зона за мислещи хора

Иван Костов: Данъчната ни система е неадекватна и вредна

На конференция по повод 10-годишнината от въвеждането на плоския данък бившият премиер остро разкритикува „либертарианската данъчна реформа“ от 2003-2008 г.

В рамките на провелата се вчера научна конференция на тема „Десет години плосък данък в България”, бившият министър-председател и лидер на градската десница Иван Костов изказа силно критични оценки за действащата от 2008 г. данъчна система. Иван Костов, понастоящем представляващ „Център за анализи за управление на рискове”, изтъкна редица негативни последствия от т.нар. плоско облагане: че то реално не е „пропорционално” както се рекламира, а е регресивно и прехвърля тежестта за издръжка на държавата към хората с по-ниски доходи; че лишава държавата от средствата, необходими за издръжка на основните ѝ функции, което на свой ред благоприятства развитието на други негативни тенденции в обществото и икономиката; че увеличава неравенството, стимулира сивата икономика и създава рискове от нови инвестиционни балони, както и че е политически натоварена с либертарианска идеология, чиито защитници подправят основни дефиниции във фискалния сектор като част от лобизма си в подкрепа на плоския данък.

„Основната цел на фискалната система е събиране на приходи, за да могат публичните институции да изпълнят възложените им по закон, необходими и полезни за обществото и за неговото развитие функции и да разплащат направените с тази цел общи разходи. Следващата по приоритет е поддържането на макроикономическата стабилност, което означава, че тя става по-важна в критични моменти. Третата по приоритет е увеличаване на общото благосъстояние, чрез намаляване на неравенството, бедността и даване на шанс на всеки.

Преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г. – тук няма да бягам от политически дефиниции – и преди въвеждането на плоските преки данъци от 10% и намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% според доклада на НОИ, бе извършена и друга данъчна реформа преди 2000 г. При нея първо данъкът върху доходите на физическите лица се облагаше с петстепенна прогресивна скала от 20% до 38% с необлагаем минимум. Данъците, удържани при източника – дивиденти, ликвидационен дял и прочее – бяха 15%, а след 2008 г. – 5%. Корпоративният данък се облагаше с двустепенна скала от 23.5 до 28% без необлагаем минимум. Средната социално-осигурителна вноска беше 37.4%, при 32.7% за трета категория. След това беше намалена до 22.5% за родените преди 01.01 1960 г. и 16.5% на родените след това. Здравноосигурителната вноска беше 6%, повишена впоследствие на 8%.

Либертарианската реформа – това е много важно да се каже, като се говори за неравенството – освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, въведе необлагаем минимум за тези по съребрена линия и снижи всички данъчни скали на местните данъци и такси върху даренията и наследствата.

Няколко предварителни бележки за сравненията между сегашната и предишната данъчна реформа. Първо, очевидно до 2001 г., бе водена съвсем различна фискална политика от днешната. Наричам я „данъчен код на държавата”, защото разкрива по най-откровен начин върху кого управляващите политици стоварват тежестта за издръжката на държавата и кого облекчават от тази издръжка.

Второ – дори това да не се съзнава от управляващите, като натоварват пряко гражданите и фирмите със задължението да внасят приходи в държавата, те ги ангажират с контрола и критиките върху нея – дали изпълнява функциите си, дали изразходва рационално и ефективно всеки техен лев. Преките данъци са непосредствената съпричастност на гражданите и фирмите в изпълнението на държавните функции.

Правилото е: колкото по-малко участват гражданите и фирмите, толкова повече не се интересуват от качеството на собствената си държава, защото могат да ги компенсират със собствените си данъци. Един лидер на предприемаческа организация каза „както си плащаме за сигурността, така ще си плащаме и за обучението”. Тоест – можем да посрещнем всички основни функции на държавата сами. Един вид не им е нужна държавата, когато не са ангажирани с нейната издръжка.

Трето. Добре е да се знае, че динамиката на данъчните и осигурителните приходи показва, че приходите от облагане на доходите на физическите лица са най-стабилни и най-слабо се влияят от икономическата конюнктура. За разлика от тях приходите от косвените данъци, и на първо място на тези от корпоративния данък, силно се влияят от икономическия цикъл и спадат значително по време на рецесия. Тоест, те са по-несигурни.

Четвъртата ми бележка е, според една от най-разпространените теории за данъчното облагане, при ниво от 20% на данъците от БВП, темпът на реалния икономически растеж следва да бъде около 5% годишно. У нас равнището на данъчната тежест е такова още от първата данъчна реформа през 2001 г. Говорим само за приходите от данъци, а не за приходите въобще или за приходите от данъци и осигурителни вноски. Тези приходи са 29% заедно с осигурителните вноски – и остават такива през цялото време.

Оставям настрана данъчно-осигурителните вноски, защото те имат предназначение да управляват рисковете за осигуряващите се лица –  от болест, от пенсиониране, от безработица, временна нетрудоспособност и прочее. Те се събират само от доходите на заетите и отиват само за техните нужди. Затова е погрешно да бъдат третирани като данъци, както правят някои колеги, които ни убеждават, че до май или до юни ние работим за държавата, което е чисто подправяне на дефинициите във фискалния сектор.

Моето заключение от сравнението на двете данъчни системи – от тази до 2001 и тази след 2008-ма, са следните:

Първо. Вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Защо говоря за данъци и осигурителни вноски – защото това е истинското облагане на трудовия доход на заетите. Брутната заплата се облага и с едното, и с другото. Ще видите, че има много последици от тази система на облагане. Тя не е толкова проста, колкото изглежда на пръв поглед. Колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски върху него клони към 10%. Този депутат, който обяви 50 и няколко милиона доходи за миналата година (вероятно се има предвид Делян Пеевски – бел. ред), не е обложен с повече от 5.8 млн. лв. данъци. Защото осигурителните му вноски са опрели тавана от 2600 лв. и там са били прекратени. И това трябва добре да се разбира. Защото оттук следва, че докато при хората с високи доходи брутното облагане клони към 10%, то за хората, които вземат работна заплата под максималния осигурителен доход, общата данъчна и осигурителна тежест е 42.7%.

Затова не е вярно твърдението, че тази система на облагане на брутните доходи е пропорционална. За мен това е повече от очевидно – не знам как се доказва другото. Много жалко е, че тук не са хората, които активно пледираха и лобираха за въвеждането на плоския данък, защото с тях е интересно да се води тази дискусия и да се види как те ще дадат отговори.

Това обаче означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани както останалите с контрола върху изпълнението на функциите на българската държава. Не ги интересува държавата. Следователно нямат и интерес да упражняват контрол върху действията ѝ.

Второто ми заключение. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски – 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017 г. – приходите от данъка върху доходите на физическите лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи. През 2001 г. те са 44%, докато през 2015 г. са 38.9%. Това е за сметка на увеличаване на приходите от ДДС. Тук вече се каза защо това е негативно по отношение на неравенството и защо го задълбочава. Този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета. Големи преразпределителни процеси се извършват между приходите от косвени данъци и разходите, които бюджетът извършва – например трансфера за НОИ, и по-точно за фонд „Пенсии”, който е в размер на 45%. Но тук се крие и причината за износа на евтин труд от страната.

Трето. В България действат други силно негативни фактори, които компрометират ефекта от ниското данъчно облагане и от плоските данъци. Тези фактори на свои ред произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. И аз искам това да е акцентът на моето изказване. След като уточних дефиницията за фискалните цели, искам да върна вниманието върху този изключително важен факт. А той е – държавата събира пари, за да изпълнява функции, и ако не събира достатъчно пари, не може да изпълнява тези функции.

Кои са очевидните такива функции? Сферата на сигурността, където мнозина, особено фирми, доплащат за своята сигурност. Образованието, където непрекъснато се развива частното образование и където родителите плащат допълнителни уроци, за да се готвят децата им. Здравеопазването, където всички доплащаме, за да получим здравна услуга. Това означава, че държавата не финансира тези функции, или че системите, които тя е създала, не ги финансират в необходимата степен, щом хората доплащат за тях.

Четвърто. Твърдя, че плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходи от сивата икономика. И ще го докажа лесно – за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагани лични доходи и от тях да изплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32.7%.

Всички го знаем това нещо, никой не го казва. Всички знаят, че се заобикаля по този начин и че се укриват доходи, и никой не дебатира върху този факт. Това ще бъде невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и максималната печалба се облага с 32%. Ако тя се облага с 32% и ако доходите на работодателя се облагат както бе до 2001 г. с прогресивна скала до 38%, то той няма да има никаква сметка да изтегля парите от фирмата като лични доходи и да ги плаща нелегално на хората.

Препоръката ми, която очевидно е неизпълнима при сегашните предпочитания на българските избиратели, е да се възстанови данъчно-осигурителната система от реформата от 2001 г. Много по-радикален съм от предложението, което прави КНСБ. Тя беше с необлагаем минимум за доходите, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има такива големи заобикаляния на данъчните и осигурителни вноски.

Едновременно с това обаче искам да добавя – тъй като тогава условията бяха много по-сурови, много по-тежки, произведеният брутен вътрешен продукт, ако не се лъжа, беше три, три и половина пъти по-малък от сегашния – сега държавата би трябвало да предвиди данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. Това е задължително. Защото в противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места. Ще се стимулира създаването на инвестиционни балони от типа на този, които се създаде през 2008-2009 г.

Месари, земеделски производители , всякакви хора се втурнаха да инвестират в жилищно строителство. Построиха неотговарящи на стандартите сгради, не успяха да реализират тези проекти, и всичко това рухна. Ако те можеха и имаха възможност, и им беше дадена насока да реинвестират за собственото си технологическо развитие, тогава нямаше да търсят бързи и лесни печалби извън своя бизнес. Между другото, сега това нещо заплашва да се повтори отново, защото данъчната система е същата, защото отново цените на недвижимите имоти и жилищата растат, и е много лесно да се отиде в тази посока. Много вредни процеси са скрити в неадекватното и недобро данъчно облагане в страната. Затова за мен това е решението.“

Източник: Барикада

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни