зона за мислещи хора

Притча за забравеното добро: хан Тервел – Спасителят на Европа

Кой е хан/кхан/княз Тервел:

♦ вторият български владетел (700 – 721), наследник/син на Аспарух от рода Дуло (р. 675), кесар на Източната римска империя;

♦ първият покръстител на българите; първият български светец – Свети крал Тривелий/Требелиус/Теоктист (13 март 865) и светец на две църкви/на два клона на християнската църква – Източния и Западния;

♦ победителят над 100-хилядната армия на Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман, обсадила Константинопол през 717 г., с решаващо сражение на 15 август 718, в което загиват 20 000/22 000/32 000 араби/мюсюлмани/сарацини.

Нека читателят не се стъписва от използвания по-горе пунктуационен знак „наклонена черта“ („slash“ на англ.) „/“, макар той сравнително рядко да се използва в българския език. Това, че 90% от грамотните хора използват двойната наклонена черта вместо скоби не легитимира нито „слаш“-а, нито грамотността на използващите го като скоба, която си има своя утвърден рисунък „()“. Рядкото използване на наклонената черта между думите (като пунктуационен знак) обикновено означава двойственост или избор между тях (казано по-просто: или-или – или хан, или кхан, или княз).

Този езиков спор на историците обаче ще оставим най-накрая. Нека да започнем с „наклонените черти“, (не като правопис, а заради съдържанието между тях, като на въпроси, нуждаещи се от отговор) отзад-напред:  20 000/22 000/32 000 – араби/мюсюлмани/сарацини.

Не е минал и век, откакто е започнал да се проповядва ислямът, и арабите – мюсюлмани превземат (7 – 8 век) цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. В резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат – теократична империя (661–750), която става основната движеща сила за разпространението на исляма. Ислямското мисионерство не е непознато, но основният мисионер на исляма е… силата на оръжието.

Арабската инвазия през Африка и през Константинопол към Европа (вляво) и карта на Тервелска България с новоподарената област Загоре (според тогавашната топонимия) от император Юстиян Носоотрязания на Тервел като благодарност за помощта му да се върне на власт.

В хода на това мощно настъпление арабите успели да осъществят първата обсада на Цариград (674-678 г.) . Силните градски стени обаче устояли, а „гръцкия огън” изобретен от Калиник от Хелиопол принудил арабския флот за се оттегли.

През 711 година воините на Халифата на Омеядите се прехвърлят на европейския континент – маврите (мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара), водени от Тарик ибн-Зияд, за осем години те покоряват почти цяла Испания, а през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. Опитвайки се да се придвижат на североизток и отвъд Пиренеите, са победени от франките на майордом Карл Мартел (незаконен син на Пипин II Средни) ) в битката при Поатие през 732. (Въпреки това са необходими още две поколения франки, за да отблъснат всички араби отвъд Пиренеите. На Иберийския полуостров мюсюлманско държавно присъствие остава чак до 1492 г. Мюсюлманското население е прогонено окончателно към 1614 г.)

Една година след превземането на Лисабон (717) арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. Експедиционен отряд от 4000 души, ръководен от самия Маслама, прониква в българските земи и оттам успява да заграби значителни припаси. Последвала ответна реакция и отрядът бил унищожен от българите, а Маслама (брат на арабския халиф Сюлейман) успял с бягство да се спаси в арабския лагер.

След набезите в Тракия арабите се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат.

718: Българската конница преследва арабската в битката при Константинопол. Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица (ХI в.) Вдясно: Войска на Aрабския халифат на лагер пред византийска крепост. Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

Близо година (според някои автори – три) трае обсадата на Константинопол. Хан Тервел реагира бързо и още през есента на 717 г. арабите са блокирани от българите под стените на византийската столица. През лятото на 718 г. арабите начело с пълководеца Маслама хвърлят всичките си сили да пробият обръча на българите. В решителното сражение обаче те са разбити напълно.

Така естествено стигаме до името на българския владетел Тервел…

Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – „История славянобългарска“ на свети Паисий Хилендарски, „История“ на йеромонах Спиридон и т.нар. Зографска българска история.

Скалният барелеф Мадарски конник, най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа, според една от хипотезите е създаден в чест на Тервел. Един от полузапазените надписи гласи: „Юстиниан императорът сключи договор … при българите … и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесин [или Кешин]… негов един … Владетелят Тервел чрез договор даде на императора…“ На паметника е изписано и името нанепосредствения наследник на Тервел Кормесий/Кормес/Кормисош, чието име липсва в Именника на българските ханове. Вдясно: Монограм на Тервел. Печат на Първото българско царство.  Лого на Висшето духовно училище „Свети Тривелий“ в София, което подготвя църковни мисионери, пастори и църковни лидери.

Ето какво пише самият Паисий, наричайки владетеля Тервел – един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I:

А другите – светият крал Тривелия [Тервел] и светият цар Йоан-Михаил [Борис I] – били свети в живота си и храбри и силни, в царското си благополучие. Така и други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства.“[…]
„Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват, в кое време българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ…“

И стигаме да първия въпрос:

Кой е първият български християнски кръстител: кесарят Тервел – Дуло или княз Борис-Михаил – Дуло?

Всъщност монахът Теоктист – кесарят Тервел – Дуло, живял в 703 г., който малко след шестия вселенски събор, приема светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ” е първият български християнски кръстител на аристократичните български родове. Един от най-авторитетните представители италианската историография – Марк Антонио Сабелико, потвърждава това: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус…“

На прочутия стенопис във Верона българският владетел е с гугъл на главата като монах и има надпис „rex bulgarorum” (крал на българите) с текст: „Покръсти се българският владетел. След като видя, че народът му е верен, остави кралството си и трона на по-големия си син, усамоти се в манастир и прие монашески сан”.

Медальон, оловен печат, пръстен или моливдовул (висяща пломба), принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“. На лицевата страна е изобразен самият Тервел с брада и дълга развята коса, с шлем и дълга метална ризница. В дясната си ръка той държи копие, а в лявата – кръгъл щит. Вдясно: възпоменателна сребърна монета, лице и гръб, в обращение от 2017. На лицевата страна, в позлатен медальон е изобразен печатът на хан Тервел. На гърба е изображението на хан Тервел, предвождащ българската войска

По канон титлата кесар е давана само и единствено на християнски владетели, при това е била най-високата титла в йерархията на средновековните западно-европейски владетели. Всъщност тя означава и съимператор. В историята на Рим има само един подобен случай с Луций Вер (161-196), управлявал 35 г., осиновен от Антоний Пии, който е бил съимператор на Марк Аврелий.

Това обстоятелство недвусмилено говори, че Тервел вече е бил покръстен.

След Тервел във времето е вторият Дуло – княз Борис Михаил. Съдейки от писанията на съвременниците, цар Борис I е легитимирал християнството (864 – 866 г.) като официална религия в България, т.е.християнство става държавно вероизповедание, макар и прието от основната част от българите много по-рано, дори още от времето на Кубрат. Според изследователката проф. Рая Заимова, „популярността на кръстителя Тервел, в католическия свят е била много по-значима, отколкото на Богорис или на Борис-Михаил І – Дуло, с когото този наш владетел често е бил идентифициран. И най-характерният пример за това е в „Историята“ на йеромонах Спиридон.

След като се замонашил под името Теоктист и се оттеглил в изградения от него манастир край Охрид („при чичовците“ си по неговите думи), Тервел оставил да управлява по-големия си син, който обаче се опитал да върне старите езически обичаи. Тервел го снел от престола, поставил по-малкия си син, който също се решил да върне езичеството, (друг вариант – починал наскоро след баща си), бил снет и на негово място бил поставен Асен. Спиридон дори посочва имената на синовете – първият е бил Тербелан, а втория – Моисей.

Това да ви напомня за случилото се с първородния син на Борис I княз Владимир-Расате? В българската историография името на Расате също се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Проблемът е, че в никой от по-близките до тези събития достигнал до нас извор не се говори да се е случило нещо подобно при Тервел. Обикновено тези разкази се определят като анахронизъм и се твърди, че всъщност са пренесени (назад във времето) събития от времето на княз Борис І.

А ако се замислим върху една скандална хипо-хипотеза, че Трибелий е монашеското име на цар Борис I Покръстител?

Така че, за твърдението в началото на този текст Тервел – първият покръстител на българите „пресъхналите“ вече (исторически) извори са ни дали само капчици вода.

Идва другият въпрос:

Първият български светец ли е Тервел?

При подобна историческа дисперсия на дати, събития, имена, отнесени към конкретна историческа личност (в случая към Тервел), е възможен само избор на версия, а не на някаква (макар и условно приета) научна категоричност.

В житието на хан Тервел има два категорично изречени факта: датата на победата му над арабите: 15 август и датата на канонизирането му: 13 март 865 (според други сведения канонизацията му е чак в края на XV в.). Обстоятелството, че хан Тервил е канонизиран за светец от Западната църква под името Свети крал Травелии, за което съобщава римският кардинал Цезаре Баронии е един изключително важен факт. В българския църковен живот обаче името на Тервел след оттеглянето му от престола е Теоктист, каквото е името на светеца, свързван с името на хан Тервел.

Стенописи в български църкви с образа Свети Тервелий. На първия фрагмент Св. Тервелий е третият вдясно. Вдясно е светецът на втория стенопис

Името на Свети Тривелий Теоктист – цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”. Там се казва, че светецът се почита от Българската Православна Църква на 4 януари и 3 септември. В съвременните църковни календари обаче на съответните дати е записано  името на Свети Преподобни Теоктист. За краткост. Вероятно по графични съображения. За разлика от Св. Борис-Михаил и Св. благоверен Петър Български, изрично отбелязани като царе. А и като любопитна подробност – на 4 януари обаче се почита един друг Теоктист – игумен (!) на манастира, в който е прекарал известно време  Евтимий Велики.

Има и още една любопитна подробност с името Теоктист: евнух, главен министър (логотет), реформатор на Магнаурската школа, регент на двугодишния Михаил III, което на практика означава управление на империята, а на всичкото отгоре и вуйчо на  Кирил и Методий, които извиква при себе си в Константинопол, за да подпомогне образованието им и административната кариера на Методий.

Тук няма да влизаме в дребнав спор за „католически светец“ и „православен светец“, защото до схизмата (разкола) – институционно-политическото и духовно разделение на християнската църква на два основни дяла – Римокатолицизъм и Източно православие (1054) има още почти два века.

Колкото и рано да започва процесът на разделение между Източната и Западната християнска църква, една от причините е неумението на църковната институция да постави Христовото учение над културните различия между Изтока и Запада. Въпреки това обаче след разцеплението много от канонизираните вече светци (от условно единната църква) остават и двата дяла, а други следват разделението.

Икони в български църкви на св. Тервелий. Първата вероятно е заимствана от католически оригинал.

Макар и с днешна дата Тервел да присъства като светец в римокатолическата и в източно-православната църква какво му е лошото Тервел/Тервелий/Трибелиус/Теоктист да е първият български светец на християнската църква въобще?

И защо да не е канонизиран от Западната църква?

За спасената Европа и забравеното добро

Макар и с днешна дата Тервел да присъства като светец в римокатолическата и в източно-православната църква какво му е лошото Тервел/Тервелий/Трибелиус/Теоктист да е първият български светец на християнската църква въобще?

И защо да не е канонизиран от Западната църква? Повече от сигурно е, че има защо, иначе английският историк, авторът на 7-томния „Залез и упадък на Римската империя“ (Едуард Гибън,1737  – 1794) нямаше да напише, че „ако по онова време арабите бяха успели да съединят силите си на изток със тези на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите са щели да сричат Корана, а от Бигбенда в центъра на Лондон, вместо звъна на големия часовник е щял да звучи глас на ходжи”.

Но уви, това се случи 1300 години (без малко) по-късно и за радост на Едуард Гибън – в континентална Европа, когато един германски управник покани съвременния маргинализиран Халифат, виждайки в него носител „нова култура“ (Ангела Меркел, 2015: Neuen Willkommenskultur!, Wir schaffen das!/Добре дошла, нова култура! Ние ще се справим!).

Но да се върнем към миналото, в което и чрез хан Тервел „сме дали нещо на света“!

Според френския византолог Шарл Дил победата (на хан Тервел, б.р.) над арабите е велико бедствие за исляма, определяйки я за по-значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел, 15 години по-късно в равнините на Поатие. Представете си дребния на ръст и миролюбив като човек (според хронистите) цар Тервел как побеждава 100 000/200 000 (пак според хронистите) арабска армия и Карл Мартел (не кой да е Карл, а Карл Чука!) – армията от… 6000!

Битката при Константинопол в изобразителното изкуство

Заслугите на българския владетел (поне на първо време) надхвърлят границите на неговата държава, спечелвайки си и правото на присъствие в културната памет на Европа. А равните нему не забравяли и приноса му за въдворяването на мира и спокойствието в техните страни.

През 20-те години на ХХ век, проф. Йордан Иванов – първият лектор в Школата за живи източни езици в Париж, присъствайки на тържества по случай честване на годишнина от създаването на йезуитския колеж „Луи Велики”, открива в труд на Дюпон-Ферие три неизвестни програми от театрални пиеси със сюжет, свързан с покръстване на българи от Тервел, наричан още Трибелиус. Впоследствие са открити още 19, в които главно действащо лице отново е владетелят Тервел. Тези постановки са били представяни през ХVІІ и ХVІІІ в., в учебния театър на йезуитите в Западна Европа, а проф. Надежда Андреева допълва изследванията, с още пет немски пиеси от ХVІІІ в. Според ст.н.с. Божидар Димитров, десетки исторически и художествени произведения в Европа до 17 в. са цитирали с признателност делото на този наш български хан, канонизиран от Западната църква като Свети Крал Тривелий.

Обсадата и битката за Константинопол на войската на Тервел с арабите. Миниатюри от Манасиевата хроника.

И всичко май е дотук с присъствието на Тервел/Тривелий/Трибелиус в Европа! Сигурно не изведнъж (нека да е постепенно), за спасител на цяла Европа се обявява Карл Мартел… Едно е сигурно, днес на Запад, споменът за българския спасител на Европа е напълно заличен. Светецът липсва дори в най-авторитетното католическо издание – Новата католическа енциклопедия.

Причината? – европоцентризмът, или казано опростено – „самохаресването“ : всичко хубаво е сътворено в Европа (ама не цялата), в Западна Европа! Европоцентризмът като едипов комплекс на европейската култура е изграден върху няколко мита: Западът е равнозначен на християнската цивилизация. Западът е,  продължение на античната цивилизация, Западът е създател на съвременната култура, наука, технологии…

Какъв ти Изток, каква ти Източна римска империя, какъв ти български владетел, пък и Спасител на Европа!

Но извън иронията, има и една сериозна „източна“ причина:

  • подценяването и целенасоченото редуциране на информацията за победите на българското оръжие е често срещан подход у византийските историци, което има своето обяснение в чисто политически план. Българите са постоянен съперник на Византия и тя всячески се е опитвала да ги отстрани от политическата сцена или поне да сведе до възможно най-ниско ниво авторитета им и международния им престиж. Наред с това Византия през VIII в., а и в следващите векове, се е изживявала като единствен правоприемник на Римската империя и като център на християнския свят, което неминуемо води до желание за доминация и пълна хегемония в сферата на външната политика. Та за какво ѝ е на Източната църква да канонизира за светец български владетел, когато византийската версия е, че те сами са победили арабите?

Така че едва ли трябва да търсим канонизация на хан Тервел от Източната християнска църква!

Посочват се и други причини за забравата на спасителното дело на Тервел, но те уви, звучат доста стереотипно (макар и да не са невъзможни):

  • вековните робства, византийското и османското, не дават възможност да се отдаде необходимото уважение и почит на един от най-големите благодетели на Европа;
  • авторитетни български историци на ХХ век бяха забравили или нарочно неописвали историческите обстоятелства и победи на Тервел.

Действително хан Тервел отново е „открит“ за българската историография едва през 20-те години на ХХ в. и то вече в контекста на съвременната наука. Но един от историците (вече в ХХI в.), на когото дължим осезателната поява на хан Тервел във възможно най-добрия исторически контраст е Божидар Димитров, който уви, не дочака (точната, според хронистите, дата – 15 август 718) в 1300-годишнината от победата на кан Тервел () – най-свидния му „научен фаворит“.

Новопостроения храм (2011) в с. Мадара, Шуменска духовна околия, издигнат в чест на светия благоверен цар български Тривелий (хан Тервел), който в монашество приема името Теоктист, и на св. вмчк Георги Победоносец. По този начин за пръв път в България бе въздигнат и осветен храм в чест на великия войн и дипломат, който за големите му заслуги за отблъскване на нашествието на арабите в царствения град е провъзгласен за цар (кесар – 705 г.) от византийския император

Причината за късната поява на хан Тервел в българската православна съвременност е и в обстоятелството на канонизацията му от Западната християнска (католическата църква): Свети крал Травелий. И пътят му до проникването като светец в дверите на българското православие е доста продължителен. И присъствието му в списъка на „Списъка на българските православни светци”  не затваря вратата.

…Явно историците тепърва ще има да вървят.

На всичкото отгоре има и една половинвековна безвладетелна „черна дупка“ в българската история (след Тервел), която хипотезите очевидно не могат да запълнят.

…Нека не ни успокоява фактът, че и в математиката има нерешени задачи.

Анализи.bg

Бележка: Спорът хан – (к)хан – кан става безпредметен при начилието на четири основни теории за произхода на българите/прабългарите (с различен научен превес през годините): Туранска (тюркска) теория; Хунска (алтайска) теория; Иранска (индоевропейска) теория; Теория за смесен произход. Примерите за изписване на чужди езици са невинаги удачни, защото са свързани със специфични за конкретния език ортографични и артикулационни особености.

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни