ЗА „КОКОШАТА СЛЕПОТА“ НА ГЬОТЕ И „РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД“ НА ГЕРБ


Проф. Александър Маринов

 Дължи ли президентът обяснение на властта, ако не подкрепя решенията ѝ?

Разбирам, че това заглавие ще затвърди популистката версия на политическа партия ГЕРБ, като поредно противопоставяне ГЕРБ-Президент, който „и без това не е президент на всички българи и по-скоро заема страната на опозиционната БСП“, която го издигна за надпревара за „Дондуков“ 2, защото и без това има страхове президентът и „БСП да не минират перспективата ни да бъдем част от обединена Европа и НАТО и Западните Балкани“.

Но вече за втори път президентът „от когото нищо не зависи и може само да намира кусури (парафраза на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов) взривява законодателната, управленската и партийната идилия на Политическа партия ГЕРБ.

Първият път – първият президентски отчет, когато държавният глава си „позволи“ да каже:

  • „Парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството. Доверието към парламента е критично ниско”
  • „Парламентарната република атрофира, а корупцията и несправедливостта деморализират цялото общество”
  • „Свободата на словото е под въпрос в третото десетилетие на демократични промени”.

Вторият път – публичната лекция на тема „Социално-икономическо развитие на България, предизвикателства и перспективи“ при откриването на Младежкия икономически форум 2018-а в Университета за национално и световно стопанство президентът.

Най-напред в политизираното пространство на ГЕРБ почти с някакво безпокойство лекцията е прозвучала като платформа за нов политически проект. Макар че аз лично не смятам, че тази лекция е била някаква косвена комуникация с когото и да било друг. Това беше комуникация със залата, с младите хора в залата, президентът изрази вижданията си. Това, че премиерът и председателят на парламента не са в България, надявам се не превръща тази проява на президента в някакъв криминал.

Твърде внимателно се запознах с основните моменти в лекцията, но не открих никъде платформа за някаква собствена политическа инициатива. Това е, доколкото схващам логиката, оценка на състоянието, в което се намира държавата; систематизация на възможните цели, които трябва да последваме като нация и възможните инструменти за тяхното постигане. Не виждам нищо притеснително от това. Не знам защо така се интерпретира тази лекция. Впрочем всеки има право на интерпретация.

Тогава възниква въпросът какво предизвика гневната реакция на ГЕРБ. И защо е предизвикана (макар и няколко дни по-късно), ако според крилатата фраза на Цветан Цветанов „Най-хубаво е да си президент в България – нищо не зависи от теб, само намираш кусури“ – реакция на Цветанов съвършено в неговия стил – това е просто нивото на Цветанов.

Друго би ме изненадало. Ще видим, то не е необходимо да има някаква драстична реакция. В края на краищата президентът не е отправял някакви персонални критики или обвинения. Критичните му разсъждения са много добре известни, споделят се от много широка част от обществото. Така че аз бих се радвал, ако политическите партии, политиците в България реагират не на думите на президента, затова кой го е казал, както виждаме в случая с Цветанов, а би трябвало да се замислят, защото една голяма част от казаното от президента, отразява много съществени, реални, тежки проблеми пред българското общество. Аз се безпокоя, че когато се повдигнат такива сериозни въпроси, нещата се омотват, свеждат се до някакви лични отношения или критикарство, но виждате, че нещата се задълбочават и ние сме изправени пред много големи проблеми. И някой ден някой ще трябва да носи отговорност за това, че не е взимал отношение по тях.

Какво всъщност каза  в своята лекция президентът Румен Радев:

  • България е най-бедната държава в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в бедност, с пенсионери, които масово мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава–членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция;
  • Друг проблем за бизнес средата в България това е липсата на прозрачност, на собственост на управленски решения и на харчене на публични средства;
  • Защото, според мен, в момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, защото е тъмно. Някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях;
  • Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България. Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички (В контекста на „прожекторите“ е споменатият по-горе в лекцията цитат на Йохан Волфганг Гьоте: „Licht, mehr licht“ / „Светлина, повече светлина“)

И аз отново задавам въпроса: след като критичните разсъждения на държавния глада са много добре известни, след като се споделят от много широка част от обществото, кому е нужен този партиен гняв?

„Да се иска повече светлина и прозрачност в момента, когато страната ни е под прожекторите на европейските лидери и институции, е израз на политическа неадекватност. И никакви поетични позовавания на Гьоте не могат да смекчат този факт. Прожекторите са включени, г-н президент“. Това декларира от трибуната на Народното събрание председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов в началото на новата, четвърта работна сесия на депутатите.
Той призова държавния глава „да види видимото“ – България върви в правилната посока, институциите ни се борят за обществено доверие с дела, а не с деструктивни внушения.

И аз смятам, че не всички институции и техни ръководители в България наистина имат желание да си включат прожекторите, защото това са много пари и много власт, свързани в един кръговрат. И мисля, че съвсем ясно е. И всеки месец, ако не всяка седмица, имаме примери за такива огромни разходи на публични средства или решения, които засягат интересите на много хора, които не са ясни. Колко хора, например, каква яснота имат по случая ЧЕЗ?

Аз нямам яснота. Как институциите, които са пряко отговорни, са си свършили работата, така че обществото да е убедено, че няма риск в цялата гама от възможности. И много такива случаи има, когато естествено, че президентът има своите отговорности, аз в никакъв случай не смятам, че той е безгрешен, но има йерархия, има степенуване на отговорностите, тъй като има парламент, който е избран пряко от народа и трябва да се отчита пред него, има правителство, което също трябва да се отчита пред народа и пред парламента, най-малкото когато аргументират своите решения. И смятам, че в пожеланието да се включат прожекторите е трудно да се намери някаква заплаха. Напротив, според мен всеки добронамерен, почтен, отговорен политик, общественик, би трябвало да споделя тази идея. Може да има дискусии как точно да стане. А ясно е, че ако се включат прожекторите, някои неща ще лъснат. Но нали все пак не искаме тези неща да си вървят по старому.

Вероятно, ако се върнем към ЧЕЗ, някой би сметнал, че това е просто една търговска сделка. Аз обаче лично смятам, че държавата, а това означава политическата власт, не само може, но е длъжна да стопира съмнителни сделки с опасни последици за обществото. Това не е никакъв лош сигнал. И ние знаем много добре, че много държави по света го правят.

Мен обаче ме притеснява нещо друго: интелектуално неумелата или слугинско умелата интерпретация на факти и събития; нахалното самочувствие от партийни догми да създаваш национални доктрини за вярно и невярно / за правилно и неправилно в историята и съвременността.

„Според Вас, г-н президент, няма малки и големи държави, а такива с големи и малки амбиции. Вие пожелахте високи амбиции на студентите, с които се срещнахте – лично техни и за България, продължава декларацията на ГЕРБ Цветан Цветанов. – Ние пък се изкушаваме да си пожелаем вашите амбиции с БСП да не минират перспективата ни да бъдем част от обединена Европа и НАТО и Западните Балкани да бъдат с нас. Защото, често големите амбиции се раждат от големите комплекси, а у нас е достатъчно светло, г-н президент, за да се вижда всичко това. Сега повече от всякога България има нужда от ясна управленска визия“.

Ако трябва да допълня Цветан Цветанов, в лекцията президентът се изказа критично за въздушните удари в Сирия на САЩ, Великобритания и Франция. Докато за посещението си в Русия заяви, че българският културен, световен и цивилизационен принос не може да става залог на политическо противопоставяне.

За мен това звучи резонно. Аз не виждам нищо драстично, нищо предизвикателно в това, че българският президент ще посети Москва. И нищо драстично в критиката му към съюзниците, нападнали без санкцията на ООН Сирия.

Прегрешение ли е така, както някои говорят за режима на Путин, да можем да кажем как режимът на Тръмп, режимът на Макрон и режимът на Мей са извършили нарушение на международното право. Защото въоръжено нападение срещу суверенна държава без санкцията на Съвета за сигурност, е нарушение на международното право. Да го въртим, да го сучем, това е положението. И неслучайно се използва израза „предполагаема атака“. Какво пречеше да се изчака посещението на специалистите, на експертите на Организацията за забрана на химическото оръжие? Защо трябваше да бъде изпреварено това посещение? За да се постигне някакъв политически ефект? В това отношение е ясно какви са били целите на тези удари. Те нямат никаква политическа стойност, външнополитическа, никаква военна стойност, никаква икономическа стойност. Всичко беше свързано да се защити мундира, защото бяха поети ангажименти, бяха предприеха някакви акции, и те продължават. Защо е тази боязън да се изчака и да се сложи на масата ясно доказателство? Защо? Каква е пречката? Ако това е наистина така, то ще се разбере, няма как да се прикрие. Така че защо трябва да търсим в мненията на един или друг човек нещо скандално, когато това се споделя от много хора и у нас, и извън България?

Защо не искаме да приемем това, което президентът Румен Радев каза в едногодишния си отчет:

„Президентът не дължи обяснение на властта, ако не подкрепя решенията ѝ. Времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател, отмина”.

Както вече писах в „Анализи“, „Когато президентът хвали управляващите или поне си затваря очите пред глупостите и кражбите им, той, разбира се, е „обединител“. Ако малодушно се прави, че не е чул оскърбителни нападки или не отговаря на изземването на негови конституционни правомощия, той е „мъдър държавник“. И обратното – ако използва високата си трибуна, за да изрече това, което мислят и говорят огромното мнозинство от българите, той веднага с превръща в „разединител“ и като политик, неспособен да „примирява и балансира отношенията между институциите“.

Сега пък, в лекцията си в УНСС президентът отправи посланието, че обществото трябва да се активизира, да се надигне и да поиска да бъдат включени прожекторите. Това е истината, и аз съм напълно съгласен с това послание. Докато обществото си мълчи и се съгласява с това на тъмно да се обогатяват безумно една много малка група от хора, нищо добро няма да се случи в България.

Президентът не дължи обяснение на властта, ако не подкрепя решенията ѝ

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter