зона за мислещи хора

Протестите са фуния за изпускане на пара

Г-н Манолов, как ви изглежда искането за минимална пенсия от 300 лева?

Според мен, най-важно е, да бъде запазен балансът. Ако увеличението стане бързо и изведнъж, ще съсипе целия резултат и да се смачка масивът, който е под пенсиите. Три са източниците, от които може да се черпи, за да се стигне до ръст на пенсията – увеличение на осигурителната вноска, увеличаване на публичните средства и от доброволното пенсионно осигуряване. Ако осигурителната вноска бъде увеличена със 7 процентни пункта нещата ще си дойдат по местата. Това обаче не може да стане сега. Този, който иска да увеличава пенсиите, трябва да го направи в по-разтеглен времеви график. Най-нормалният начин за увеличаване на пенсиите, е увеличение на заплатата. Това всичко иска цялостна политика. В бюджета за догодина не могат да бъдат направени кой знае колко други неща. Той би могъл да стане малко по-добър, но като цяло философията и посоката му са относително верни. Каквито и приказки да се изприказват е по-добре да се приеме този бюджет.

А какво ще кажете за пенсионната система като цяло?

Проблемът на този разговор е, че аз разбирам твърде много за тези неща като експерт и затова няма да получите стандартния отговор на синдикалист – не, пенсионната система не ми харесва. Познавам тази система твърде добре и си давам сметка, както за предимствата, така и за недостатъците. Тази пенсионна система, която имаме сега е почти единствената, която можем да имаме, ако говорим за основния стълб – задължителното пенсионно осигуряване, което администрира НОИ. Ние, обаче имаме един много голям проблем и той се казва допълнително задължително пенсионно осигуряване, което никога не е било допълнително, а от година и нещо вече не е и задължително. Там е големият проблем, защото системата е така изградена, че не работи за хората, които внасят пари там, а работи единствено и само за тези, които управляват парите. Така са я направили, специално за тях си, ушита по поръчка. Разбира се, поръчката е разчетена така, че едни пари се събират дълго и ще мине доста време преди да се разбере, че системата не работи. Тогава, по стара традиция, ще прехвърлим всичко на държавата, тя да го плати. Но оттам се правят едни чудовищни пари за неголям кръг от хора – акционери, компании, без полза за хората. Следователно, ако има нещо да се поправя, това е този стълб на системата.

Минималната работна заплата, която догодина ще стане 460 лв., но работодателите не са съгласни. Защо?

Минималната работна заплата, със сигурност трябва да се увеличи. Единият от двата големи проблема на нашето общество са ниските доходи. Това е, може би, базовият проблем. И тогава, когато не се прави нищо в посока нормализиране на доходите на българина, защото този проблем не е само с числов измерител, той формира цялата социална среда. Една такава социална среда не може да роди нищо позитивно. Ще продължаваме да си говорим, защо нашите деца напускат България, защото една четвърт от работниците ще са роми. Когато нямаш сигурността и усещането, че точно тук ще живееш добре, а не можеш да живееш добре с тези доходи, се получава това, което имаме сега. Така, че минималната работна заплата със сигурност трябва да се повишава, но не съм сигурен, че това е начинът, по който се прави сега. За въвеждане на някакъв по-обективен механизъм, за определяне на размера си говорим вече 20 години. Работодателите от онези дни се сетиха, че трябва да се изчислява по определен механизъм, след като години наред минималната работна заплата беше мачкана. Сега, когато тръгна да се движи нагоре, изведнъж се сетиха, че механизмът не е точно този. Ама, това че си открил, че земята се върти, не те прави Галилей. По този въпрос смятам, че има какво да се прави, но съм против профанския дебат по тази тема. За съжаление, той се случва нерядко.

Какъв е този термин десиндикализация? Има ли отлив от синдикатите у нас?

Десиндикализацията е свързана пряко с деиндустриализацията. Това е обратната страна на монетата. Като няма индустрия, нама как да има и хора, които да членуват в синдикатите. По тази тема, ние ударихме дъното, но вече се качваме нагоре. В последната година и половина при нас идват хора. Това, разбира се, не ме успокоява, тъй като всичко в този свят се променя, и ние се променяме. Променя се и характерът на труда, той става различен. Работниците и служителите се наемат по по-различен начин. Хората си работя от дома. Големите предприятия, в които работят много хора, вече намаляват. Аз гледам сравнително спокойно на промените. Не мога да спра земята да се върти.
Какво е мястото на синдикатите в модерните компании – ІТ, консултантски и др., в чуждите фирми?
На пръв поглед, може и да изглежда странно, но те ни търсят. Чуждите фирми са с по-различно мислене, и те ни търсят, служителите им се сдружават. Има много фирми от ІТ сектора, от айтсорсинга, в които имаме сериозно присъствия. Ще ви кажа и един куриоз, в една много голяма мултинационална компания, председателят на „Подкрепа“ е французин. Тоест, и трудът се глобализира като капитала.

Какво мислите за предприемачите, които предпочитат в техните компании да няма профсъюзи, а някои дори, макар и негласно, ги забраняват?

В България стана така, че не малка част от капиталистите са изучавали капитала единствено и само в партийната учебна година на БКП. Там са ги учили, че капитализмът е прахосмукачна машина и подобни неща. Те са възприели тази постановка, която става и единственото им ръководно начало. Разбира се, ситуацията се поддържа и от чорбаджийския нрав на тези хора. Пак, ще кажа, че някакси се справяме. Там където мениджмънта е open minded, той съзнава ползата от сдружаването на служителите. Защото да имаш синдикална организация в предпирятието е от голяма полза. В това число и с прехвърлянето на отговорности. Когато едно предприятие е в криза и трябва да се случат лоши неща, добре е да имаш един посредник между себе си и работниците, с който да споделиш отговорността. Случвало се е, да спасяваме предприятия от затриване, дотолкова, доколкото синдикатите имат влияние извън чертите на съответното предприятие.

Преди време министърът на образованието Меглена Кунева каза, че през 2020 г. една четвърт на пазара на труда ще са роми. Това не е ли шокиращо?

Не знам дали е шокиращо, но е вярно. След като е направена тази констатация, обаче трябва да се прецени, какво се прави нататък, защото образованието е в основата на всичко. Ако някой не си даде сметка, че трябват много спешни мерки в образованието, ние сме загубени. В този смисъл, аз не съм оптимист, защото имам основания да смятам, че нашето образование се съсипва систематично и нарочно, дотолкова, доколкото прости хора се управляват много по-лесно. Държава пълна се необразовани и неуки хора е лесна плячка за когото и да било. Ако се върнем преди десетина години, когато беше въведен принципът – парите следват ученика, нищо не е навредило толкова на образованието ни от този период. И то в държава, в която има масово образование, по времето, когато зад океана, тези които сега ни дават акъл, са гонели бизони и са избивали индианците. Подчертавам, масово образование.

Последната стачка, която развълнува хората у нас, беше на миньорите от рудник „Бабино“. Но българите, за разлика от гърците, например, не стачкуват често.

Организирането на стачка е въпрос на обществена култура. Примерна шведите не стачкуват, те са едни по-спокойни хора. Мнението, че някъде правят нещо, затова трябва да го правим и ние, според мен е изключително погрешен. Всяко нещо може да вирее на почвата, на която е посадено. Ако посадите тук банани, те никога няма да поникнат. Тоест, всяко нещо се случва, там където може да се случи и по начина, по който може да се случи. Българинът е по-различен човек. Българинът по-трудно се бори и по-трудно се съпротивлява. Българинът, първо, има индивидуализъм и второ, обича някой друг да му свърши работата. Както като деца се шегувахме – ти иди, да се скараш с него, пък аз ще те чакам зад ъгъла. Друга особеност на българина е, че той трупа дълго време, но най-накрая като избухне става страшно. Когато се натрупа критичната маса, става страшно. И затова стачката и протестът са фунията, през която се изпуска тази пара. Иначе, наистина може да стане още по-страшно.

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни