Ако се върнем към публикацията „16-те хиляди калифорнийски деца на Лелънд и Джейн Стандфорд“ преди няколко дни, на всяка цена ще си зададем един въпрос: Дали дарителят помага до някаква степен на себе си или с дарението, той помага само на тези, за които го е дарил? Защото в желанието на родителите да Лелънд Стандфорд-Младши да построят цял университет в него памет, има определен сантимент. И въпреки това, ако стигнете до края на публикацията, на излизането си от унизителната среща с президента на Харвардския университет жената с извехтяла карирана рокля – мисис Джейн Станфорд казва: С този университет децата на Калифорния ще бъдат и наши деца…

Но въпросите за благотворителността, дарителството, подаянието и щедростта си остават. Духовна потребност ли е дарителството ,или ревю на материалното благополучие. Каква и същността на дарителя – човек, който показва своето финансово надмощие или човек, който е съпричастен с развитието на всички останали – по-долни в „паричната схема“ на едно населено място: град, държава или… свят? Дали дарителят помага до някаква степен на себе си или с дарението, той помага само на тези, за които го е дарил? Дали дарителството е двустранен процес? И кой е по-облагодетелстван – дарителят или дареният?

Едни от най-хубавите думи за дарителството, са написани от един известен поет, писател, философ и художник, Халил Джибран – ливанец с християнско вероизповедание, живял в Съединените щати – в книгата си „Пророкът“.

Какво е страхът от потребност, освен потребността сама за себе си? Не е ли ужас от жажда, неутолимата жажда, когато вашият кладенец е пълен?

Вие сте щедри, но малко, когато дарявате от вашата собственост. Само когато дарявате от самия себе си, вие сте истински щедри.

Какво са вашите притежания, освен вещи, които пазите и съхранявате със страха, че могат да ви потрябват утре? Какво ще донесе утрешният ден на благоразумното куче, което заравя кокали без следа в пясъка, докато върви с поклонниците към Свещения град? И какво е страхът от потребност, освен потребността сама за себе си? Не е ли ужас от жажда, неутолимата жажда, когато вашият кладенец е пълен?

Има хора, които даряват малко от многото, което имат и те го даряват, за да получат признание и тяхното скрито желание прави даровете им нездравословни.

Но има и такива, които имат малко, но даряват всичко.

Те са вярващите в живота и неговата щедрост и тяхната хазна никога не се изпразва. Те са тези, които даряват с радост и радостта е тяхната награда.

Има и такива, които даряват с болка, и тази болка е тяхното кръщение.

Има и такива, които даряват и не познават болката от даването, нито търсят радост, нито дават с благоразумие и достойнство. Те даряват, както лавандулата от отсрещната долина издишва своя аромат в пространството. Чрез ръцете на тези хора говори Бог и чрез техните очи Той се усмихва на света.

Добре е да се дава в отговор на молба, но по-добре е да се дава без молба, чрез разбиране. За отворените за даряване ръце търсенето на този, който ще получи е по-голяма радост, отколкото самото даряване.

А има ли нещо, което бихте задържали?

Всичко, което притежавате, един ден ще бъде раздадено. Затова дарявайте сега, когато времето е ваше, а не на вашите наследници. Вие често казвате: „Бих дал, но само на този, който заслужава“. Но дърветата от вашата овощна градина не казват това, нито стадата от вашите пасища.Те дават, за да могат да оцеляват.

Тези думи на Халил Джибран изричат двама български Лелънд и Джейн Станфорд, макар и не с техните материални възможности (Росица и Иван Станчеви), също изгубили своя син (Стенли). Думите на Халил Джибран стават вдъхновение и за самите нас – казват двамата родители.

„Постепенно се зароди идеята с общи усилия, на НБУ и наши, съществуващото звено за компютърно музициране и компютърна звукообработка да се преустрои в Център със същото предназначение, но оборудван на най-високо техническо ниво, в който да бъдат използвани и инструментите и архива на Стенли. Тази идея е вече осъществена. Чрез архитектурно и техническо преустройство на наличната площ, в новосъздадения Център младите бъдещи музиканти ще имат възможност при отлични условия, тук в НБУ, най-иновативния, съвременен и творчески ориентиран университет у нас, да се обучават и развиват таланта си.“

…Нека обаче се опитаме да излезем от личния, съкровения момент като подбуда за дарителството… Дарителството като акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. То може да бъде под различни форми – чрез даване на пари, милостиня, услуги или стоки/блага като дрехи, играчки, храни, превозни средства. Може да се отнася и за медицински нужди като кръв кръводаряване или органи за трансплантация. То е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ – дарение.

За дарителството по света: Най-бедните (държави и хора) най-щедри

Макар че Мианмар (бившата Бирма, една от най-слабо развитата азиатски страна) е на девето място в класацията за 2018 г., четири поредни години (2012 – 2016) е на първо място. Според проучванията, 91% от населението на страната се занимава с благотворителност в една или друга форма. Но характерно за Мианмар е, че даряват пари главно монаси: те дават малки суми, но често.

Съгласно класацията на британския благотворителен фонд Charities Aid (поне допреди няколко години), едни от най-големите благотворители в света живеят в Киргизия.

Средно киргизецът отделя за доброволческа дейност до 30% от своето време. Според мнението на експертите от Charities Aid, желанието на киргизците да се занимават с благотворителност е тясно свързано с тяхната религиозност, тъй като задължителния зекят и доброволната милостиня са основни фактори в Исляма.

България е на 126-о място в света, отчита Световният дарителски индекс на КАФ 2018 (CAF World Giving Index 2018) – най-авторитетното проучване, което измерва щедростта в 146 държави.

Дарителският индекс е среден процент от три аспекта на дарителското поведение – помощ на непознат, даряване на пари и доброволчество. За България показателите са:

Помощ на непознат – 42%; даряване на пари – 18%; доброволчество – 5%.

Общият индекс на дарителство в България е по-висок от миналогодишния – той се е увеличил от 19% на 22%. Повече от двама на всеки пет души (42%) съобщават, че са помагали на непознат. Година по-рано са били 34%, така че по този показател ръстът е забележителен. Делът на тези, които са заявили, че са дарили пари, е относително стабилен – 18% при 17% през миналата година.

Проучването установява, че делът на хората в България, които са били доброволци, се е запазил – 5% са отделили доброволно време. Това е второто най-ниско ниво на доброволческа дейност в света, т.е. предпоследното място, последното място в класацията е на Лаоската народнодемократична република.

България е на 10-а позиция сред 10-те страни от Източна Европа, включени в Индекса. Подредбата е: 1. Украйна, 2. Словакия, 3. Молдова, 4. Румъния, 5. Русия, 6. Полша, 7. Унгария, 8. Беларус, 9. Чехия, 10. България.

♦

През 2018 година са анкетирани повече от 150 000 души в 146 страни. Индексът се прави за девета поредна година и регистрира статистически значими глобални промени в поведението на хората по света, дори когато промените изглеждат малки.

Значително повече хора по света съобщават, че помагат на непознати и са били доброволци, докато делът на тези, който даряват пари, е намалял за втора поредна година.

Ето как изглежда класацията по страни според Световният дарителски индекс на КАФ (Топ 10):

1. Индонезия, 2. Австралия, 3. Нова Зеландия, 4. САЩ, 5. Ирландия, 6. Великобритания, 7. Сингапур, 8. Кения, 9. Мианмар, 10. Бахрейн

Индонезия оглавява за първи път Световният дарителски индекс на КАФ. Макар че трите й индивидуални дарителски резултата са до голяма степен непроменени през миналата година, тя се изкачва на върха на класацията. Проучването е направено преди земетресението и цунамито, които засегнаха страната през септември 2018 г.

Мианмар, най-щедрата страна на земята за 2017 г., е слязла на 9-то място в класацията, най-вече поради спада в броя на доброволците. Съединените американски щати са се изкачили с едно място нагоре – на четвърто място.

Нивата на дарителството в Африка продължават да нарастват, потвърждавайки тенденция, която бе регистрирана от Индекса миналата година.

Докато докладът от 2017-а показва, че всяка западна страна в топ 20 има понижен рейтинг, тази година се наблюдава обръщане на тенденцията и нарастване.

Hиĸoй нe трябва дa зaбoгaтява, бeз дa oбoгaтявa дpyгитe. Toзи, ĸoйтo yмиpa бoгaт, yмиpa oпoзopeн

Aмepиĸaнcĸият филaнтpoп Aндpю Kapнeги няĸoгa нaлoжи cтaндapтa зa paздaвaнeтo: „Hиĸoй нe трябва дa зaбoгaтява, бeз дa oбoгaтявa дpyгитe. Toзи, ĸoйтo yмиpa бoгaт, yмиpa oпoзopeн”.

Haй-зaмoжнитe xopa в cвeтa ca пpиeли филocoфиятa мy и дapявaт милиoни зa cтoтици ĸayзи. Издaниeтo Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr изгoтвя cпиcъĸ cъвмecтнo c фиpмaтa Wеаlth-Х нa нaй-щeдpитe xopa в cвeтa нa бaзaтa нa oбщия paзмep нa cpeдcтвaтa, ĸoитo ca дapявaли дoceгa.Tъй ĸaтo тpябвa дa имaш мнoгo, зa дa дaдeш мнoгo, Wеаlth-Х oпpeдeля индeĸc нa щeдpocттa зa вcяĸa личнocт, ĸoйтo e cъoтнoшeниeтo мeждy дapeниятa им пpeз цeлия живoт и нacтoящoтo им нeтнo cъcтoяниe. Hяĸoи xopa ĸaтo мaгнaтa Чъĸ Фийни ca c индeĸcи нaд 100 пpoцeнтa, зaщoтo ca paздaли пoвeчe пapи, oтĸoлĸoтo имaт пoнacтoящeм.

10. Джордж Кайзер

Общ брой дарения през живота: $3,3 млрд.

Нетно състояние: $9,3 млрд.

Индекс на щедростта: 35%

Кайзер е председател на BOK Financial Corporation и е основал George Kaiser Family Foundation, която дарява за образователни, здравни, религиозни и социални каузи.

9. Ели Броуд

Общ брой дарения през живота: $3,3 млрд.

Нетно състояние: $7,3 млрд.

Индекс на щедростта: 45%

През The Broad Foundation съоснователят на KB Home и бивш главен изпълнителен директор на SunAmerica Ели Броуд инвестира в общественото образование, науката и изкуството.

8. Карлос Слим Елу

Общ брой дарения през живота: $4 млрд.

Нетно състояние: $27,3 млрд.

Индекс на щедростта: 15%

Един от най-богатите милиардери в света и председател на Grupo Carso Карлос Слим Елу е основал Fundación Carlos Slim Helú. Фондацията е инвестирала 100 млн. долара в Световен фонд за дива природа (WWF) в опит за запазване на естествената среда на Мексико.

Слим Елу е и председател на Telmex Foundation, която се стреми да подобри качеството на живота в родината му Мексико.

7. Гордън Мур

Общ брой дарения през живота: $5 млрд.

Нетно състояние: $6,5 млрд.

Индекс на щедростта: 77%

Гордън Мур е съосновал Intel през 1968 г., но в днешно време се фокусира върху филантропията. В момента управлява Gordon and Betty Moore Foundation заедно с жена си. Фондацията цели да окаже въздействие в опазването на околната среда, грижата за пациентите, науката и общността в Сан Франциско.

6. Сюлейман бин Абдул-Азис Ал-Райхи

Общ брой дарения през живота: $5,7 млрд.

Нетно състояние: $590 млн.

Индекс на щедростта: 966%

Ал-Райхи съосновал заедно с тримата си братя банка Al Rajhi през 1957 г. Това е една от най-големите ислямски банки. През 2013 г. преместил фокуса си към филантропията и е дарил притежанията си в банката до Sulaiman bin Abdul Aziz Al Rajhi Endowments Holding Company. Компанията подкрепя образователни, религиозни, здравни и социални каузи.

5. Чарлс Франсис Фийни

Общ брой дарения през живота: $6,3 млрд.

Нетно състояние: $1,5 млн.

Индекс на щедростта: 420 000%

Познат като „Джеймс Бонд на филантропията”, търговският магнат Чък Фийни се е заел с мисията да даде цялото си богатство. А настоящото си състояние, сведено до 1,5 млн. долара, изглежда успява. Фондацията му Atlantic Philanthropies подкрепя каузи в държави като САЩ, Виетнам и Бермудските острови в сферата на образованието, науката, здравеопазването и правата на гражданите.

4. Азим Премжи

Общ брой дарения през живота: $8 млрд.

Нетно състояние: $15,9 млрд.

Индекс на щедростта: 50%

Освен че е председател на индийската консултантска и IT компания Wipro, Премжи е основател и председател на Azim Premji Foundation, която работи за реформа в училищната и изпитната система в Индия.

3. Джордж Сорос

Общ брой дарения през живота: $8 млрд.

Нетно състояние: $24,4 млрд.

Индекс на щедростта: 33%

Пенсиониралият се основател на Soros Fund Management в момента е председател на Open Society Foundations – мрежа от фондации, предимно даряващи за международни каузи, развитие на общността, социални услуги, здравеопазване и образование.

2. Уорън Бъфет

Общ брой дарения през живота: $21,5 млрд.

Нетно състояние: $61 млрд.

Индекс на щедростта: 35%

Председателят и главен изпълнителен директор на холдинговата компания Berkshire Hathaway Уорън Бъфет не само е един от най-заможните хора в света, но е и един от най-щедрите. През 2006 г. Бъфет обеща да дари 85% от състоянието си на Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, както и на други фондации. През 2011 г. „Оракулът от Омаха” си парнира с Бил Гейтс в създаването на инициативата „Giving Pledge” – програма, която ангажира заможните хора да дарят голям процент от състоянието си за благотворителни каузи.

1. Бил Гейтс

Общ брой дарения през живота: $27 млрд.

Нетно състояние: $84,2 млрд.

Индекс на щедростта: 32%

Макар да е най-известен като съоснователя на Microsoft, Бил Гейтс посвещава по-голяма част от времето си на филантропията, като движи Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Фондацията отпуска субсидии за инициативи и програми по целия свят, фокусирани върху развитието на селското стопанство, спешната помощ, библиотеките, градската бедност, здравеопазването и образованието.

Свищов – българският град на дарителите

Свищовлии винаги са знаели, че за да се върви напред трябва да се съхрани споменът за онова, което е било – за предците и делата им, за да имат пример и бъдещите поколения. Там думите приемственост, патриотизъм и родолюбие никога не са загубвали своя смисъл – при каквито и да било промени и сътресения в държавата. Малко са примерите в българската история за градове, където имащите, успелите, са били така щедри към своите съграждани и към родовата памет.

Действително на Свищов най-много му приляга названието „Градът на дарителите”, защото благодарение на родолюбиви българи като Димитър Ценов и Димитър Хадживасилев днес той притежава прочутата си Стопанска академия и великолепната Търговска гимназия.

Димитър Ценов, търговец завещава през 1912 г. пет млн. златни лева (днес се равняват на 250 млн. лв.) за създаване на висше икономическо училище по германски образец в родния му град.

Димитър Хадживасилев Станкович, влиятелен български предприемач и меценат дарява 240 000 златни лева, благодарение на които е основана търговската гимназия в Свищов.

Димитър Ценович, подпомага материално българското национално-освободително движение, финансира издаваните от Любен Каравелов вестници „Свобода“ и „Тъпан“. Един от основателите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и негов касиер.

И още, и още…

Към големите български дарители трябва да добавим и имената на

Иван Стоянов (Соларя) – търговецът, закупил параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” от Дунавската флотилия;

Петър Берон – учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик, авторът на Рибния буквар (1824) – първия български буквар, през 1890 оставя завещание от близо 400 000 стари франка, сума от която е издигната одринската гимназия, гимназията и общината в Котел. Това завещание обаче е причина той да бъде убит…;

Анжело Куюмджийски (Рахамим Нисим Куюмджи) – тайнственият милионер, който предоставя 7 млн. лв., за учредяването на „Фондация за подпомагане на бедни студенти“.  Останалите 70% от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.

…Но ако се върнем отново към основаването на Стандфордския университет, не бива да забравяме дарителите братята Евлоги и Христо Георгиеви, чийто венец на филантропската им дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 Евлоги Георгиев подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета, а и предоставя парцел от 10 134 м² в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).

…За жалост всичко това остава в миналото. В славното ни минало. В безславното ни настояще България е на 126-о място по… щедрост в света.