Защо ли понякога толкова безполезно, а и болезнено е „тържеството
на справедливостта“

 

Върховният касационен съд възстанови журналистката Лили Маринкова като директор на програма „Хоризонт“ на БНР. Актът на върховния съд е окончателен. С него Националното радио е осъдено да плати на Маринкова и обезщетение от 15 505 лв.

Напишете в Google „ВКС възстанови Лили Маринкова“. И не се учудвайте: появяват се 36 000 резултата! За уволнението й също пишат изключително много медии. Но не и обществените медии, които обикновено (с основание или не) наричат държавни.

Тогава (2016) TNS, агенция за политически и социални изследвания съобщава резултатите от проведената анкета: от редовните слушатели на „Неделя 150“ – 78% не одобряват освобождаването на Лили Маринкова, 5% одобряват и 17% са без мнение. Нищо странно за знаково предаване на знаков журналист!

Но сред най-любопитните данни от изследването е това, че 75 на сто от анкетираните не са чували, че Лили Маринкова е уволнена от радиото, научават го от анкетьорите. Високият процент „не съм чул“ – се казва в коментар на агенцията – в негативен смисъл показва как националните медии и в частност БНР информират по конкретен случай: оказва се, че за освобождаване на водещ на предаване, което се слуша от над половината население на страната, информация не е достигнала до три четвърти от него!

„Както би трябвало общественото радио (вече в сегашно време написа Веселина Седларска в Редута) да информира обществеността за какво стачкува-гладува вече повече от двайсет дни Николай Колев – Босия. Но не го прави, нито пък другите обществени, т.е. издържани от обществото Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция. Причината е една и съща – страх. Страх във властта, страх за службата в т.нар. обществени медии“.

Но за гилдията уволнението/освобождаването/изгонването на Лили Маринкова е болезнено известен факт.

В него се включва дори „русофобът, фашистът, американският слуга, соросоидът, толерастът, и прочее гад“ според неговата собствена иронично-предизвикателна оценка – Иво Инджев. Независимо, че заглавието в блога му е доста „толерастно“ – „Солидарност от благодарност…“

Изхвърлиха Лили Маринкова от БНР!… Моят глас е против. По субективни причини. И изобщо не ми пука дали е лява или дясна по убеждение. Съдя за хората и колегите по други критерии…

Ето защо се обадих на Лили да й изразя подкрепата си с надеждата за нея това уволнение да стане ново начало, както това се случи в моя живот при последното насилие върху моето свободно слово.

И това (слава богу!) не е единствената подкрепа…

Създава се Инициативен комитет (от журналисти и общественици, казано според стереотипа) в подкрепа на Лили Маринкова, който ходи насам-натам (не търсете ирония в тиренцето), моли се за срещи, доказва, предлага…

И добре е, че този път на точното място (времето често не улучва точното място!) афоресваният, анатемосан, отлъчен от публичното доверие съд прочете и „буквата“, и „духа“ на закона: ВКС прецени, че Александър Велев е действал като директор на консервна фабрика (е, в решението е казано другояче), а не като ръководител на обществена медия. Какво нещо е инерцията – та това му е специалността: „Организация и управление на промишлеността“ (Висш икономически институт „Карл Маркс“).

Но животът е пълен със… скудоумия! При едно от поредните (опити за) сливания на БНР и БНТ (2010) депутатка от ГЕРБ си повярва, че БНТ и БНР можело да се поместят в една сграда (на БНТ), защото от сградата на Радиото ставало чудесно предприятие(!).

Отмяната на неправомерното решение на генералния директор на БНР Александър Велев – написа във Фейсбук Еми Барух – което носи всички белези на политическа поръчка и бе изпълнено мигновено – като неконтролируем тик на комплексирано самолюбие – е важен знак за професионалната гилдия; за професионалните стандарти, без които няма журналистика. Важен е впрочем и за онези (уви доста на брой) колеги, които си споделяха лични преживявания и задкулисни наративи, вместо да застанат зад принципите, нарушени от Александър Велев. Колеги, по-добре четете Брехт…

Еми Барух, Еми Барух… Май малко надцени интелигентността на съвременната журналистическа гилдия (е, добре де, не на цялата!): какви професионални стандарти, какви наративи, какъв ти Брехт! Или Брехт е някакво послание? Досега в случая „Маринкова“ гилдията се е дистанцирала от образа или в най-добрия случай е имитирала чувствата на героя, отколкото истински да чувства. В България обикновено е така: „спънеш“ се или направиш крачка назад – всички се дистанцират. Сега обаче се появяват едни 15 505 лв. и вече май можем да се „слеем с образа“ (по Станиславски). Ето го тържеството на справедливостта! А за възмездие някои колеги вече предлагат лично генералният директор Александър Велев изплати сумата! Е, справедливо би било, но май забравяме, че в държавата ни само един човек, който плаща от джоба си я пенсии, я крило на самолет – премиерът (сегашният, постоянни премиери няма).

Сега изведнъж ще забравим защо понякога толкова безполезно, а и болезнено е „тържеството на справедливостта“.

Никой не може да „възстанови“ обидата, оскърблението, горчивината, унижението – написа във Фейсбук профила си друг знаков журналист – Нери Терзиева. Това е проблемът дори и на вече възстановената като директор на програма „Хоризонт“ Лили Маринкова. Две години тя се опитва да „свърже двата края“ на битието си с двама безработни (без да броим нея), с една осиротяла племенница и една 90-годишна старица, със съдебни дела…

Нашата морална подкрепа сигурно й е помагала – само че… морално. И сигурно на гордия човек Лили Маринкова няма да й е приятно това, но неволята я докара до нашия сайт – за някаква работа! Представяте ли си: знаковият журналист Лили Маринкова в един едва прохождащ сайт, който не можеше да й даде нито пари, нито слава!

И добре, че си я има! И още по-добре, че в България този път се „намери“ съд, който „умееше“ да чете (поотделно и заедно) и „буквата“, и „духа“ на Закона…

Продължение на темата

Еми Барух:

Овластеният, който ще остане в историята единствено с уволнението на Лили Маринкова

Стоях пред Националното радио заедно с няколко колеги на 10 юли, в 12 на обед, когато Лили Маринкова трябваше да връчи на генералния директор Велев решението на ВКС, с което я възстановяват на работа. Докато пресичаше разстоянието между бариерата и входа, двама души с две камери насочени в лицето й снимаха това „въдворение на правото“. Двамата (може би хора на Велев) вървяха заднешком, синхронно, и вратата на общественото радио погълна първо гърбовете им, после леко превитите върху окуляра на камерите глави, после целите тях, мигове преди Лили Маринкова да влезе в къщата, която винаги ще бъде свързвана с нейното име. Оттатък бариерата също имаше две камери, няколко журналисти чакаха. Чакахме. Мисля, че всички бяхме наясно, че генералният директор на БНР е измислил сценарий на унижение. И именно това си струваше да бъде съобщено на цялата колегия – на онези с превитите гърбове и на другите, избрали снишеното мълчание. Защото диспропорцията между двете фигури, които се предполагаше, че ще се срещнат в директорския кабинет, е толкова брутална, че този момент на падение на овластените нямаше как да не бъде проследен. Докато чакахме се опитвах да си представя сравнителна таблица с описание на професионалните качества на чиновника Велев и професионализма на журналистката Маринкова… Финалът е известен на онези, които се интересуват от медийната ситуация в България. Представях си физиономията, тялото, жестовете, погледа и потриването на ръцете на Велев, който ще остане в историята единствено с уволнението на Лили Маринкова. И се сетих за Юрая Хийп:

 „Uriah Heep is not a person; he’s an evil machine. He’s like a really slow-acting version of the Terminator, bent on the destruction of anyone and everyone who has it better than him. And he will never stop – at least, not until he runs up against the unlikely resistance of all-too-human people.“

Бележка: Заглавието е на Авализи.bg