зона за мислещи хора

д-р Делян Ангелов

Д-р Делян Ангелов e магистър по икономическа география в СУ „Климент Охридски” (1997), доктор по икономика в ПУ „Паисий Хилендарски“ (2016). Преподавател е в ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Икономически науки“, Факултет по икономически и социални науки. Автор е на редица авторски и колективни студии и статии, изследващи трудовите миграции, градското икономическо развитие, локацията на стопанските дейности. Изследователските му интереси са в областта на икономическата география, регионалната икономика и урбанистиката.

Градове „на зелено“ или хипер-
урбанизация
и кейнсианство по китайски

Една развита икономика останала почти незасегната от световната икономическа криза от 2008 г. – Австралия. Причина за това бе „чадърът“ от икономически връзки с набиращата мощ китайска икономика, с която Австралия от десетилетия е силно обвързана по линия на източноазиатското и тихоокеанско икономическо сътрудничество чрез обмен специалисти, технологии, работна ръка и природни ресурси. Но недостатъчно е да се каже просто, че китайския икономически растеж е спасил Австралия от кризата – по-правилно е да се посочи основната причина за това, а именно китайската урбанизация.

За последните около петнайсет години китайското правителство е построило „на зелено“ по около десет нови града всяка година от 2003 насам. Всички новопостроени селища и предградия са по за над 300 000 жители, около двайсет за милион и повече жители, общо: жилища за близо двеста милиона бъдещи граждани. Всички те понастоящем са почти незаселени (под 20% общо), въпреки модерните удобства и цялостно завършена инфраструктура, включваща детски градини, училища, болници, магазини.

Причината за това огромно градско строителство (най-голямото в историята на урбанизацията) са предвижданията от началото на XXI век на китайския партийно-държавен апарат, според които до 350 милиона души емигранти от земеделските райони се очакват до 2025 г. да се заселят в градовете. До 2025 г. Китай ще е предвидливо построил 221 нови града за население от минимум 1 милион души всеки (за сравнение с 35 града с такъв размер в днешна Европа) и 23 града за повече от пет милиона души. Китай ще стане първата страна в света с милиардно градско население до пет години.

За компаниите в Китай и по целия свят мащабът на урбанизацията в Китай обещава значителни нови пазари и инвестиционни възможности. 75% от международната търговия с желязна руда след 2 000 г. е с крайна дестинация китайски железобетон и строителство. Най-близо по чисто географски и транспортен признак се оказаха австралийските огромни залежи на желязна руда, но и на „ресурси“ от архитекти и строително-инженерни специалисти. Това би било най-голямата в историята на човечеството преселническа вълна и би довело до сериозно претоварване на съществуващата селищна градска мрежа.

За да избегне този негативен ефект и възможен икономически хаос, правителството на Китай прави опит да насочи мигрантите в правилните, преценени и планирани от правителството дестинации. На първа линия са новите градове във Вътрешна Монголия – около трийсет на брой. Това са модерни градове с удобни и просторни и модерни, но и скъпи апартаменти и инфраструктура (в по-голямата част). От друга страна тази очаквана преселническа вълна ще дойде във време на спад на темповете на икономически растеж и световна криза, което бе допълнителен стимул за правителството.

След 2007 г. китайският икономически растеж и стабилен БВП се дължи именно на мащабното ново градско строителство. До днес обаче тези нови градове и градски райони за заселени общо под 20%. Къде и кои са те? Странно, но китайското правителство старателно избягва официалната информация за това. Една от възможните причини за тази дискретност е нежеланието икономическите анализатори на Запад да се запознаят отблизо с произхода на основната част от китайския БВП. Но около 50 милиона празни апартаменти и още над два милиона фамилни къщи може да изиграят сриващ икономиката държавен дълг.

В посока към червената гама са градирани градовете и териториите с най-висока вероятност за реорганизация или строителство на нови градове (вляво). Аерофотография на един от новите призрачни градове на Вътрешна Монголия, сред най-слабо заселените региони на КНР

Амбициите на Китай за урбанизация бяха кампанийно осъществени по начина, по който управляващата ККП има дългогодишен опит в организиране на национални проекти за развитие. Тъй като почти всеки град в страната започна бързо да се разраства след 1990 г., а в пространствата между големите градове започнаха да се появяват нови градски селища.

В проучване от 2013 г. Китайската национална комисия за развитие и реформи излезе с проучване колко нови градски зони всъщност се строят. Техните констатации: построени или в процес на изграждане и планиране са повече от 200 нови града. Тъй като китайската хиперурбанизация се разви с пълна сила кризата от 2008 г., много анализатори си зададоха въпроса: не е ли тази урбанизационна стратегия добър повод за провеждане на антикризисна политика от кейнсиански тип? Мащабното строителство на нови градове и градски райони попълни спадащият БВП на Китай в десетилетието след 2008-а.

Китай сега е дом на една четвърт от 100-те най-големи града в света. Той има 171 града с над един милион души и също така „притежава“ 29 от 75-те града, които според глобалния институт Маккинзи ще бъдат икономически най-динамичните в света до 2025 г. В момента има 730 милиона градски жители и националният национален план за урбанизация от нов тип цели да задържи този брой. Очаква се над 250 милиона китайци да живеят в градовете до 2030 г.

Анализаторите отбелязват, че на базата на средното китайско семейство от трима (двама родители с едно дете), 64 милиона апартамента са еквивалентни на домове за 192 милиона души. В продължение на години китайските жители инвестират спестяванията си в имоти, разглеждани като сигурно убежище от инфлацията. Всъщност банковите депозити гарантират лихва с 2,25 процентни пункта, по-ниска от инфлацията, която за дълги периоди е над 3%.

Китайският фондов пазар е нестабилен и през последните месеци и е видял резки възходи и ниски равнища, докато шанхайския фондов пазар е с лоши резултати. От 2009 г. цените на имотите в големите градове отбелязаха увеличение до 50%. Освен това Пекин отдавна е разбрал, че увеличението на стойността на имотите е фиктивно, подкрепено от спекулации, основаващи се единствено на търсенето да се купи като безопасно място за инвестиции, но не и като резултат от ефективния пазар на жилищно търсене. За това правителството се опита да „охлади“ цените на недвижимите имоти, като наложи повече данъци и по-малко стимули за покупка.

В печатния ежедневник на ККП на китайския вестник „Женмин жибао“ („Народен ежедневник“) икономистът Yi Xianrong [1] предупреждава, че много инвеститори разчитат на постоянно увеличение на цените на жилищния пазар, но пазарът отдавна е прегрял. Това може да се окаже сериозна заплаха за китайската икономика в скоро време.

Същевременно, неотложната промяна от  стимулиране на растежа на БВП (единствен механизъм засега) към програма за повишаване на производителността в градовете ще постигне същите или дори по-добри икономически резултати с по-малко ресурси е не само възможност, но и бъдеща необходимост. Придвижвайки се в тази посока, Китай ще намали нуждата за публични разходи с 2,5% от БВП или 1,5 трилиона юана годишно, ще намали емисиите на SO2 и NO с 35%, ще намали наполовина замърсяването на водите и ще реализира спестявания от частния сектор, равняващи се на 1,7 процента от БВП към 2025 г., главно чрез намаляване на потреблението на природни ресурси.

По всяка вероятност Китай ще трябва да приспособи политиките, които ще задействат урбанизацията към по-концентрирана форма – хиперурбанизация. Този модел на урбанизация би могъл да произведе 15 суперграда със средно население от по 25 милиона души или да стимулира по-нататъшното развитие на 11 градски агломерации, всеки от които със силни икономически връзки и население от над 60 милиона.

До 2020 г. Китай се надява да прехвърли 100 милиона души от земеделските райони на страната в градове. До 2026 г. тя се надява да премести 250 милиона. Планът бе представен през март 2014 година като „Национален план за урбанизация от нов тип (2014 – 2020 г.)“. В продължение на 30 глави планът с изключително сложна визия за мащабна промяна на досегашния тип градски живот и инфраструктура. Той представя Китай, който може да се конкурира със световните лидери, не само в производството и финансите, но и екологично. Може би вече Китай е уморен да изнася и инвестира, а иска да донесе световната икономика на прага на новия китайски градски масов консуматор.

Нищо не е в състояние да спре и дори забави китайската урбанизация; строителството на новата инфраструктура изпреварва актовете за отчуждаване на старите собственици, всичко се случва в движение; в Китай на много места могат да се видят редица примемери на т.нар. феномен Nail house (Стърчаща сграда)

Колкото и странно да изглежда, Китай успява да изнася опита си в проектирането и изграждането на нови призрачни градове. Един от примерите извън пределите на КНР се намира на територията на Република Ангола. Киламба Ню Сити е разположен в близост до столицата Луанда. Градът е проектиран да побере до 500 000 души. Планиран е и построен от държавната компания China International Trustand Investment Corporation преди няколко години. Разполага със 750 разноцветни осем етажни блока, десетина училища, търговски центрове с кино, петзвезден хотел и повече от 100 търговски обекта. Само 220 апартамента са били продадени от първите 2800 до юли 2012 г., до сега градът расте бавно.

Новото предградие на гр. Ордос, Вътрешна Монголия е готово да посрещне над 360 000 новодомци. Никой не знае дали това ще се случи (вляво). Киламба Ню Сити, столичен район Луанда, Република Ангола – пример за „успешен“ износ на нов призрачен град извън пределите на КНР

Никой не знае какво е състоянието на вътрешния дълг на китайската икономика. В стотаците незаселени нови градове във и извън Китай, концесиите на полезни изкопаеми в африкански държави са инвестирани билиони. Бъдещите приходи от тези колосални инвестиции все още са отвъд хоризонта. Редица икономисти вече предвиждат бъдеща глобална финансова криза с източник КНР.

[1] Yi Xianrong е бивш директор на департамента за финансово развитие при Института по финанси на Китайската академия на социалните науки (CASS), откъдето подава оставка през 2007 г. Оставката му предизвиква широк отзвук в Интернет, като един от учените, които „се осмеляват да говорят“. Известен е като граждански говорител по проблемите на недвижимите имоти. Роден е през 1958 г. в гр. Шангао, провинция Цзянси, получава докторска степен в областта на икономиката на Китайската Академия за обществени науки през 1997 г.
Забележка на редактора: сложното съществително хиперурбанизация се изписва слято според правилата на българския език. По технически причини в заглавието понятието е изписано полуслято.

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни