зона за мислещи хора

„Животописи 2” – гилотина за съвременната политическа класа

Георги Апостолов

Тодор Коруев прави една хроника на безумието, разрухата и алчността сред политическата ни природа днес. И понеже той – синът на Родопите, е далеч от алчността и безумието, описва тия качества сред управляващите в така мечтаната „епоха” на прехода. Тази негова публицистика е завладяваща и в този си вид, сред кориците на книгата „Животописи 2”, а не само на страниците на печата. Нещо повече, така дори въздейства по-силно, защото върви точно и последователно със събитията и те връща във времето, когато подобно общонародно мародерство бе немислимо.

Публикациите са с характерния за автора динамичен, изящен стил, в унисон с политическата температура на дните ни. Изключително прецизни формулировки, с оптиката на  точния журналистически снайпер, с ясна идея, психоанализа, перфектна диагноза на политиците, на техните неадекватни решения и близки до молоумието действия.

Взети поотделно тези публикации са кристали на страниците на вестника, като цялост в книгата обаче, в пълната си симфонична звучност и мощ на внушението, това е планина от истински кристал на българската публицистика днес – публицистика на жестоката политическа действителност у нас, в Европа и по света. Българският печат, който и да е вестник днес, без да искам да засягам никого, е малък, тесен и къс, недостатъчен да обхване идеята, внушението и мощта на перото на Тодор Коруев, защото той стои на върха на българската публицистика, и книгите му са част от пантеона на тази публицистика, тук и сега.

Животописите на Тодор Коруев са публицистика  на истината с образния, многоцветен и многопластов рисунък на художник, на майстор на изящното, съдържателно и красиво слово.

Без всякакво колебание, с присъщата му откровеност и прямота авторът се отрича от хора, които е уважавал преди като големи творци, но приспособленчеството и алчността са ги превърнали в удобни патерици на властта в годините на прехода към грабежа на държавата и мизерията на народа ни. Написаното не е просто безстрастно наблюдение, то е част от неговия личен живот, неговите лични преживявания, вълнения, надежди и неукротимо желание за борба, което е присъщо на характера му.

Коруев не изтъква себе си като автор, не търси префинени езикови средства и образи, а с богатството на езика, на родопския диалект и огромния калейдоскоп, с който наблюдава българската политическа сцена, с  богатия си житейски и професионален опит, дава на читателя това, което той приема като своя очаквана, търсена и уважавана позиция.   Това е резултат и от изстрадания му път на блестящ изследовател, съвременен публицист, великолепен литературовед, културолог и народопсихолог.

Във всяка от своите публикации Тодор Коруев има изключителни финални фрази с находчивост, образ, и ек от гласа на Родопите. Тези финални фрази сега стоят и звучат като гилотина за идейно мършавата и телесно тлъста, продажна и алчна, политическа класа днес.

Да се сравнява Тодор Коруев с други наши публицисти в сегашно и минало време няма смисъл. Просто защото той е неповторим, като стил, с отговорна позиция и авторска мощ, просто е Тодор Коруев! И толкоз!

На народа в България му животописна, така че, спокойно, Животописите на Тодор Коруев със сигурност ще продължават.

Но не ви препоръчвам да четете книгата вечер, защото след това трудно се заспива. Тия живи редове така овладяват ума на нормалния човек, че му иде да хване накрай света, което някои вече направиха.

Не я четете, тая книга, и сутрин, когато пиете кафе, защото можете да запратите чашата в екрана на телевизора, като видите образа на сегашните властници.

Ще попитате, добре, ами кога да я четем?

Отговарям – непрекъснато, за да сте в час със света , в който живеем, защото авторът е сложил всичко на мястото му с факти, анализи, прогнози и много, много ирония, сарказъм и неукротим публицистичен заряд.

Аферим Бен Коруолу, аферим!

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни