зона за мислещи хора

Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска е родена във Враца. Завършила е „Български език и литература“ в СУ „Кл. Охридски“. Работила е във в. „Труд“, сп. „Пламък“, в. „Ние, жените“ (зам.-гл. редактор), в. „Континент“, в. „Женско здраве“ (гл. редактор), в. „Словото“. Два мандата е зам.-председател по професионално-творческите въпроси на СБЖ и е първата жена, избрана в ръководството на Съюза. Член е на Съюза на българските писатели. Омъжена. Има три деца и четири внучки. Автор е на 14 книги с публицистика и поезия. Удостоена е с Почетна грамота на Съюза на българските писатели „За принос към българската литература“, със Златното перо на Съюза на българските журналисти.

Постоянството, лоялността и коректността са трите ключа, които човек трябва да има

Интервю на Юлия Пискулийска с Виолина Маринова – Главен изпълнителен директор и Председател на УС на Банка ДСК

 

– В света на финансите не са много жените, които заемат висока позиция. Какво означава тя за Виолина Маринова?

Високата позиция в дадена йерархия не може и не бива да бъде самоцел, следвана на всяка цена, а напротив, моето разбиране е, че основен двигател за всеки един човек трябва да бъде непрекъснатото развитие чрез самоусъвършенстване и желанието за преодоляване на трудности чрез упорита работа и решимост. Когато човек работи с желание и е избрал професията, която чувства за свое призвание, то успехът неизменно идва. Безспорно едно от най-големите предимства за жените в бизнеса е това, че те, като че ли, по природа умеят да се адаптират бързо към промените и да изслушват различни аргументи преди да вземат важни решения, което е изключително важно във все по-динамичния свят на финансите.

За мен позициите на Главен изпълнителен директор и Председател на УС на Банка ДСК са отговорност, която ми предлага всекидневно различни работни предизвикателства, но зная, че няма нищо по-удовлетворяващо от това човек да се прибере при семейството си спокоен от това, че ги е преодолял успешно и че не е подвел хората, които разчитат на него.

– Любопитна е връзката „големи-малки“. Банка ДСК има политика да подкрепя „малките“, част от една философия, която винаги е печеливша за „малките“. Как „голямата“ Банка ДСК я прие?

Банка ДСК винаги се е стремяла към това да предостави максимално широк кръг от възможности на своите клиенти чрез предлагането на съвременни иновативни продукти и услуги, без оглед на това дали са „малки“ или „големи“. Неслучайно и в мисията на Банка ДСК са вписани принципите за „посветеност“, „отдаденост“ и „ефикасност“ по отношение на финансовото обслужване на нашите клиенти, които винаги стоят в центъра на нашия фокус. Гордеем се с факта, че Банка ДСК наскоро стана първата банка в страната, която се присъедини към Програмата за финансиране на иновативни стартиращи предприятия (ФИСП) на Общинския гаранционен фонд за МСП, а вече от няколко години повече от успешно работим по подписаните с Европейския инвестиционен фонд споразумения – “Инициатива за МСП” и “ЕС ИновФин за Иноватори” по програмата на Европейската комисия “Horizon 2020”.

Вярваме, че подкрепяйки „малките“, ние не просто спомагаме и стимулираме развитието на различните сектори от икономиката в страната, което би се усетило от всеки един гражданин, но и затвърждаваме нашите принципи, благодарение на които Банка ДСК е лидер по доверие сред банките в България.

– Всяка професия изисква поглед напред: не само да владееш ритъма на съвремеността, но и да предусещаш какво ще се случи утре. В основата на движението е информираността. Какво означава тя за банкера, как се постига?

В днешния дигитален свят, когато човек е само на „един клик“ разстояние от случващото се по света, информираността е от голямо значение. При банкера, обаче, тя е ключова. Финансовата сфера днес се променя с темп, който е безпрецедентен в исторически план. Ако банкерът не е информиран за промените, които настъпват, то той рискува да загуби не само вярната си преценка в работата, но и доверието на своите клиенти. Разбира се, от огромно значение е и екипът, с който разполага. В Банка ДСК се гордеем изключително много със симбиозата, която сме постигнали, по отношение на опита на доказали се професионалисти, които не спират да се усъвършенстват, и на млади хора, чиито хъс и амбиция са двигател за непрекъснатите иновативни решения, които отличават банката ни и с които се гордеем днес.

– Всеки човек носи някакви страхове. Съветват ни да се изправяме срещу тях, а не да ги отминаваме. Изпитвали ли сте понякога страх, професионално свързан с банковото дело?

Не бих могла да назова препятствията или трудностите в работен план с думата „страх“. По-скоро съм се изправяла пред предизвикателства, които няма как, а и не бива да бъдат отминавани, защото един мениджър трябва в такива моменти да действа без „страх“ и да носи отговорност за действията си, тъй като именно това характеризира един лидер. Споменавала съм и преди, че най-тежкият момент в моята кариера беше съкращаването на близо 3000 души, непосредствено преди приватизацията на банката, поради необходимостта от оптимизиране на разходите и процесите. Това беше преломен момент за мен, в който се зарекох да работя по начин, по който това да не се повтаря под мое ръководство. Това е, може би, и най-тежкото предизвикателство, пред което съм се изправяла в работен план. Гордея се от това, че в последвалия тежък момент на кризата в България, години по-късно, в Банка ДСК не освободихме нито един служител от работа, а напротив, трансформирахме работния процес по начин, който се оказа изключително успешен, както за нас и нашите служители, така и за нашите клиенти.

– Когато човек е ръководител на малък екип, го подбира по-лесно. Но когато си ръководител на институция, в която работят хиляди хора, как се стига до успешния избор?

Тук отново ще подчертая ролята на професионалния екип, който един успешен лидер трябва да има зад гърба си. Безспорно, 47-годишния ми опит в банката, преминал през всички нива в йерархията, от който близо 14 години като Главен изпълнителен директор, ми е дал възможността да срещна и преценявам способностите на хиляди хора, което е една опитност, която няма как да се учи на хартия или по учебник. Гордея се с корпоративната ни култура в банката, която се отличава не само с предоставяне на атрактивни възможности за старт на кариерата за младите, но и със социална ангажираност към служителите ни, отлични условия за работа, обучение и подкрепа към разгръщането на техните професионални качества и бъдещо кариерно развитие. Убедена съм, че ключът към успеха на една институция е създаването на устойчив модел на ангажирани и мотивирани служители, които споделят обща цел и са с общо корпоративно чувство на принадлежност.

– Високата позиция е доста стръмен, ветровит, скалист връх. Какви качества трябва да притежава човек, за да е стабилен на върха, да се задържи там дълго? Как се постига този реален авторитет?

Убедена съм, че човек няма как да задържи дълго успеха, ако не работи и не го отстоява всеки ден, защото да го постигнеш е труден и бавен процес, но можеш да го загубиш само за миг. Ето защо постоянството, лоялността и коректността са ключовите качества, които човек трябва да притежава, но и да надгражда постоянно, ако желае да устои на превратностите, които спохождат всеки един от нас. Авторитетът, сходно на успеха, се печели бавно и трудно, с всекидневно доказване. Той е съвкупност от умения като диалогичност, емпатия, но и категоричност, които макар и да изглеждат понякога противостоящи си, проявявани правилно в работния процес, то биват оценявани от околните.

– Какви са радостите, които една личност, видима и преценявана от обществото, може да има? Естествено ли е да се съобразяваш с оценката на хората, има ли допълнителни граници?

Безспорно най-голяма радост ми носят миговете, прекарани с моето семейство – съпруг, деца и внуци. С течение на времето съм изградила умението, когато се прибера вкъщи и се потопя в домашния уют с любимите хора, да се наслаждавам пълноценно на всеки миг с тях и бързо да се абстрахирам от задачите и тревогите, свързани със забързаното ми работно ежедневие.

– Има ли разочарования в професионалния път на Виолина Маринова, които не може да забрави и защо?

Няма как човек да не опита, както от радостите, така и от разочарованията, вървейки по своя път. Аз не правя изключение и през моята дългогодишна кариера съм ги изпитвала на гърба си, но смея да твърдя, че съм се научила бързо да забравям неприятните разочарования и, най-важното, да прощавам грешките на околните, тъй като “не греши само онзи, който не прави нищо”.

– В социалните мрежи, а и в публичното пространство на общуването между различни хора портретът на Виолина Маринова е в светлия тон на човечността. Така рисуват портрета и хора, които тя не познава. Защо това е така, една самооценка?

Много е трудно човек сам да си даде оценка, особено що се отнася до образа, който е изградил сред околните. Винаги в общуването ми, както в работата, така и извън нея, съм се стремяла да бъда човечна, разбираща, изслушваща и добронамерена. Убедена съм, че когато си честен и се присегнеш с добро към някого, то той го оценява и ти отвръща със същото. Старала съм се да не изневерявам на принципа, че човек трябва да се държи с хората около него така, както той би искал да се отнесат към него самия, без оглед на това какъв е неговия професионален или социален статус.

– Семейството е много важно за Вас. И тази роля, като ролята на ръководител, изисква отдаденост. Да поговорим за майката и съпругата, за порива към хармония в това съкровено пространство, за малките нюанси, от които зависи тази хармония.

Винаги разбирателството е ключът към хармонията в едни взаимоотношения. Съпругът ми често се шегува, че за 43 години, откакто сме заедно, той 20 години е живял сам. Кариерата понякога изисква жертви от нас и когато децата ни бяха малки, предимно той прекарваше повече време с тях, поради моята работна натовареност, но сега, смея да твърдя, съм съумяла да намеря баланса и всяка свободна минута посвещавам на него, децата и внуците, които безкрайно обичам и именно те ми носят хармонията в съкровеното място, наречено семейство.

– Една лъвица притежава и гордост, и желание да вижда цялото пространство около себе си и да го познава. Но и добре познава себе си, нали? Кои са страстите на Виолина Маринова, извън професията – театър, кино, книги, разходки, пътуване… друго?

Пътуванията са наслада за мен, тъй като, благодарение на тях, мога да се потопя в съвсем различна обстановка, да се докосна до историята на други цивилизации, да опозная различни култури, което няма как да се усети чрез четене на пътеписи или туристически справочници. Изкуството е друга моя страст. Обичам да му се наслаждавам не само като слушател или зрител, а и като събеседник на творци, тъй като по този начин мога да вникна в техния мироглед и за миг да се опитам да погледна на света през техните очи, който изглежда съвсем различен от този през очите на банкера.

– Впечатлява ме стилът – не говоря само за стила като поведение, а и като съчетание на цветове, на модели, на силует, освободен от сковаността на някакъв измислен протокол – облеклото Ви е подчинено на линията на женствеността и хармонията. Как избирате своите линии и тонове и защо точно те?

Смятам, че усетът за комбиниране на цветове и кройки в облеклото е нещо строго индивидуално, което човек или притежава, или не, тъй като трудно се учи. Не крия, че когато ми остава време следя и се интересувам от тенденциите, без да ги следвам сляпо и безпрекословно. Старая се да нося облекла, в които да се чувствам комфортно и хармонично, и които да бъдат съобразени с повода и събитието, което посещавам. Смея да твърдя, че в България имаме много талантливи дизайнери и поради тази причина Банка ДСК всяка година връчва специалната награда “Най-добър млад дизайнер” на форума “Златна игла”, стараейки се да ги поощри да разгръщат таланта си.

– Ако понякога имате желание да се усамотите, къде отивате? И каква музика, кои песни бихте слушали в този момент?

Рядко ми остава време, но когато успея да отделя такова, то е за посещаване на хубав концерт. Наслаждавам се на стойностна музика, която може да докосва с красива мелодия.

– Какво Ви вълнува в момента?

Насочвам винаги 100% от вниманието и вълнението си в нещата, с които се захващам и са част от ежедневието ми, тъй като споделям убеждението, че “човек влага себе си във всичко, което прави”. Когато съм на работа, фокусът ми е изцяло върху работните процеси и задължения, но когато се прибера късно вкъщи оставям всичко “пред вратата” и бързо пренасочвам вниманието и енергията си към семейството ми. Старая се така да е и с всичко останало, за което ми остава възможност в малкото ми свободно време.

– Умеете ли да казвате сбогом? Толкова често ни се случва това в живота – и само един силен дух може да изрече тази дума – и да продължи напред… Ако е изгубил надежда, приятелство, близък човек… Ако разочарованието го е довело пред заключена врата… Как може да се отвори отново светът след едно „сбогом“?

Едва ли има човек, който би отрекъл, че това е една от най-трудните думи, която може да се изрече. Но когато бива изречена в правилния момент и по подходящ начин, то тя след себе си носи мир, спокойствие, дори и хармония. След нея понякога се откриват нови хоризонти, защото “когато затвориш една врата, Вселената отваря друга за теб”. Убедена съм, че когато човек е достатъчно силен и упорит, то той, рано или късно, ще почука и отвори правилната врата пред себе си. Важното е да бъде добронамерен и търсещ. Тогава непременно ще бъде възнаграден за това.

 

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни