зона за мислещи хора

Георги Апостолов

Георги Апостолов е роден в Мездра точно в средата на миналия век. Завършва „Икономическа социология” във ВИИ „Карл Маркс“. Работи като журналист във „Вечерни новини“, „Работническо дело“, „Дума“, „Новинар“ и много други издания. Издал е 23 книги. Под наслова „Демократически сказания“ читателите са се срещнали с четири – посветени на живота ни в „прехода”. Най-популярни са „И си рече Бай Онзи“ и „Съседът на звездите“. Другите са разкази, пътеписи, краеведски хроники, исторически очерци. Освен трите си деца има награди за белетристичните си и журналистически публикации.

Писма до Отеца Паисия:
4. За каков Бог приказваш… Каквото каже ЕС-а, това е!

Г-н Хилендарски,

Абе чета тия дни, твоата история. Чета и се питам: Ша да те разберат ли днес поколенията, могат ли да прозрат думите ти?

Нека първо значи да сме наясно. Кога си ти писал твоята история, е имало страх от Бога, имало е между човеците разбирание, имало е помисъл за греховете. Казваш ти: „Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят – раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така.“

Айде, кажи ми сега, отче Паисие, как да изследваме съветите на Бога, как, като всеки ден по телевизията ни дават съвети какво да мислим, ще рече не можем да мислим собствено, а да мислим европейски и атлантически. Какво ша рече сега това ли? Ами ша рече, че требва да верваш на всичко, което ти казват от ЕС-а. Значи храните дето ги внасат, да ни ги продават, та да ги ядем и да им подпомагане храниндустрията са безвредни. А кой да ти каже, тека ли е или не е така? Щом се усъмняваш, значи не си европеец. И какви са, да те питам сега яз тебе, отче, тия присъди на Бога, какви са?! Нема теквое нещо. Каквото каже ЕС-а, това е. За каков Бог и благочестие ша ми приказваш ти! Значи – храните от ЕС-а са полезни и безвредни, и ти щеш не щеш ща ги ядеш, та и поколението ти даже. Не само това, отче, ами требва твърдо и неистово, като по комунистическо време, да верваш в това що ти кажуват от ЕС-а. На днешното европейско време ми казваш ти, че са дивни присъдите на Бога! Абе, как че са дивни. Казва чичо ми Сам и бам ракети в Сирия. Ама некой даже се били съмневале, че химическите оръжия на Башара ги било немало. Има-нема, боя си е бой.

Кой днеска че ти чека Бога да присъди, нема теквое нещо, бай Паисие. Ръката божия е на американците! Какви си ги писал ти? И да те питам яз, какво значение има историята славяно-българска днеска? Днеска световната история я пише Америка, бродира я, с ракети, с оръдия, със самолете и корабе, и подводници, и по интернет я собщава даже. Е може да те извинимо, оти кога си ти писал нашата таа история американците са били на острова у Англия и въобще не са знаяле, че ша бъдат американци. Това не си го ти прозрел тогай, иначе друга сигур щеше да ти е историята…

Нема сега да ти се сърдим, по твое време не е имало такива божии творения – ракети и други там работи, та затова книжчицата ти, дето казваш, сега е неважна, като гледам не я зачитат май.

Виж това за присъдите е важна работа. Щото ракетата, да ти кажем бай Паисие, си е присъда. Ти текива работи не си виждал, ама като тресне наоколо нищо не остава, та ни осъден, ни съдия, ни прокурор може да има из районо.

Значи, казваш ти, че по съветите на Бога се бил управлявал свето. Добре де, ама никъде ги не пише, ни в интернет, ни у Гугъла. Има там едни заповеди, ама они са десет и са много за едно управление, щото сега света се управлява с една заповед – бой, та да се научиш да слушаш. Ама в ония десетте на бога текава заповед не видех, а може зад океано да има друг заповедник, знам ли?

Виж, ако Бог реши да се разправя с тия, дето присъждат ракетите, тогава не знам, ти сигур си по-грамотен религиозно. Ама това, дето Бог раздава присъди, променя ги, пренася, погубва и пак възстановява, това веке ти знайш. Какво че праят тия с ракетите, не знам, они да му маслят. Ама ние като подклисари, какви че ги дъвчем пред Господа, щото ония гърмят, ама ние им палим свещи, и носим огино, кой каква че го стигне, каква ще да е орисията му, само Господ знае, а, тека ли е, бай Паисие?

Преди биа у комшиите, ния мирисахме баруто и обедненио уран, сега останаа паметниците и рако от обеднения уран. После удариа Ирак, че и они имале химически оръжия, после се извиния, че немале, ама на резана глава е такован задник му е се едно поседвалото мнение, или извинение, нали тека бай Паисие?

Та четем и се питам: Защо тия ора не се челе таа история, дето си я написал преди, кажи речи, илядо годин. На училище това ли ги научиа, у църквата като са кръстат, как Бога в очите гледат. И ти казваш, че Бог като ни остави, си мислим, че ни е забравил. Ама дали ни забрави или ни гледа сеира, записува, и ни гласи съдилището.

Оти да трепеш наред и се другите да са ти криви, е се едно да обесиш всеки от улицата, щото може и да е крадец, а ако не е, може и да стане!

Тека я мислим, и пак я четем историята, ама сигур ша требва, бай Паисие, да се спитуваме с тебе, оти иначе не е добра работата, не е добра и у дома, и по свето.

 С уважение,

Бай Онзи

                                            Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

 

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни