Поезия и професурогати
ИВАН ВАЗОВ: Език свещен на моите деди
Език свещен на нашите деди, ти не един бездарник утвърди*


Иван Вазов

След като Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ реши, че през учебната 2020/2021 година кандидатите да станат студенти в алма матер ще държат единствено изпити по химия, биология и математика, а кандидат студентите в хуманитарните специалности ще бъдат класирани само според успеха си в дипломите за завършено средно образование, не ни остава нищо друго, освен да припомним това стихотворение на народния поет:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

*Апострофът е на Радой Ралин, „Матерните“, Издателска къща „Петриков“, София 1993 г.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter