Стрелба срещу чужденци, нападения срещу малцинствени групи, неофашистки походи: крайно десните на Италия се чувстват вдъхновени от новото ръководство на страната. Много италианци сочат с пръст министъра на вътрешните работи Матео Салвини. Но той ли е виновен?

Валтер Майер

Матео Салвини едва е слязъл от самолета, но вече не може да сдържи потока от нападки. Бежанците, които изнасилват, крадат и продават дрога, ще бъдат спрени с нов указ за националната сигурност, казва той на завръщане от визитата си в Африка. Италия повече няма да търпи имигранти, които „не бягат от войната, а внасят войната в нашата страна“.

Не минава и ден без подобна изява от страна на Салвини. Откакто започна мандатът му като вътрешен министър, лидерът на „Лигата“ се превърна в основен говорител на правителството на Джузепе Конте. Мотото на Салвини е просто: „Италианците на първо място“. Тонът му е боен. Последиците от това се виждат навсякъде.

В Макарета чернокожи минувачи бяха обстрелвани посред бял ден. В Априлия мароканец беше пребит до смърт. В Касерта младеж откри стрелба по мъже от Мали. Криминалната хроника от лятото и есента на 2018 г. вече провокира отвращение не само в Италия, но и в чужбина.

Най-малко 70 расистки нападения са регистрирани от полицията в периода между юни и октомври.

Италианският президент Серджо Матарела призова да се сложи край на серията от саморазправа и „манталитет на Дивия Запад“. Комитетът за бежанците към ООН изрази дълбоки притеснения заради растящия брой на нападенията срещу мигранти, бежанци и италиански граждани от чужд произход. Епископалният конгрес на Италия се обяви срещу „климата на недоверие, презрение и гняв“.

Сякаш ксенофобията се е превърнала в нещо приемливо. Активистите на крайната десница и нео-фашистите се чувстват безнаказани. Критиките обаче не трогват Салвини, дори след случая с 13-месечно бебе на ромско семейство, което беше ранено в гръбначния стълб от въздушна пушка. Детето е живяло в едно от гетата, които Салвини обещаваше да изравни със земята с булдозер още преди да стане министър.

В последните месеци той засили контрола върху притока на мигранти, като нареди да се затворят пристанищата на страната за лодките от Африка. Намален беше приемът на новопристигнали чужденци до 1/5 от досегашния им брой. Прокаран беше нов закон, който дава възможност за по-ускорени процедури по разглеждане на молбите за убежище и депортирането на нежеланите имигранти.

Салвини може да разчита на подкрепа от страна на хората, които живеят край незаконните постройки на чужденците. Причината не се дължи само на брутални престъпления като изнасилването на две местни момичета от двама босненски роми. Реакцията на местните жители срещу гетото е свързана с това, че то напомня повече на открита площадка за горене на отпадъци, отколкото на нормално място за живот.

Италианците, които искат да се отърват от боклуците си евтино и незаконно с помощта на ромите, изсипват камиони с битови и пластмасови отпадъци.

Черните облаци от дим през нощта са доказателство за факта, че този бизнес модел продължава да се развива. Нивата на замърсяване на въздуха в съседните квартали, обитавани от семейства от средната класа, са сравними с тези в близост до бунищата за опасни отпадъци.

Представителите на местната ромска общност твърдят невинно, че „не е възможно да разберем кой гори боклуците, защото винаги се случва през нощта“. В близост до входа на лагера съседите са поставили плакати с надпис: „Престанете да палите! Война ли искате? Ние сме готови“.

Но това ли е войната? Да стреляш по двегодишно момиче в ръцете на нищо неподозиращата й майка на детската площадка? Разследването показва, че стрелецът е пенсиониран служител на италианския Сенат. Мъжът се е намирал на терасата си на 7-мия етаж, когато е открил стрелба с въздушната си пушка. Детето е отведено в болница, като първоначално е имало съмнения, че може да остане парализирано завинаги.

Масово разпространеният расизъм срещу всички „zingari“ не се е зародил по време на новото правителство, но риториката на Салвини определено има отношение към повишеното насилие. Местните общности дори говорят за „тих Холокост“ и предупреждават, че ще окажат съпротива, ако агресията продължи.

Няма съмнение, че расизмът се разраства в Италия, казва бившият държавен секретар Луиджи Манкони. Той обаче уточнява: Все пак погледнете статистиката. В началото на 90-те години в страната живееха 800 000 чужденци. Сега са близо 6 милиона.

В момента Манкони оглавява Националната служба за борба с расовата дискриминация – по ирония тя се намира в ресора на вътрешното министерство, т.е. под контрола на Матео Салвини.

Институционалният расизъм не е нищо ново за Италия. Роберто Калдероли, който и досега е зам.-председател на горната камара на парламента, някога казваше, че първият чернокож министър в италианското правителство „прилича на орангутан“. Бивш прокурор, известен с твърдата си позиция срещу мафията, също стана известен с репликата си, че „ако Италия не се справи с имиграцията, скоро ще прилича на писоара на Европа“.

80 години след приемането на расовите закони на Бенито Мусолини, общественото мнение в съвременна Италия все още остава податливо на някои от най-сериозните крайности на фашисткия режим. Въпреки че той продължава над 20 години, тук не се провежда военен трибунал по подобие на Нюрнбергския процес, за да се направи публичен преглед на тежките престъпления. Мусолини и сътрудниците му носят отговорност за близо 2 милиона смъртни случая, което рядко се споменава в обществения дебат. Берлускони дори се шегуваше: „Мусолини не е убил никого. Просто е изпращал някои хора в изгнание“.

Ако искате да се срещнете с истински неофашисти, в Рим ще ви посрещнат представителите на CasaPound, партията на т.нар. Фашисти от третото хилядолетие. Движението е неречено на името на американския поет и симпатизант на Мусолини Езра Паунд. Основано е през 2003 г. и има над 20 000 членове в цялата страна.

В източните квартали на Рим, неофашистите са се превърнали в сериозна сила – най-вече защото предлагат всекидневна помощ за хората в нужда и заемат позиции на местата, от които държавата отдавна е абдикирала.

Отначало властите в Рим възнамеряват да настанят бежанци в изоставените индустриални бази и опразнени стари блокове. Активистите на CasaPound обаче блокират тези опити все по-успешно. Червеният кръст се принуждава да закрие един от местните си подслони заради серията от протести.

CasaPound оспорва държавния монопол върху правото да се прилагат силови мерки за опазване на обществения ред – и често властите не реагират по никакъв начин. Членовете на движението казват, че са „готови на всичко, за да защитават интересите на непривилегированите италианци“. Дали смятат, че Салвини помага на каузата им? „По отношение на посланията, сме доста близки. През последните 15 години „Италия първа“ беше и наш слоган. Организационно бяхме по-близки в миналото, но оставаме отворени за сътрудничество“, казва един от представителите на движението Марко Континизио, работник в супермаркет.

Лидерът на движението Джанлука Ианоне – осъден на първа инстанция за нападение срещу полицай с 4-годишна присъда – казва, че режимът на Мусолини е „най-добрият период в историята на Италия“. Той и съмишлениците му имат организирано и добре менажирано присъствие във Facebook, с активни връзки с чуждестранни сродни организации. Централата на групата се намира в центъра на Рим, в сграда от няколко хиляди кв.м., която CasaPound окупира незаконно през 2003 г. и продължава да ползва.

От членовете на организацията се очаква да допринасят с каквото могат за дейността – било то с участие в улични охранителни отряди, тренировки по бойни изкуства или раздаване на храна.

Подобно на CasaPound действа и „Ационе Фронтале“ – групата на Ернесто Морони, който става популярен през 2014 г., след като изпраща свински глави до синагогата в Рим и до Израелското посолство. Морони се кълне в „чистата форма на фашизма, която обединява всички социални класи и не изоставя най-слабите“.

„Ационе Фронтале“ раздават безплатна храна два пъти седмично, а през нощта организират патрули от 6-8 мъже, които обикалят кварталите, известни с високата битова престъпност.

В себе си носят стикери с надписи „Подкрепете магазините на италианците“, като ги лепят върху витрините на търговски обекти, собственост на чужденци.

Когато групировките изгубят търпение, излизат на шествие срещу един от най-бедните имигрантски лагери – замърсения с азбест бетонен скелет на Виа Тибуртина в Рим. Някогашната фабрика за производство на пеницилин сега служи за хостел на мигранти в окаяно състояние. Сградата няма прозорци, изложена е на постоянно течение, а подът е покрит с изоставени фармацевтични вещества и пластмасови боклуци.

Руината е населена с беззъби старици, майки с малки деца и млади мъже от Западна Африка. Над 600 души са намерили подслон в сградата, след като са попаднали в порочен кръг без изход – ако нямат постоянен адрес, нямат право на разрешение за настаняване, нито право на достъп до системата за социални помощи.

Един от обитателите е 25-годишният Мустафа Драме от Гамбия, пристигнал в Рим след Одисея през пустинята на Либия, Средиземно море, Лампедуза и Калабрия. Коремът му е покрит с белези от насилието, което е изтърпял в Либия. Едното му око е ослепено след побой, който получава от ръцете на италиански полицаи по време на акция. И все пак той има късмет – спасен е от „Лекари без граници“, защото знае пет от африканските езици и може да им помага като преводач при посещенията в пеницилиновия завод.

Вътре в него виси бележка от полицията, от която става ясно, че властите определят имота като „неподходящ за обитаване“. Наскоро Салвини използва този лагер като пример за нуждата от промяна в отношението към чужденците.

„Дрогата, алкохолът и мизерията са стандарт за тях. Но скоро всичко ще бъде изчистено. Край на хаоса. Ще възстановим реда и спокойствието“. И удържа на думата си. Няколко дни по-късно полицията нахлува в сградата и гони всички обитатели.

Валтер Майер (1960 –) пише за „Шпигел“ от 1990 г. Той пише своите репортажи за войната в бивша Югославия и от други горещи точки в света. Валтер Майер е ръководител на офисите на „Шпигел“ във Виена и Москва, а от 2013 г. е в Рим.

Източник: Webcafe, по „Шпигел“