зона за мислещи хора

Завещанието на Оруел като предупреждение: „1984“ да не се случи в бъдеще

Така се случва, че днес мислещият, четящият българин, отново е изправен пред дилемата – да излезе и да протестира срещу циничната политическа олигархия или да се вгледа в пъпа си.

Случайно или не, в пространството (особено когато се изпълни с безвремие) си проправя път един видеозапис, озаглавен „Завещанието на Оруел“ (със субтитри на български). В нотариалното си завещание обаче Ерик Артър Блеър (с псевдоним Джордж Оруел) разпорежда само… да не се пише биографична книга за него. И тук се оказва оруеловски прозорлив: есетата му са своеобразна автобиография. Изключителната прямота в съжденията на Оруел не оставят съмнение, че в негово лице човечеството има един от своите най-честни писатели, а с уникалната си литературна дарба съумява да превърне политическия текст в изкуство.

Всъщност „Завещанието на Оруел“ е една редактирана извадка на интервю на ВВС с отиващия си от живота Джордж Оруел (всъщност последното интервю на писателя), озаглавено

Последното предупреждение на Оруел

Интервюиращ: „1984“ е най-ужасяващата новела, която съм чела. Даже толкова ужасяваща, че не бих чела подобно нещо отново.

Джордж Оруел: Не съм тотално разочарован от нея. Идеята й е добра, а изпълнението й щеше да е по-добро, ако не беше туберкулозата ми.

Заявявал сте, че сте способен да приемате неприятни факти. Това ли беше целта Ви в „1984“ да нарисувате картина на бъдещето?

– Въпреки че книгата е художествена измислица, смятам, че нещо подобно на „1984“ е възможно да се случи в бъдеще. Това е посоката, в която се е запътил светът. В този свят няма да има други чувства освен страх, злоба, деградация и унижение. Сексуалният инстинкт и оргазмът ще бъде унищожени. Няма да има вярност, освен към Партията. Но това, ще остане завинаги, ще бъде опиянението от властта. Това, което никога няма да умре, ще бъде тръпката от победата, от чувството на тъпченето на трупа на победения враг.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, смазващ човешко лице завинаги.

Изводът, който можем да направим от тази кошмарна ситуация, е много прост – не позволявайте това да се случи. Това зависи само от вас.

Ехо от есетата на Джордж Оруел

Георги Марков

Есетата на Джордж Оруел прочетох веднага след като за първи път книгите му попаднаха в ръцете ми. Прочетох ги след „Животинската ферма“ и „1984“ – две книги, които аз смятам за настолни четива. Три са според мен моралните достойнства на творчеството на Оруел, които му придават такава огромна сила – смелост, истинност и проницателност. Достойнства, които липсват в цели днешни национални литератури и в творчествата на мнозина отделни автори. Дори в свободния свят днес литературата някак се огъна пред истината, загуби смелостта си, започна да прилича малко на дипломация, малко на флирт, доста на търговия.

Конформизмът на Запад и опортюнизмът на Изток придадоха на литературата външността на стара и грозна проститутка, която се стреми да задоволи желанията – на Запад на търговците, на Изток – на диктаторите. И сред такава действителност човек извръща очи и търси упование назад, било в класиците, било в апостоли на истината, какъвто безспорно беше Джордж Оруел. Защото, както би могло да се каже на изразителен български: „Оруел не цепеше басма никому!“ Нито на комунисти, нито на фашисти, нито на тъпи марксистки фанатици, нито на разплути капиталистически циници. Той не гледаше на живота от позициите на някакви догми, а от позициите на самия живот. Критерий за живота е неговата жизненост, както критерий за смъртта е нейната безвъзвратност. Оруел живя кратко, но бурно и пълноценно. Той нямаше привилегията да се уригва от преяждане или препиване в някой клуб на тоталитарен съюз на писателите, а беше стражар в Бирма, келнер и физически работник в Париж, би се в Испания на страната на републиката и кръстоса собствената си страна, за да измъкне на бял свят от дъната на мините истината за трагедията на миньорите. Той – възпитаникът на Итън, имперското училище за министър-председатели.

Джордж Оруел „1984”:
  • Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила
  • Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа
  • Здравият разум не се поддава на статистика
  • Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки
  • Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил
  • Знаем, че никой не търси власт, с намерението да я отстъпи
  • В общи линии, колкото по-добро е разбирането, толкова по-голяма е заблудата, колкото по-интелигентен, толкова по-малко нормален

Затова другото важно качество на неговите творби е тяхната плътна житейска достоверност. Никой друг в наше време не е създал по-вярна, макар и алегорична картина на СССР от тази, която той нарисува в „Животинската ферма“. Никой друг не е прозрял така дълбоко в същността на тоталитаризма, както Оруел в „1984“. Когато прочетох тази книга за първи път, почувствувах, че Оруел е живял сред нас – в България, в Съветския съюз, че познава добре сградата край Лъвовия мост или тази на булевард „Столетов“ 21, че е участвувал в гласуване на резолюция за заклеймяване на Солженицин (петминутката на омразата) или сервилно е ръкопляскал на някой вожд (Големия брат).

В действителност Оруел никога не е бил в Източна Европа, защото умря, преди тя да се оформи като онова, което представлява днес.

В наше време „Животинската ферма“ и „1984“ са класически книги, които са познати на почти всеки грамотен човек по света извън комунистическите страни. Оруел вероятно е писателят, който никой потиснически режим по света не би допуснал никога. Това е гордият, непримиримият бунтовник срещу нечовешката лъжа, върху която са изградени тези режими.

Колкото и възторжено да е мнението ми за художествената проза на Джордж Оруел, осмелявам се да поставя есетата му наравно и дори по-високо от нея. Струва ми се, че това е форма измислена и създадена за него. Вън от рамките на фабулата ние откриваме внушителната непосредственост на остро критично съзнание и, бих казал, някаква настъпателна човечност. Всичко, за което Джордж Оруел е писал между 1938 и 1949 година, е невероятно валидно за нашето време, за нашите проблеми, за нашите алтернативи.

Писателите от тридесетте или четиридесетте години по правило някак се отдалечиха от света на ядрената мощ и на идеологическото безумие. Оруел е от малцината, които не само се приближиха, но явно ще ни съпътстват докрай.

Есето „Вътре в кита“, което той писа през 1940 година по повод романа на Хенри Милър „Тропик на рака“, представлява един от най-проникновените анализи на същността в духа на съвременната литература. Да попаднеш вътре в кита, когато си в морето, значи да намериш чувство за сигурност, значи да не те е страх от никакви бури и никакви вълнения, да си плуваш кротко и сладко, защитен от сигурността на огромното животно, без да знаеш накъде те води то, къде отиваш. Посоката не е важна, светът отвън не е важен, важна е твоята топла сигурност. И човек разбира, че вече толкова години след смъртта на Оруел за много хора по света, а в това число и доста писатели, смисълът на всичко е да си намерят някой огромен и мощен кит, да се настанят в него с всичко, което им трябва (казват, че вътре можеш да караш кола и да гледаш цветна телевизия), и да си плуват така, скъсали всякакви връзки с онова, което остава отвън.

Джордж Оруел „Фермата на животните”:

  • Всички животни са равни, но някои са по-равни от други
  • Нека си го кажем: животите ни са мизерни, трудни и кратки
  • Животните гледаха от прасе към човек и след това обратно, но не можеха да намерят разлика
  • Човекът е единственото същество, което консумира без да произвежда
  • Във време на измама, казването на истината е революционно действие
  • Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното

[…]

Режим като днешния в България може да асфалтира пътищата, може да увеличи броя на тракторите, може да раздаде на хората хладилници и прахосмукачки (макар че и това е проблем), вероятно може (с огромни усилия) да уреди снабдяването, но не може по никакъв начин да създаде истинска литература. Всеки, който си прави някакви илюзии, е или глупак, или лъжец. Малкото, с което някои днешни български писатели биха могли да се гордеят, е само онова, което те са успели да прокарат извън рамките на режима.

„Едно общество – заявява Оруел в това есе от 1945 година – става тоталитарно, когато неговата структура стане изкуствена, когато управляващата класа загуби правото си да управлява, но продължава да се крепи на власт чрез сила и измама. Такова общество, без значение колко дълго може да просъществува, никога не може да си позволи да бъде толерантно или интелектуално стабилно. То никога не ще позволи истинско възпроизвеждане на фактите, нито пък емоционалната откровеност, която литературното творчество изисква.“*

Ерик Артър Блеър (на английски: Eric Arthur Blair; известен под псевдонима Джордж Оруел, на английски: George Orwell) е британски писател, журналист и поет. Той е сред най-уважаваните английски есеисти на ХХ век, талантлив и опитен романист. Творбите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“. Взема участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война води предаване срещу фашизма по ВВС

 

интервю на писателя“ rel=“noopener“ target=“_blank“>

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни