За „оскверняването“ на eдна ограда
и за оскверняването като български „политически плурализъм“

 

Е с’а к’во се оказа за шумно прокламираното „оскверняване на монумента“ в Хирошима? Че надписът Локо София всъщност е върху „временна ограда на строителен обект“ близо до монумента. Демек – тараба, казано на нашенски. Това едно. Второ – йероглифът горе не е дело на сценичния работник от операта, ако се вярва на обясненията му, а на някой друг. Като добавим и това, че самят надпис не съдържа обидни или цинични квалификации, а само и единствено изразява положително отношение към уважаван футболен отбор от България, постъпката съвсем не изглежда чак такова престъпление, каквото се опитаха да го изкарат. Най-много да бъде класифицирано като „увреждане на чужда собственост“, сиреч тарабата.

Редно е и българските дипломати в Токио да обяснят на японците, че в България подобни прояви се насърчават от правосъдието. Какво имам предвид ли? Преди 4 години протестърът Асен Генов и още някаква другарка наплескаха с блажна боя паметник в центъра на София. Пипнаха ги с боята барабар. Оставям настрани какво точно изобразява паметникът, налице е цапотене в централната част на столицата.

Само че според съда това „не е хулиганска проява, а израз на политическо мнение с използване на художествени средства“. А свободното изразяване на мнение било гарантирано в Европейската конвенция за защита правата на човека и Конституцията. Това каза съдийката, а прокуратурата пък „не можела да се намесва в политическия плурализъм, иначе това би се тълкувало като потисничество“.

Та от тази съдебна гледна точка, човекът вероятно има право на свободно изразяване на футболната си принадлежност, в случая Локо София, чрез средствата на българската писменост.

Facebook

Заглавието е на Анализи.bg

Допълнение от  акад. Пламен Карталов:

Фалшива новина:

„Локо София“ е написано на ограда, не на паметник в Хирошима

Двамата осветители от операта надраскали „Локо София“ не на мемориала на жертвите в Хирошима, а на ограда пред строеж. Фалшивата новина се разпространи като инфекция, заяви директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов по бТВ.

Акад. Карталов посочи, че скандалът не е тръгнал от японските, а от българските медии. Той заяви, че инцидентът най-вероятно се е случил след употреба на алкохол от служителите на операта. Те бяха уволнени още вчера.

„Аз трябваше да бъда в Канада, но се върнах от средата на пътя. Уволних ги, защото и до мен дойдоха такива хибридни новини, че нашите хора са поругали паметник. Няма да се откажем от нашето решение. Те са извадени от гастрола, освободени са от Софийската опера, но това излишно раздухване идва от нашата татковина„, посочи акад. Пламен Карталов.

 

Поругаването на паметници в България е всекидневие

Елена Банова

За поругателите е без значение дали посягат на паметника на Левски,или паметника на Съветската армия.

За полицаите също е без значение.

За законите ни-също…

Даже някои от поругателите не се свенят ни най-малко,когато демонстрират безогледността си към изкуството и историческата памет едновременно..

Даже в някои случаи поругаването е и много добре заплащано…

А съдбата на паметника „1300 години България“ пред НДК беше само доказателство,че с паметниците може да се прави всичко-включително и унищожение.

Тогава за чудене ли е ,че наши двама главочи се демонстрираха даже в японската Хирошима?

 

Хирошима е светиня за целия свят

Даниела Кънева

Хирошима е светиня не само за японците, а за целия свят. Това е единственото място в света, където върху камъни като нашите във Витоша, има сенки на стопени хора. 350 000 хора са стопени от тая радиация в един кошмар, който продължава и до днес.

Надписите точно в Парка на мира са кощунство. Дали са върху Мемориала или върху ограда там, според нея те нараняват японците по един и същи начин.

За японците е болка. Болка от приятели. Те по японски ще наведат глава и ще замълчат. Досега май не съм чула японска реакция. Искрено не мога да си обясня кои са тези българи, в чиято налудничава глава хрумна тази мисъл – там, където човек трябва да си даде отговори за истинската стойност на живота на човека на земята.