зона за мислещи хора

Георги Апостолов

Георги Апостолов е роден в Мездра точно в средата на миналия век. Завършва „Икономическа социология” във ВИИ „Карл Маркс“. Работи като журналист във „Вечерни новини“, „Работническо дело“, „Дума“, „Новинар“ и много други издания. Издал е 23 книги. Под наслова „Демократически сказания“ читателите са се срещнали с четири – посветени на живота ни в „прехода”. Най-популярни са „И си рече Бай Онзи“ и „Съседът на звездите“. Другите са разкази, пътеписи, краеведски хроники, исторически очерци. Освен трите си деца има награди за белетристичните си и журналистически публикации.

Писмо 6. По-добре да протистирам у кукурузо, отколко да си носа газо на рамо…

Бай Онзи пише до Бае Паисия

Здрасти г-н Хилендарски,

Чета ти историята, чета и се чуда бай Паисиe, а бе нищо не казваш за протести да е имало некога, за така, движение некакво на недоволни, на такива против властта, против цар некой си, да речем.  Тука да ти кажа, сега, си има ора. Излезнат на жълтите павета, на други нема защо, излезнат, вземат знаменца, плакате, и цинкулират по „Царя“, това ни е главната улица у София, не че сме имале скоро цар като некогашните. Та цинкулират – върват напред-назад, после па тека. И ги дават по телевизора. И като гледаш, цинкулира, цинкулира, дадат го по телевизора и оп, стане министер, стане професор, стане директор, или води некакво предаване, аме с една дума, влезне човеко у властта и си има работа.

То и на мене ми са ще, да ти кажем, и рекох да баща ми, че идем и я да протестирам, и диплома имам, и мерак, що да станем министер. Той ма гледа, гледа, па вика:

Фащай мотиката и бегай да протестираш у кукурузо, у царевицата, демек.

И понеже еднаж строши едно дръжале у гърбината на бате, дето има даже две дипломи, си рекох безпрекословно:

– По-добре да протистирам у кукурузо, отколко да си носа газо на рамо.

Та протестирах, протестирах, щото ем диплома имам, за више, и даже за средно, ем у кукурузо ме пращат. Е, наместо плакате и знамена, дигах мотиката, дорде се стъмни. Ама нема никоя телевизия , никой се не сети да ме потърси у кукурузо. А на жълтите павета шлекат, снимат, та и интервюта зимат от них.

У дома по телевизора пак протести. Върват ората, пременени, усмихнати, нема мотика, нема царевица. И като видиш, че некой го дадат по два пъти, знаеш, че утре ше да е некъде шеф. Това е, ама тате, не, та не!

Та сакам да те питам, бай Паисие, по ония времена като не е имало протестове, какво са правиле? Гледам, имало въстания. Недоволни значи от царо, от господаро, вдигнат въстание, режат му главата и слагат некой дето му верват, дето да ги води, и да командва държавата здраво. Видиш ли сега, каква излезна тя днеска? Протестираш, протестираш и оп  у властта, до паричките. Иначе се бориш за доброто на народо, на синца ни, ама си гледаш за твоата сметка.

Ама я съм си наумил, една работа, щото на протестовете гледам и мои състуденти, и те държавна заплата фаная, щото с управниците върват. А баща ми ма праща у царевицата. Ама какво да правиш прос човек, толко му е акъло. Че фанем рейсо и айде на протесто. Знаем са сичките там, и дорде се бащата усети, айде станал съм началник, може и професор да станем, що не. Па той да си оди да протестира на нивата, нали тека бай Паисие…

У твоата история работите иначе стоят. Като тръгнат на война са като един, бият се за държавата си. Сега пак е тека, власниците като тръгнат да крадат са като един, силни, нищо не остава подире им. Един професор рече по телевизоро, че крадат до 90 процента от една поръчка. Е, как нема да протестираш на жълтите павета, за тия процентове, там че спим, ако требе, доде фанем малко, барем,  от далаверата.

И да знаеш, това дека са го по старо време правиле още стои, мостове, църквици, манастире, това дека го сега прават, докато стигнат до единио  край и от началото са почнале ремонте, щото и за тех пари са дават, бай Паисие. Тека е.

Сигурно и днеска има мостове дека си ти минувал по них, ама днешните – от ремонт у ремонт. И не е за пусти мостове, бе джанъм, ами за парите. Ти сигур нема да ма разбереш баш, ама я да си ти кажем.

Та понеже не видех да е имало протести по онова време, са питам, ами тия сега у историята ли ше останат и като останат, като протестиращи ли ше са или като министери. Абе и тека да е, и иначе, се е за кашмер, да ти кажем, г-н Хилендарски, та май баща ми ша излезне прав, че е по-добре да протестирам у кукурузо, с мотиката, де… Та ако сега речеш да пишеш днеска, не знам каква че я докараш, не знам бае Паисие, не знам…

Айде сос здраве.

С уважение,

Бай ти Онзи

                                         Copy/Paste от оригинала

Георги Апостолов

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни