изгоден сценарий за Турция. Но той има твърде високи шансове за реализация. Защото Путин е разтревожен.

На първо място ще се наложи да се разсеят съмненията на Путин. Но тези съмнения могат да се появят на всяка стъпка. Защото ще станем свидетели на болезнен процес.

При такава ситуация съществува вероятността да възникне съперничество между Турция и Русия за Северна Сирия.

Добре ще е, ако Турция е готова към подобно развитие на събитията.

В рамките на координацията, която ще бъде изградена с Америка по освободените от нея територии, преди всичко ще се наложи да се вземе контрола над северните райони. В същото време Русия може да прехвърли силите на Асад от юг. Но и това не е неуправляем процес.

Работата е в това, че стратегическият приоритет на Турция — това е прекратяване на присъствието на Партията „Демократичен съюз“ (PYD) около турските граници.

Докато Турция обезпечи това, на нея няма да й се налага да влиза в какъвто и да  било горещ контакт с Русия. Но Русия може да пожелае да създаде ситуация, подобна на тази в Тел Рифат. Това ще бъде тревожно, но в същото време няма да създаде каквато и да било сериозна опасност от стратегическа  гледна точка.

Трети сценарий – вероятност САЩ да напуснат Сирия без координация.

Това е най-неприятният сценарий. Макар тази вероятност да не е висока, ходът на събитията може да ни поднесе и подобна версия. И Америка, и Русия могат да пожелаят да експлоатират този процес. А това предполага опасност на всеки етап, включително за операциите на Турция. Но никакви ситуация не може да бъде по-лоша от присъствието на PYD под защита на американците. Но и този сценарий не е безнадежден.

По-рано видяхме, че Турция е способна да преубеди в това число Русия за тази зона. Особено за операциите, които ще преминават в сянката на коалицията, което ще позволи да се спечели време и ще послужи за сдържането на Русия.

Разбира се, ако събитията започнат да се развиват по третия сценарий, всяка стъпка трябва да бъде наново планирана. Сирийската война, за съжаление, започва наново. По бойното поле се маркират зоните.

За Турция би било полезно да се говори преди всичко за втория вариант.

Петя Паликрушева

Източник: NewsFront

Хасан Ялчин (Hasan B. Yalçın) е преподавател в Департамента по политически науки и международни отношения в Истанбулския търговски университет. Той има изследвания по теория на международните отношения, международна сигурност, стратегия, НАТО и философия на социалните науки.

Оригинален текст: