Поканата на Меркел към мигрантите ще се окаже невинна грешка в сравнение с Глобалния пакт за миграция на ООН


Симеон Николов

 

На 10-11 декември в Маракеш, Мароко, предстои да бъде подписан Глобалния пакт за миграцията на ООН. Документът предизвика огромни тревоги, тъй като извежда миграцията до човешко право, а правителствата се задължават да формират пътища за осъществяване на редовна миграция. САЩ и президентът Доналд Тръмп категорично отказаха да въвлекат страната си с подписването на документа. Редица други държави вече декларират същото – Унгария, Австрия, Полша и др. Външният министър на Унгария счита, че Глобалният пакт за миграция „противоречи на всякакъв разум и в пълна степен на интересите по сигурността на Унгария и намеренията за възстановяване на европейската сигурност“. Правителството нарече  „екстремистки“ и „преднамерен“  този документ.

Евродепутатът Ангел Джамбазки вече алармира за последствията, ако България се ангажира с пакта. Депутатът от ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков категорично заяви, че правителството ще наруши Конституцията, ако заобиколи парламента.

Симеон Николов

Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на посещението си във Великобритания посъветва европейците: „По–добре внимавайте за себе си. Миграцията променя културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нащата страна.“

В България съдържанието на Глобалния пакт за миграция не е познато, а за официалната позиция на страната ни не може да се каже повече от дежурното изчакване да застанем зад такава на ЕС.

Симеон Николов

Ако надникнем обаче в 34-те страници на  дългоочаквания документ с гръмкото заглавие Глобален пакт за миграция, наред с положителните регулации и сътрудничество срещу трафикантите, със сигурност ще се сблъскаме с постановки, които предизвикват доста тревожни въпроси. Още в изказването на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш при представянето на Глобалния пакт за миграция имаше изрази, които са показателни за различията в оценките, като например, че „миграцията е положителен глобален феномен“.

Трудно биха се намерили положителни последствия от това предизвикателство. Но тук прозира и интензивното лобиране на големите международни концерни, които присъстваха на последния Световен икономически форум, както и на добре платени неправителствени организации, като тези на небезизвестния Сорос.

Самото въведение дава основание за впечатлението, че документът пропагандира в полза на миграцията: „Ние признаваме, че миграцията е източник на благоденствие, иновации и постоянно развитие на нашия глобализиран свят.“

Нещо повече, правителствата се „задължават така да оформят пътищата за редовна миграция, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила, като разширяваме и диверсифицираме наличието на такива пътища“. А това стимулиране на миграцията руши всякаква легитимност на едностранното представяне в позитивна светлина на последствията от миграцията.

Документът не би трябвало да има обвързваща юридическа стойност, а символичен характер, но формулировките в него са от рода на „страните се задължават“ да приемат, да осигуряват, да гарантират. Мигрантите трябва да получат достъп  до   социалната осигурителна система. А би ли поела тази тежест всяка социална система при препоръчани отворени граници и регулиран поток, чийто размери не знаем?

На мигрантите, които нямат паспорти, трябвало да се издадат нови такива. Но нали Европа има вече горчивия опит с даване на нова самоличност на стотици хиляди мигранти, след което се оказа, че сред тях са се промъкнали много членове на „Ислямска държава“, които носеха със себе си телефоните със снимки на отрязани човешки глави?

В документа се изисква спазване „правата на засегнатите“ и се препоръчва споделена отговорност. Но ако за бежанците е приемливо да говорим за „засегнати“ , как да приемем това и за икономическите мигранти или просто авантюристи, тръгнали да търсят по–добър живот?

А истински „засегнатите“ няма ли да са нашите граждани, за които няма и дума в документа? Страните се задължават да се борят срещу дискриминацията, особено на жените и децата.

Да, но те самите дискриминират жените си, защото идват от такива общества. Няма нито дума за тяхни задължения, за това, че би трябвало да признаят конституционния ред на страните, които ги приемат.

Изключително наивно звучи формулировката, че миграцията била средство за икономическо развитие на страните по произход и трябвало да се интегрира в политиката за развитие. Логиката била, че приемащите страни печелят от допълнителната работна ръка, а страните на произход на мигрантите– от паричните преводи. Макар че по–логично би било лекарите и инженерите да останат в родината си, а не да изпращат пари от Европа. Особено ако се съберат със семействата си, което впрочем е изискване на Глобалния пакт за миграция. Този проблем напълно се премълчава в документа.

Спорно е намерението за приемане на Закон за имиграция, включващ: създаване на общодостъпни информационни пунктове по най-важните маршрути с информация за помощ, опции и пътища за мигрантите, което организациите на Сорос вече го демонстрираха; стимулиране на събиране на семействата на мигрантите, без никакъв разчет за това, каква огромна експлозия би представлявало то за мигранти от страни с голям брой деца и роднини; затварянето на мигрантите в лагери да се сведе най–много до кратко време и само като последно средство. Да се премине към индивидуално устройване на всеки мигрант.

Ако документът открито призовава за стимулиране на миграцията, за какво всъщност е гласувал българският представител в ООН и дали в ушите му не е звучала песента „Елате хиляди младежи…“? Поканата на Ангела Меркел от преди три години ще е невинна грешка в сравнение с това, което би последвало при този подход в Глобалния пакт за миграция.

Разбираемо е, защо неолибералните глобалисти бързат да ни убедят, колко добре би било да отворим широко границите си, да бъдат размити държавите и идентичността на нациите. Съзнавайки, че през следващите години е поставено под въпрос съществуването на техния модел, те стават все по–настъпателни и безцеремонни..

Списание „Brand eins“ пък в материал под заглавие „Какво би станало, ако всички граници бяха отворени”, се позовава на четири научни изследвания, като твърди, че има генерална недооценка, колко хора ще се отправят към по–богатите страни, защото през последните 100 години 97% от населението е живеело в собствените си страни, в които се е родило. Само че странно защо тези учени пропускат, че климатичните промени днес обезлюдяват някои страни, а информационните мрежи стимулират младите към решения да търсят възможности другаде.

Според редовните допитвания на Галъп в цял свят 14% от населението желаело да живее в друга страна, което прави около 710 млн души. Преди 10 години този процент бил по-висок – 17%. В Северна Леоне  62%, в Хаити и Албания – 56%. Една пета искат да заминат за САЩ, 6% – за Германия, 5% – за Канада.

С идването им БВП щял да се увеличи с 67 до 147%. Как ще се вдигне производителността на труда с неквалифицирана работна ръка /очакванията в Германия тотално се провалиха/, не става ясно. Възнагражденията на местните граждани нямало да се намалят от идването на мигранти. А откъде Германия взема 87 млрд евро през последните три години и за сметка на кого? Изследване на германската федерална банка от януари т.г. констатира например, че дошлите само от Източна Европа в Германия чужденци през последните години са изиграли голяма роля за стагнирането на заплатите и за негативното развитие на безработицата, което води до радикализиране на определени среди.

Още по-невероятно звучи твърдението, че било спорно дали престъпността ще се увеличи. В САЩ в периода 1990 – 2013 г., когато броят на мигрантите се е увеличил три пъти, престъпността била спаднала.

Но това тотално противоречи на данните от западноевропейските страни през последните години. В Швеция се стигна до въоръжени нападения срещу полицейски участъци. В Германия и Австрия категорично се увеличи броят на престъпления от мигрантските среди. Азбучна истина е бързото им съюзяване с местните криминални структури. Но нали най-трудно се пребоядисва това, което е съшито с бели конци.

(с малки съкращения)

Източник: Епицентър.бг

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter