Оправдание за греха: Както и да се правя на разсеян – няма отърване от миналото!


Стефан Северин

Както и да го въртя, както и да се правя на разсеян – няма отърване от миналото! В него съм омесил и драматичното, и смешното, и наивното, и пресметливото…И възторжено съм редил пъзела от красиви пориви, хитрини и човешки страсти. Защото съм един от тези пет милиарда, дето тъпчат тази изтерзана, омърсена, но и величествена планета Земя.
И дори сега – потвърждавам! Не съм искал да се родя, никой не ме е питал желая ли го този живот или не. Не съм избирал проплакването и късането на пъпната връв да става в Полски Тръмбеш, да прескоча прага на зреенето в Габрово, вятърът на пъстрото време да ме отвее в София, а сега и в Пловдив – най-романтичният и сантиментален град!
Наистина голям шанс е да се появиш на белия свят. Не е важно как – дали в резултат от безумна любов или само като сластен порив на две тела.
А можеше и да ме няма!
Шансът някой да пребивава на Земята е почти като този да удариш шестицата от тотото. Няма значение къде си се появил, важното е, че си бил. Важно ли? И за кого е важно?
Нито обществото те е викало, нито ти си искал.
Паметта има невероятното свойство да омекотява и най-тежките преживявания. Да ги разкрасява, да ги направи скъпи и сладки, та да ги носим цял живот и да се умиляваме.
Иначе как ще кътам в най-свидните й кьошета онези видения от детството, които биха втрещили всеки сегашен хлапак. Не втрещили, за него ще е каторга. Такова мамино и татково „писе” няма да разбере и какво искам да му кажа с тези ранни мемоари.
А и по-сетне, когато излязох на бързея в живота, когато ме брулиха ветрове и дъждове – колко щуротии, авантюри, безсъници и наивни пориви са ме люлели! В килера на паметта ми, по прашясалите му рафтове, все още кротуват моите някогашни неопитомени дни и нощи, оковани във веригите на думите! А аз си въобразявам, че са Слово!
Така оправдавам този втори грях, докато чакам в зимните самотни нощи Кръчмаря!

Огънят топли, но и изпепелява!

Огън ме подпърли още в най-ранно детство. На пет години видях за първи път пожарникар и обезумях. Твърдо реших да стана огнеборец. Сега адски съжалявам, че не станах! Можех и премиер да се видя! Така, де, колко по-некадърни пожарникари стигнаха държавническа висота!

На шест години се влюбих за първи път – пламъците на тази безумна първа любов за малко не изпепелиха крехката ми душа. А беше хубавица попската щерка! И недостижима! И като социално положение, и като възраст –беше по- голяма с десетина години от мен. Чичо Николай ме будалкаше вечер: “Хайде, заспивай, аз отивам да ти доведа дъщерята на дядо поп.”

И аз блажено притварях очи, а погледът на попската дъщеря пореше като оксижен душата ми. До първи клас учех на газова лампа – нямахме ток. Във втори клас у дома свирна радиоточка и аз, прехласнат, я слушах с часове. Без да подозирам, че далеч по– сетне десетина от най-хубавите ми годинки ще минат пред микрофон.

Търся обединяващата дума на моето детство и ранно юношество. И я открих – огънят! На 16 години станах огняр в ТЕЦ – Габрово. В дългите нощни смени, които започваха от 22 и завършваха в шест часа, огън озаряваше полудетското ми лице и рецитирах Вапцаров. Огънят, който топли, но и изпепелява…о положение, и като възраст –беше по- голяма с десетина години от мен.Чичо Николай ме будалкаше вечер: “Хайде, заспивай, аз отивам да ти доведа дъщерята на дядо поп.”
И аз блажено притварях очи, а погледът на попската дъщеря пореше като оксижен душата ми. До първи клас учех на газова лампа – нямахме ток. Във втори клас у дома свирна радиоточка и аз, прехласнат, я слушах с часове. Без да подозирам, че далеч по– сетне десетина от най-хубавите ми годинки ще минат пред микрофон.
Търся обединяващата дума на моето детство и ранно юношество. И я открих – огънят! На 16 години станах огняр в ТЕЦ – Габрово. В дългите нощни смени, които започваха от 22 и завършваха в шест часа, огън озаряваше полудетското ми лице и рецитирах Вапцаров. Огънят, който топли, но и изпепелява.

Facebook

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter