Да, по-добре ще бъде да се напише роман. Главните герои – млад фоторепортер от вестник (Иванчо) и репортерка от частна телевизия (Марийка). Обладани от страст, през целия ден те тичат по различни задачи и гледат да се засекат, да се погледнат или пипнат.

Иванчо е в Народното събрание, когато Либералната партия отказва да почете жертвите от Батак и напуска Пленарната зала. Снима нейните представители, а те го подгонват. Докато бяга, той мисли. В богат вътрешен монолог от 20 страници си задава серия въпроси, свързани с Либералния интернационал, ЕС, НАТО, историческата памет, жертвите, палачите, почитта, Родината, бъдещето.

От там отива пред НДК. Не му прави впечатление кои вървят по Моста на влюбените. Щрака и щрака. Вижда Марийка. Срещат им се погледите.

Ето още 20 страници.

Двамата си спомнят предишни дни и нощи. Не е възможно други да са се обичали и любили, както те. Светът щеше да бъде красив и уреден! Не! Тяхната любов няма подобна на себе си.

Иванчо тича към превозвачите. Докато снима лицата на предприемачи, синдикални водачи и шофьори, чува техните разговори за пари, доходи, Прехода, европейски маршрути, липса на тоалетни и бани, пари, пари, пари…

Нови 30 страници.

През това време Марийка е при протестиращите музиканти от БНР. Провежда интервюта за културата у нас, за музиката и музикантите. За липсата на концертни зали със съвършена акустика. За публиката. За прогонването на музиканта и концерта от Официалността и принизяването им във светските ритуали, вкостеняването им в църковните служби.

Прибавяме към романа още 30 страници.

Иванчо и Марийка тичат по големи и малки пресконференции. Те се докосват и усмихват. Покрай ушите им минават темите за Иран, Тръмп, САЩ, ЕС, стомана, алуминий, Туск, пари, пари…

Ето още 40 страници.

Западните Балкани, Босна, Косово… 50 страници!

В тълпата от репортери Иванчо и Марийка за миг се хващат за ръце. Иванчо не издържа, дърпа я, шепне й на ухото – ела с мен, тук зная един кабинет.

Двамата се измъкват и се скриват в банята на кабинет №9. Там следва страстна сцена и изведнъж притихват.

Чуват, че някой влиза в кабинета. Това са Ципрас и Заев. Иванчо и Марийка мълчаливо слушат и прочие. Преговорите за името на Македония. Неочаквано Ципрас влиза да си измие ръцете и се шашка – две вплетени тела. Гледат го изплашено и гузно. Ципрас вика Заев. Двамата премиери излизат от кабинет №9 усмихнати и дискретни…

Ето ти ги нови 200 страници.

Стана роман от 390 страници!

Основната му поука – Българското председателство от позицията на младите хора, които мечтаят да живеят в любов и мир, преминава успешно.

Facebook