Поезия и правда
РАДОЙ РАЛИН: Пенсионерска оратория
Преди да гласуват цензурата


Радой Ралин

Радой Ралин написа стихотворението „Пенсионерска оратория“ в началото на новото хилядолетие. То беше включено в  сборника на поета „Недочакани възкресения“*. Книжката излезе на 21 юли 2004 г. – деня, когато баща ми се спомина. Бързам да публикувам стихотворението отново, преди да е попаднало под ударите на извънредното законодателство, подготвяно да преследва медийни реакции, които управляващите намират като вредни за общественото здраве.

Кин Стоянов

 

ПЕНСИОНЕРСКА ОРАТОРИЯ

 

Братя и сестри пенсионери,

чада божии и изчадия адови,

униженията и възложения ни град

така ни мумифицираха,

че вече сме едноутробни близнаци,

станахме вече друга народност,

почти прокажени,

беззащитни новородени,

в нас още тлее жаждата за живот.

Хайде в днешния красив снежен ден

Всички да излезем заедно,

Да си поиграем със снежни топки,

Милион и шестотин хиляди

Ще изпълним площадите с феерия.

И щом се задъхаме

Да глътнем по шепа стрихнин.

Нашитебезпомощни организми

Услужливо ще се гътнат.

(Висок и оригинален рекорд на Гинес!)

Улиците ще почернеят от нашите трупове,

как ще минат колите на нашите себеизбраници?

Хеликоптери ще ги откарат и хвърлят в морето,

за да увеличат двойно улова!

 

*Радой Ралин „Недочакани възкресения“, София, „Народна култура“, 2004 г.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter