Митрополит Антоний: Атентатът в Берлин ще се помни дълго, но като християни не трябва да живеем в страх


Ваше Високопреосвещенство, как тече животът в Берлин след ужасния атентат по Коледа?

След този варварски акт, в който мнозина изгубиха живота си, а други бяха ранени, Берлин не може никога да бъде същият. Но животът продължава, хората поддържат ежедневието си, такова каквото е било и преди атентата. Естествено, остава болката по близките, роднините и приятелите, които вече ги няма или са пострадали. Да, една червена лампа вече свети в душите на берлинчани. Органите на реда следят стриктно за влизане и излизането на хора, които имат вече статут в Германия. Сигурността е поставена на първо място.

Самият вие как се чувствате като християнски свещеник, като православен митрополит, страхувате ли се? Чуствате ли се застрашен?

Като вярващи християни, ние не трябва да живеем в страх. През последните векове са правени много опити да бъдем отклонени от пътя към Бога, макар и това да не се прави открито. Не се чувствам задстрашен. За Рождество Христово отслужихме светата Литургия. Дойдоха множество хора, които бяха съпричастни на радостта от раждането на нашия Спасител. Така или иначе атентатът ще се помни дълго и ще послужи за основа, да се прекроят мерките за сигурност. Вероятно ще се внимава и с мигрантите и бежанците, тъй като те са съсредоточени в лагери в Берлин и близо до Берлин.Но, пак казвам, че ние като вярващи християни ще се уповаваме на Божията любов и Божията милост и закрила.

Как гледате на хипотезата, че бежанците, които са основно мюсулмани, имат за цел да претопят християнска Европа? Дали е възможно, или е просто „световна конспирация“?

Във всяка конспирация има и малко истина. Но смятам, че тези въпроси трябва да ги оставим в ръцете на тези, които трябва да се погрижат за сигурността ни. А какво ще се случи, ние не можем да гадаем. Времето ще покаже. Но вярвам, че всичко, което става по земята е по Божията воля. Всичко е за наше изпитание, за наша поука. Да се огледаме около себе си, дали някъде не сме сбъркали и ако имаме грешки, да ги поправим. Българската православна църква винаги е призовавала към толерантност. Светият синод излезе с декларация по повод бежанската вълна. Коментарът беше направен кратко и ясно, с оглед на настоящата ситуация в България. Защото, виждате, че при едно природно бедствие, при един инцидент като този в Хитрино, трудно се справяме с последствията, а можем да си представим, какво би се случило при сериозно многочислено настъпление на бежанци. Ние нямаме нито армия,нито неограничени ресурси, за да спрем вълната. Затова българското правителство трябва да направи точна оценка.

А какви са настроенията в Германия, както и в Европа като цяло?

Това са и настроенията в Европа – бежанците, които вече са приети да останат, но повече да не се приемат, защото една голяма бежанска вълна ще доведе до смут и последствия, които няма да с в полза на никого. Това се отнася особено за нашата държава. Още повече, че безработицата у нас е голяма, социалният статус също не е много добър. Да, Европа може да ни кара, да ги вземем, но това означава, че те елеминират проблема от своята територия и го прехвърлят на наша. Нашата страна, която е красива, която е изпълнена с много християнски обичаи, и те са в разрез с вярванията и разбиранията на бежанците, които идват в България, това несъмнено ще конфронтира българските граждани срещу тях. Още повече, че голяма част от бежанците не са подготвени да живеят живота в Европа, дори само защото нямат мисленето на хората от една западна страна. Така че, те ще трябва да бъдат интегрирани, ако изобщо могат да се интегрират, при положение, че не желаят да се интегрират, дари само защото самото им битие е такова.

Да, но Германия има положителен пример с турските гастарбайтери. Те очевидно успяха да се интегрират.

Това е факт. Само в Берлин има над милион турци. Някои от тях са вече трето поколение немски граждани. Те са съвестни, работещи хора. Може би и това е подвело канцлера Ангела Меркел да покани бежанците в Германия. Тези, които живеят в Германия, те не правят проблеми, живеят си своя живот, дават своя принос за развитието на обществото. Те изповядват исляма, те са трудолюбиви, грижат се за своите хора, плащат си данъците. Но това просто е различно от сегашната ситуация. Светът сега е различен.

Преди година изградихте Енорийски център за подкрепа на сънародници в Германия, как върви работата там?

Енорийският център се намира в подножието на храма „Цар Борис Покръстител“. От година и половина той изпълнява своята социална функция на кризисен център на наши сънародници, които по една или друга причина са останали на улицата, дошли са в Германия, но не са могли да се интергрират, изгубили са работата си или пък са били подведени, изобщо виждат, че не могат да се справят. Те преспиват при нас, обличаме ги, храним ги и естествено, когато видим, че не могат да се интегрират в немското общество, по каналния ред, чрез транспортни фирми, плащаме им пътя, за да могат да се приберат в България. Мисля, че това е реалната функция на Българската православна църква, особено зад граница, защото ако в България всеки един от нас, все пак има къде да се прибере по един или друг начин, то тук няма къде да отидат и църквата трябва да се погрижи. Българската държава много помогна за организирането на този център, а ние тук работим със сърце и душа.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter

Предходни анализи в рубриката