♦ Вашингтон обвини канадския премиер за провалената среща на Г-7 ♦ Как Г-7 си присвоява функциите на кабинет на световното управление на малцинствата ♦ Като някакъв парадокс низвергнатата Русия е монтажното лепило на крехкото единство на Г-7, дори без нейно участие

„Срещата на върха“, както наричат срещата на Г-7, която по едно време беше Г-8, завърши, рискувайки да остане Г-6 (според заканата на Манюел Макрон) заради инатливия и гламав Доналд Тръмп. Не стига, че американският президент пристигна последен, закъсня за работната закуска (пъдпъдъчи яйца върху кленов лист), посветена на равенството между половете, прекара деня си в критики срещу лидерите на Канада и Франция, а взе та си тръгна по-рано заради срещата с Ким Чен Ун, която може и да се окаже действително историческа (още преди да се е състояла) в сравнение със седянката (бълг. полит. речник) на „бръщолевещите“ (според Путин чак от Китай) в Квебек: 7 минус 1 (6 плюс 1 според Макрон).

Заради започналата още преди срещата „необмитена“ словесна война между САЩ и Европа за „оскърбителните мита“ на внасяните в САЩ алуминий и стомана, се заговори, че тя може да завърши с компромисно комюнике. И действително, като се изключи „единният фронт“ на Европа срещу Тръмп в борбата с протекционизма, в комюникето позицията на САЩ по прилагането на Парижкото споразумение за борба с глобалните промени в климата е изнесена в отделен параграф. В него се посочва, че САЩ „смятат, че стабилният икономически ръст и развитието зависят от всеобщия достъп до надеждни източници на енергия“. Страната изразява привързаността си към продължаващите действия за укрепване на световната колективна енергийна сигурност, застъпвайки се за поддържане на открити, разнообразни, прозрачни и безопасни глобални пазари за всички видове енергия. Заедно с това САЩ обещават да помагат на другите страни да получат по ефективен и екологично безопасен достъп до своите полезни изкопаеми.

Но така или иначе лидерите на най-развитите страни в света не успяха да се противопоставят успешно на американския президент Доналд Тръмп . В края на трудните преговори те подписаха компромисен текст за търговията, който обаче не урежда конфликта с митата между САЩ и шестте им партньори. Текстът отговаря на някои изисквания на американския президент Доналд Тръмп – използва се думата „реципрочна“ за търговията, която също така трябва да бъде „свободна, равноправна и взаимно изгодна“. Може би като компромисен отговор на многократно повтаряното обвинение на Тръмп, че партньорите му се възползват от САЩ („касичката-прасенце, в която всички бъркат“);

Но както става обикновено, на Тръмп или му „идва акъла“ или „чавка му го изпива“ най-вече в Twitter. Вече на път за Сингапур за срещата с корейския лидер Ким Чен Ун американският президент предизвика смут, заявявайки в Twitter, че оттегля одобрението си от комюникето след срещата, което току-що Канада беше разпространила. Причината? – заради „фалшивите твърдения“ на премиера Джъстин Трюдо на заключителната пресконференция: Трюдо закри срещата с упрек към търговските заплахи на Тръмп, като ги нарече „доста обидни“. Според него е „унизително“ обяснението на Тръмп да наложи митата като форма за защита на националната сигурност. „Много нечестно и слабо. Нашите мита са в отговор на неговите 270% върху млечните ни продукти“, заяви Тръмп.

Представител на френското президентство, цитиран от „Ройтерс“, заяви, че Франция и Европа стоят зад текста и всеки, който се дистанцира от коментарите по време на срещата, само демонстрира „непостоянство и несъгласуваност“ на позициите си. „Международното сътрудничество не може да зависи от нечии пристъпи на гняв или бележки. Ние се държим сериозно“, казва представителят, пожелал анонимност.

Този „гняв“ се опитва да коментира Крис Силиза, редактор за специални поръчения на CNN „Donald Trump held a press conference at the G7 – here are the 38 wildest things he said“. Та след прословутата работна закуска (все едно дали е с пъдпъдъчи яйца), на която Доналд Тръмп закъснява и Трюдо открива без него с кисела забележка за закъсняващите, президентът дава импровизирана пресконференция.

За тази пресконференция говори Крис Силиза. Само че не си мислете, че 38-те неща, които Тръмп е казал, са определени от Крис Силиза като дивашки (въпреки израза wildest things и въпреки специалните отношения между двете институции – президентската и CNN). Нашият по-можещ и по-знаещ колега Валери Найденов сигурно би обяснил wildest things по-добре, но wildest, според речниците, може да има и смисъла на необмислен, прибързан, фантазьорски, налудничав, даден наслука (отговор).

Няколко примера (реплика на Тръмп, коментар на редактора от CNN):

1. „Това беше една наистина изключително успешна Г-7.“ Хм…[…]

4. „Поздравявам лидерите на другите страни, че успяха да извършат такива сделки, които бяха толкова добри за страните им, и толкова лоши за Съединените щати.“ Сърдечни поздравления с вашия луд! Браво, дами и господа.[…]

11. „Не съм говорил с Владимир Путин от доста време.“ Наистина, Доналд Тръмп, и аз. Първо, неведнъж сме се срещали на различни международни събития. И второ, ние редовно говорим по телефона. Както и с Владимир Путин, по-рано тази седмица.

12. „Някои хора харесват идеята да върнат Русия отново (в Г-7)“ „Някои хора“ = Доналд Тръмп […]

28. „Така че можете да кажете това на вашите фалшиви приятели в CNN.“ Напомням: Доналд Тръмп е президент на Съединените щати. Идете и кажете на своите приятели. […]

38. „Значи е огромно – знаете ли, аз дойдох с термина „фалшиви новини“. Това са много фалшиви новини. Но в същото време, имам голямо уважение към много хора от пресата.“

Ако проявите интерес, вижте оригиналната публикация тук

Дори и да сте разбрали пристрастието в някои моменти на редактора със специални поръчения (няма равнозначна позиция в българските медии), не може да не оцените хрумването на Крис Силиза за професионалния му подход.

Но можете да проявите критичност. Към следното сравнение например (фраза 19): „Ние сме като спестовната касичка, която всеки ограбва.“

Роналд Рейгън за Америка: сияйният град на хълма.

Джордж Буш-старши за Америка: хиляди точки от светлина.

Вярно, красиво звучат сравненията и на Джордж Буш-старши, и на Роналд Рейгън, наречен „Великият комуникатор“ за способността си да изразява идеи и емоции, дори когато прави официални обръщения.

Очевидно Доналд Тръмп няма тези способности, но дали не трябва да оценяваме прагматичността? Дори и с акцента върху „прасенце“, което може и да не се превежда!

Доналд Тръмп за Америка: САЩ не може да бъде повече световното „прасенце-касичка“, което всеки ограбва.

…Както разбирате войната CNN-президент продължава.

Защо трябва да се дразним от касиерската пресметливост, особено ако това се отнася до битието на една държава: „Поздравявам лидерите на другите страни, че успяха да извършат такива сделки, които бяха толкова добри за страните им, и толкова лоши за Съединените щати.“

Пак с касиерското си мислене президентът възложи на администрацията си да провери дали вносът на автомобили не накърнява американската национална сигурност, за да наложи мита и върху вноса на автомобили. Тръмп заяви пред репортери: „Това е икономика. Счетоводни сметки. За да имаш страхотна армия, ти трябват и страхотни счетоводни баланси.“

…На тръгване от срещата на Г-7 Доналд Тръмп предупреди: „Ние се обръщаме към всички страни“, говорейки за големите съществуващи търговски бариери и мита пред американския износ по света. „Това ще спре. Или ние ще спрем да търгуваме с тях. И това ще е много печеливш отговор, ако го направим“. „Ако те отговорят с реципрочни мерки, ще сгрешат“, предупреди той, като напомни, че САЩ имат много по-малко какво да губят от техните партньори, ако световната търговия се затрудни. „Ние ще спечелим тази война хиляда пъти“, закани се президентът.

Френският президент в края на краищата се оказа прав, дори и без да го желае: Заключителният документ на Г-7 не решава икономическите проблеми… Само не се заблуждавайте: под „икономически проблеми“ Еманюел Макрон съвсем няма пред вид икономическите проблеми на света (и на Европа, колкото и да е странно!); проблеми, които не са от днес:

• Cпaдът в цeнитe нa cypoвинитe; пpиcтpacтeнocттa ĸъм мoнeтapни пoлитиĸи нa oблeĸчeния; кoнфлиĸтитe в Близĸия изтoĸ, вoдeщи дo ĸpизaтa c бeжaнцитe в Eвpoпa; ръcтът нa фaлититe зapaди pacтящитe тpyднocти в eнepгийния ceĸтop; безработицата на приблизително 45 милиона души в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); Икономиката на континентална Европа има множество големи фундаментални слабости – от лошата демографска картина през огромните дългове до скования трудов пазар;
• Еврозоната е най-големият икономически проблем в света – рискът от дефлация и рецесия – еврозоната е на ръба да изпадне в третата си рецесия от шест години; за цяла Европа е характерна младежката безработица – в Италия и Испания тя надхвърля 40%.

От всяка „световна патрицианска среща“ световният плебс винаги очаква повече (егоистично, по джобовете и стомасите си). И тъй като в този „ексклузивен клуб“ са „държавите с най-развити икономики“, а на практика „държави с най-висок вътрешен продукт“ (което май не е едно и също, но нейсе), плебсът се скъсва да протестира, както се случва на всички срещи на високо ниво:

• Нека капитализмът стане история и да създадем нов свят!,

• Спрете Световната търговска организация!

И по време на сегашната среща на Г-7, която, предварително програмирана, не успя да стане Г-8 и май беше среща на Г-6+1, стотици протестиращи изпълниха улиците на Квебек с искането политиците да водят политика в подкрепа на бедните и за повече социална сигурност. При това полицията (без да търсим ирония в това), беше организирала „Зони за свободно слово“, където протестиращите да могат да изкажат своите съображения за срещата и дори да организират малък… пърформънс. Макар и на 145 км. от мястото на срещата (замъкът Ришельо), тя се охраняваше от поне 10 000 войници и полицаи. Да, този път бяха буквално стотици, макар че през 2001 г. Квебек сити беше център на протести, след като десетки хиляди демонстрираха срещу третата „Среща на Америките“, нещо не толкова характерно за тази социално-идилична страна.

Тъй и не се разбра какво е имал предвид с репликата се „Заключителният документ на Г-7 не решава икономическите проблеми“ Еманюел Макрон, след като в комюникето от 28 точки, прилежно разделени в пет раздела: икономически растеж, равнопоставеност между половете, сигурност, професиите на бъдещето и климатичните изменения (според оригинала: Investing in Growth that Works for Everyone; Preparing for Jobs of the Future; Advancing Gender Equality and Women’s Empowerment; Building a More Peaceful and Secure World; Working Together on Climate Change, Oceans and Clean Energy).

И представете си, тук никъде няма „точка“ за „оскърбителните мита“ на внасяните в САЩ алуминий и стомана, за „единния фронт“ на Европа срещу протекционизма на Тръмп, макар че тази тема „изяде“ времето на срещата.

Но има нещо, което плебсът трябва да знае: Г-7 „дари“ (без да са изцяло негови!) общо 2,5 милиарда евро (2,9 милиарда долара) за образованието на бедни момичета. Според оценките дарените средства ще помогнат на около 8 милиона деца да започнат да ходят на училище. Приблизително 75 милиона деца в 35 държави не могат да ходят на училище, като броят им е нараснал заради безпрецедентната бежанска криза, съобщи хуманитарната организация „Спасете децата“.

Не се опитвайте на пресмятате: 8 милиона деца в 35 държави прави по   2 142 857 деца на държава и по 362,5 долара на дете (не на месец, а за някакъв неопределен период). Докато „клубът по (търговски) интереси“ само за два дни „изяде“ 604 милиона долара – почти по… 8,5 милиона долара на „клубен член“ (колкото и условни да са тези „сметки“)

Като стана дума за безпрецедентна бежанска криза не се опитвайте и да си задавате въпроса, кой я създаде?

Чия беше култовата реплика: Neuen Willkommenskultur!, Wir schaffen das! (Добре дошла, нова култура! Ние ще се справим!) – на злодея Путин, или на политическата му братовчедка Фрау Меркел – жената, която разхристияни Европа (още не е известно дали „ислямизира“ е по-лошото следствие). И коя анексия е по-голямо зло (за Европа да кажем) “домашната” анексия на Крим или чуждоземната анексия на Европа!  Ама този, който вдигна бариерата на Европа пред бежанците (не правете асоциации!) си извоюва правото да бъде санкциониращ …

…Г-7 се създава като главен икономически съвет на богатите нации в Рамбуйе, Франция, през 1975 г., след първия петролен шок. Инициативата е на френския президент Валери Жискар д’Естен, който предлага да се пренесе на ниво лидери обичайната среща на финансовите министри, които се събират, за да обсъждат горещите валутни въпроси. Шест страни (Франция, Великобритания, Германия, Италия, Япония и САЩ) участват в тази първа Г-6, а през 1976 г. се присъединява Канада и така форматът става Г-7. И дълго време (макар и не задълго) икономиката заема първото място по значимост на обсъжданите проблеми.

По време на разгръщането на „глобалния апартейд“ политическият анализатор Тит Александър (автор на книгата Unravelling Global Apartheid/Разнищването на световния апартейд) описва Г-7 (1996 г.), като кабинет на световното управление на малцинствата, с координираща роля в световните дела.

Ако се зачетете в 28-те точки на заключителното комюнике на последната среща в Квебек, ще останете втрещени от дивата (ако се върнем към wildest things) политизация на този икономически клуб на богатите нации. Разбира се, никой не се заблуждава, че лидерите на седемте най-развити икономики в света нямат право да изразяват политическите си позиции по много проблеми, още повече, че твърде често политиката е работещият инструментариум за намиране на оптималните икономически решения.

Но тук става дума за нещо друго: за неистовото желание тези 6 (7) лидери да управляват световните дела. Едва ли не като единствена световна институция! Може би като най-болшевизираното Политбюро на света (колкото и меншевишки да е броят на участниците му)!

Трудно може да се определи коя е по-силната причина за негативната нагласа на шестте към Тръмп: дали митата, или предложението на американския президент Русия отново да стане член на Групата.

„Русия трябва да участва в срещата. Независимо дали ви харесва, и може да не е политически коректно, но имаме да управляваме света. Г7 беше Г8 преди да изхвърлят Русия. Според мен трябва да я върнем обратно в групата и на масата за преговори“, заяви Тръмп. Новият италиански министър-председател Джузепе Конте подкрепи идеята. Той ясно заяви подкрепата си към Русия, но освен това поиска и отменяне на санкциите срещу Москва.

Според някои коментатори повторното допускане на Русия в най-ексклузивния клуб в света без никакви отстъпки от страна на Кремъл, отразява необичайно приятелския подход, който Тръмп предприе към Русия, откакто стана президент –  политика, която е в разрез както с политиката на републиканците и демократите, така и на лидерите на Европа.

• Русия се присъедини към Г-7 през 1990-те години, след като изплува от руините на Съветския съюз, като групата се превърна в Г-8, но нейната въоръжена намеса в съседна Украйна през 2014 г. и завземането на Кримския полуостров я изолира от другите големи сили (тук обикновено се забравя за референдума, който не беше признат почти от същите клубни членове, още преди да се е провел). Останалите членове на Г-7, водени от САЩ при управлението на Барак Обама, я изгониха в знак на световна решимост да не бъде допускано установените международни граници да бъдат променяни със сила.

Това, че всички (с изключение на Италия и вносителя на предложението) казаха предварително „Не!“ с чисто политически/идеологически аргументи беше ясно а priori (Меркел: Очаквам трудни разисквания на Г-7, няма да възобновим формата Г-8 с Русия).

Русия обаче побърза да успокои петимата лидери:

• Русия концентрира вниманието си върху други формати, а не върху Г-7.Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти в Китай, където беше на посещение руският президент Владимир Путин.
• Русия не възнамерява да се връща в Г-7, заяви и руският министър на външните работи Сергей Лавров, а и никога не е искала да се връща в елитния клуб. Мисля, че Г-20 e най-обещаващият формат за бъдещето“, в който „ултиматумите не вършат работа“ – допълни руският външен министър

Но ако се върнем към wildest things на политизацията на този икономически клуб на богатите нации, освен Северна Корея („пълен, проверим и необратим демонтаж на цялото си ядрено и ракетно въоръжение“), освен Иран (да не се допусне да се сдобие с ядрено оръжие), както и Някой Си Неизвестен извършител (чуждестранни играчи, които се стремят да подкопаят техните демократични общества и институции, изборния им процес, суверенитет и сигурност)

срещаме само името на Русия (= Путин): злодеят на човечеството, съвременният Чезаре Борджия, еболата на света, огледалото на ислямска държава, електоралният хакер, манипулаторът на Брекзит и какво ли още не.

Както написа (колкото и да звучи като ирония) руското електронно издание Lenta.Ru „Участниците в срещата на високо равнище на „Голямата седморка“ се договориха за създаване на група за бързо реагиране на действията на Русия. А както допълни британският The Guardian, структурата ще обхваща широк спектър – от кибератаки до отравяне.

• „Призоваваме Русия да прекрати дестабилизиращото си поведение, подкопаването на демократичните системи и подкрепата си за сирийския режим“, се казва в заключителното комюнике на срещата на върха в Канада. Седемте осъждат атаката в Солзбъри и споделят преценката на Обединеното кралство, че има висока степен на вероятност, че Руската федерация е отговорна за нападението срещу Скрипал и дъщеря му и че няма достоверно алтернативно обяснение. Лидерите на Г-7 предупредиха, че са готови да засилят санкциите срещу Москва, ако е необходимо.

Лидерите от Г-7 потвърждават осъждането на незаконното анексиране на Крим и трайната си подкрепа за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Те потвърждават ангажимента си да помагат на Украйна в прилагането на нейната амбициозна и необходима програма за реформи и напомнят, че санкциите ще продължат, ако Русия не демонстрира пълно спазване на задълженията си според Минските споразумения и зачитане на украинския суверенитет. Ако действията на Русия го наложат, те са готови да предприемат допълнителни рестриктивни мерки срещу нея, като същевременно остават ангажирани с подкрепата за руското гражданско общество и обещават да съдействат и инвестират в контакти между хората…

„Върхът на сладоледа“ обаче е призивът

• Русия да изпълнява международните си задължения и отговорността си като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН за укрепването на международния мир и сигурността…

След подобен текст човек се пита: каква е тази седморка, че се прави даже на Съвета за сигурност или Общото събрание на ООН?

Действително, замислете се: колкото и да има нужда Организацията на обединените нации от реорганизация, от промяна, тя се ръководи от правила, при това проверени и доказали се във времето. И е нелепо, чужд на организацията субект (Г-7, например), да прилага какъвто и да е натиск върху който и да е неин член. Още повече, че в Хартата на ООН е записано: „Всички членове на организацията ще изпълняват добросъвестно задълженията, които са поели съгласно тази харта, с цел за всеки от тях да бъдат обезпечени всички права и предимства, които произтичат от качеството им на членове“.

И какво се оказва: светът не е само от праведни и грешници, от богати и бедни, от големи и малки, от победители и победени, от санкциониращи и санкционирани, но винаги ще се намери някой, който да се самонабеди за праведен.

Да, почти като в оня особено популярен анекдот:  Избраната за четвърти път Меркел е доказателство за силата на демокрацията. Избраният за четвърти път Путин е доказателство, че Русия е диктатура.

И в заключение, но без да e заключение, като някакъв парадокс низвергнатата Русия е монтажното лепило на крехкото единство на Г-7, дори без нейно участие. Чували сте за спояващата сила на обичта. Сега чуйте за спояващата сила на омразата!