Между щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност

 

Снощи в Софийската градска художествена галерия беше открита изложбата „Атанас Пацев: Творби и размишления“, считан за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на ХХ век.

Творбите и текстовете, подбрани за тази изложба, представят Атанас Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност. Огромното напрежение между вярата в комунистическата идеология и изконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите изображения. От 1980 г. почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници. Бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, са част от забравената днес съпротива на Атанас Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура.

Творчеството на Атанас Пацев (1926 – 1999) е белязано от няколко обстоятелства – участието като осемнадесетгодишен в партизанското движение; следването му в Художествената академия между 1944 и 1949 г. (при проф. Илия Петров и Дечко Узунов), когато академията е арена на драстични промени; пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различното усещане за свобода; организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Въпреки усилията, насочени към композицията, неговите най-значими постижения са в портрета. Атанас Пацев схваща човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за познание на собствената си душа.

Анализи.bg

Автор на снимката на Атанас Пацев (фрагмент) до едно от неговите „табуирани полета на еротичното“ е Тодор Славчев (1900 – 1992) – един от най-известните представители на фоторепортерската професия у нас.