Енергетиката – енергоефективна и екологична


По времето на социализма, Съюза за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор (т.е. по времето, когато морето от енергия ни беше до колене) България разви собствена значителна енергийна база, която (изключвайки енергийния комплекс „Марица – Изток”) разчиташе на чужди (предимно съветски руски) евтини или по скоро получени на ниски и откровено антипазарни цени енерго ресурси. Това включва и АЕЦ Козлодуй, който работи и произвежда относително евтин ток в България, но разчита както за свежо гориво, така и за депониране на отработеното на Русия. Това време обаче тежко зарази държавата ни с изключително небрежно и разхитително отношение към същата тази енергия именно поради това, че е „евтина”. Тази зараза действа с пълна сила и сега. Всички се оплакват от високите цени на енергията , но много малко се прави за намаляване на консумацията й поне до ефективността на средноевропейските стандарти.

Най – учудващо обаче е, че България, продължава да се напъва да бъде електро енергийния тигър в региона на югоизточна Европа. И иска да прави евтин ток (незнайно как) и да го продава на съседите си (незнайно защо). А най – впечатляващото в българската енергийна сага от последните години е, че хората, които управляват енергетиката успяха да създадат впечатление у българите, че зелената енергия е енергия на далаверата, на високите цени, на икономическите схеми, изобщо „лошата енергия”.

В същото време нашите политици допуснаха да се провали проектът „Южен поток“ в името на неясни политически дивиденти. Промяната на трасето на газопровода даде политически предимства на Турция и Гърция и едновременно с това подложи под въпрос цялата газопреносна мрежа, която печели основно от транзита на руски газ към Турция и Гърция. Тази ситуация, освен че лиши България от бъдещи икономически приходи, вероятно ще доведе до сериозно намаляване на сегашните транзитни такси.

 

Какви обаче  са фактите:

 

  • Енергоемкостта на българската икономика е пет пъти! по – висока от средноевропейската за единица продукция.
  • Загубите при производството и преноса на електроенергия в самата енергийна система са петдесет процента повече от средноевропейските.
  • В системата на енергетиката цари тежка корупция, нагласени обществени поръчки, неспазване на екоправила, сериозно изоставане на инвестициите по поддръжката и реновирането на мощностите и преносната мрежа.
  • Наличие на независим регулатор е само на думи, Този регулатор (КЕВР) на практика е политически зависим, манипулиран и в този смисъл не само безполезен, но и опасен.
  • Липса на ясна държавна енергийна стратегия, която да включва обвързано развитието на енергопроизводството, баланса между традиционните и възобновяемите енергоизточници и подкрепа на енергоефективността в бита и производството и да разпредели ограничения финансов ресурс в максимално добрата за държавата и хората посока.

 

Какво предлагаме:

 

  1. Категорично оттегляне на държавата от проекта „АЕЦ Белене” и отдаването му като частен проект без гарантирани договори за изкупуване на произведения ток или разработване на проект за използване на площадката за други цели и продажбата й на търг.
  2. Разработване и стартиране реализацията на широкомащабна програма за енергийна ефективност на икономиката и бита, която до 10 години да изравни енергоемкостта на производството и бита в България със средноевропейската, в това число и продължаване на програмата за саниране на многофамилните сгради.
  3. Разделяне на водния от енергийния регулатор и избор на наистина експертен и независим състав на двата регулатора с предимствено участие на представите на бизнеса и гражданските организации.
  4. Разработване в проектна фаза на стратегически енергийни проекти на България – от типа на хидровъзел Никопол – Турну Мъгуреле, хидроенергиен комплекс Места, хидроенергиен комплекс Тунджа, плавателен канал Дунав – Черно море (като помпено – акумулираща водно – електрическа централа) и търсене на финансиране чрез европейски фондове и публично – частно партньорство.
  5. Разработване и подпомагане на производство и използване на системи за енергийна независимост на малки и отдалечени от основните мрежи жилищни, селско стопански и производствени обекти.
  6. Разработване и приемане на изцяло нов закон за енергийна ефективност, в който основните механизми да са разчетени на основата на стимулите, а не на санкциите и държавната регулация.
  7. Решителни стъпки към цялостно или частично възстановяване на проекта „Южен поток“

Програма за Държавно Управление

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter