зона за мислещи хора

Българският парадокс: три дни след Съединението e Денят на Разделението

Сравнението е условно: 6 септември 1885 – 9 септември 1944. На първата дата Държавата се съединява. Народът си остава разделен! На втората дата, държавата се „съединява“ с антифашисткия свят, но народът си остава (невидимо) разделен.

Това „невидимо“ е в думите на един от героите в романа „Ангела“ на Неда Антонова „Ангела“: „Има робски човеци, но няма робски народи!“ [1]

…Да, има ирония в тези думи, но това е ирония, изплакана от болката!

За кой ли път в българската история (1876, 1878, 1885, 1923, 1944, 1989) някой трябваше да изоре бразда, разделяща нацията на добри и лоши, на наши и ваши, на грешни и безпогрешни, на население и народ, на верноподаници и предатели, на вярващи и невярващи, на победители и победени, на убийци и жертви, на добри убийци и лоши убийци, на русофили и русофоби (-фоните обикновено нямат значение), на леви и десни, на леви християни и десни християни, на политически шиити и политически сунити, на седесари и бесепари, на корумпирани и некорумпирани.

В живота на българския народ винаги е имало една народоделна линия: на победени, които стават победители, и на победители, които стават победени; на добри убийци и на лоши убийци, на русофили-русофоби, на минало-бъдеще, на ,,правилно”-,,неправилно”, на ляво-дясно, на бяло-червен терор (исторически трансформиран в синьо-червен).

От едната страна на „браздата” стоят цифрите на загиналите, убитите (без съд и присъда), осъдените, безследно изчезналите, репресираните („врагове”) от 1923 до 1944 година; от другата – цифрите на загиналите, убитите (без съд и присъда), безследно изчезналите, осъдените, репресираните („врагове”) след 1944 година… Но и за двете страни това е „цветът на нацията” (и сигурно е вярно!). От едната страна на „браздата” са концентрационните лагери Еникьой (Кръсто поле), Гонда вода, „Свети Кирик”, „Света Анастасия” , а от другата – Свети Врач, Куциян, Ножарево, лагер С (секретен), Белене, Ловеч…

Колко много „врагове на народа”! Но на кой народ? И на какъв език се заклеймяват неговите „врагове”?

На езика на възмездието, на езика на омразата, издигната до „национална кауза”, и до днес неистово воюващ с националния девиз „Съединението прави силата!” (пардон, Eendracht maakt macht!)! [2]

Няма друг език в тази страна, затова нека да го кажем на английски, защото победените, които стават победители, и победителите, които стават победени, винаги са го съзнавали:

„Who controls the past, controls the future. Who controls the present, controls thе past.”

Дойде и поредната бразда: 10 ноември 1989… Но слава богу, че това не беше „преходният период на народната демокрация” (1944–1947 г.)! Нямаше безследно изчезнали, убийства без съд, лагери… Но имаше обаче безследно изчезващи обикновени съдби, убийства на „грешна” вяра, приемливи предателства (на захвърлените партийни билети и на сенките без минало), лагери на скачащи и нескачащи: „Койт’ не скача, е червен!”

От палитрата на живота изчезна червеното, от песните на народите (руските), от песните на протеста: Висоцки и Окуджава, Галич и Визбор; от картата на света – поробителката Русия… Мишлетата (не всички и не от песента) набързо оръфаха всичко с „червени” корици, заставки и заглавия: песни, книги, филми, пиеси – за тях верноподаничеството, кичът и класиката имаха еднакъв вкус…

„След Освобождението всички туркофили стават русофили. След конфликта с Русия при Ст. Стамболов, след 1886 г., повечето русофили стават австрофили. Тази „еволюция“ продължава и до днес.” [3]

Я си спомнете репликата, казана по-горе: „Има робски човеци, но няма робски народи!“

…Преди години в общественото пространство се появи един проект за създаване на Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, не мислете, че се е появил българският Франко, издигнал в Долината на падналите общ паметник на всички загинали – и на националисти, и на анархисти, и на социалисти, и на комунисти, и на монархисти.

Това е една нова бразда на разделението!

В българската история може да се появи само някой нов Франкенщайн!

В историята много често е така: на трибуната на власт­та обикновено са не „редниците”, извоювалите победата („Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин!”), а тези, които поздравяват победителите, колкото и без­именна да е понякога „победата”!

…И след всичко това се върнете към днешния ден – 9 септември!

Иван Ангелов

[1] Вижте публикацията на откъс от романа „Ангела“ в Анализи.bg, 6 септември. [2] Съединението прави силата е национален девиз (мото) на България, Грузия, Белгия и Хаити, а в исторически план – на Акадия и южноафриканската бурска Република Трансваал). [3] По проф. Андрей Пантев, „Има ли уроци на историята”, в. „Дума”, 2010 г.

Бележка на Анализи.bg:

Сайтът предлага на интелигентните си читатели и друг „прочит“, неповторимия Радичковия прочит на датата 9 септември – разказа му „Ямурлук“.

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни