зона за мислещи хора

РазБенчаването на Бенчо – „разграниченият социалист“

Поредното чудо за три дни е около „разграничения социалист“ Бенчо Бенчев, когото арестуваха в Истанбул като явно свързан с Митьо Очите. И ври бурна радост отдясно, и нещо като настъпателна гузност (да!) от официалното ляво.

Ръководството на БСП гръмко и многократно се изказа в дух „Тоя Бенчо не е наш Бенчо“. Да, в политиката така се прави.

Но аз не вярвам, че на „Позитано“ разбират (или са склонни да разберат) как се чувстват сега левите симпатизанти. Мисля дори, че не им пука. Зер, това е нещо извън политическото театро, както и извън бизнеса.

Разлистих хубавата книга „Имената на българите“ (Иванова Н., Радева П., Абагар, 2005), но там не намерих име Бенчо.

Веднага след БЕЛГУН следват Берай, Беран,… Берко,… Беривой, Беримир, Берислав и т.н., „пожелателни имена, чието значение се свързва с глагола бера – „събирам“, „печеля“…“

Както и да е. Имена всякакви.

На споменатите вече симпатизанти ръководството на БСП неотдавна вдъхваше кураж на традиционния събор на Бузлуджа. Някои от тях сигурно помнят как споменатият вече Бенчо се е фръцкал на предишен такъв събор с „Ролс-Ройс“.

Този „Ролс“ аха-аха да заличи друг „ляв“ транспортен спомен. Един БСП лидер бе покорил върха с мотоциклет, за какъвто по-старите симпатизанти никога не са можели и да мечтаят, а почти всички от по-младите никога няма да карат.

На този фон дойде хитрият ход на другарката Нинова, която пое към върха с колоездачен поход. Демек, „Ние сме скромни и спортни, ние караме колело“. Е, каква стана тя, с колелото?

Само че, както зад „Ролса“ припуква онзи породист мотор, така и зад Бенчо надничат куп скандали „БСП & мутри“ от предишни години – например в Монтана, Враца, Сливен и даже в самия СОС.

РазБенчаването на Бенчо не ти върши работа, ако след теб се точи традиция, в която жалони са Илия Павлов и Карамански (лека им пръст), и други – с бели и не чак толкова бели якички.

Наистина, не е редно да виним днешното „Позитано“ за всички онези истории. Още повече по време на част от тях другарката Нинова все още не беше изразено лява, ами си беше по-скоро откъм СДС (с последващо разграничаване, както си му е редът в нашенската политика).

А щом съм подхванал бързо забравени стари (но и не чак толкова стари) неща, нека припомня още едно. Връщам се към началото на т.нар. Преход, а честно казано и 2-3 години преди началото.

Имам предвид всички политически партии, които са днес – или по-рано са били – представени в българския парламент. НЯМА СРЕД ТЯХ нито една, НИТО ЕДНА, която – в един или друг момент, в една или друга степен, по един или друг начин, чрез едни или други люде – да не е била свързана с организираната престъпност.

Няма такава партия. Това е факт, нищо че покрай Бенчо, грозни ругатни вече отнасят хиляди хора с лява политическа чувствителност, които една стотинка не са откраднали през живота си.

Facebook

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни