зона за мислещи хора

С 300 000
златни лева българският Рокфелер откупва Южна България в Ньой

Колкото повече човек научава за индустриалеца Пенчо Семов, толкова повече нашата действителност му става чужда и се пита: Нима няма в момента и един достоен, богат българин?

През 1919 индустриалецът Пенчо Семов дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда на 2 милиарда златни франка при сключването на Ньойския договор

Цял живот Пенчо Семов строи сиропиталища, болници и старчески домове. Уговаря Чърчил да не бомбардира Габрово

„Парите са дадени от Пенчо Семов на Жерве Кенар, директор на колежа „Св. Августин” в Пловдив, и на Херман Гислер, който е преподавал там. Бащата на Гислер е бил влиятелен политик в Италия, а средствата, подарени от индустриалеца, са били използвани за разноските на двамата католически духовници при пътуванията им из Европа в защита на българската кауза – обяснява Красимира Чолакова, директор на историческия музей в Габрово, автор на книгата „Пенчо Семов – Успехът” пред „168 часа”.

– Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до Стара планина. Цялата южна част на страната заедно с градове като Пловдив, Стара Загора и Горна Джумая, са щели да станат гръцки. Заради тяхната успешна работа в полза на българските интереси цар Борис ІІІ след години ги нарича „забравените защитници на България”.

Известно е, че католиците съдействат за смекчаването на клаузите на Ньойския диктат спрямо България. Директорът на колежа „Св. Августин” Жерве Кенар започва мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на Ньойския мирен договор. Тя изиграва решаваща роля и за намаляването на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка. „Въпреки че днес не е достатъчно отразена в историческата наука, тази заслуга на директора на колежа „Св. Августин” навремето е била призната от българската общественост и многократно е изнасяна по страниците на печата”, пише в своя труд „Католиците в България” историкът проф. Светлозар Елдъров.

Но кой е Пенчо Семов? Модерен предприемач, благодетел, патриот са само част от характеристиките на този не само с пари богат човек.

Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945) е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“.Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945) е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания

„Пенчо Семов е един от най-големите благодетели на България и затова заслужено го наричат Българския Рокфелер – разказва роденият в Габрово писател Христо Стоянов. – През 1919 г., преди подписването на Ньойския договор, именно той дава на двама католически свещеници 300 000 златни лева, за да лобират за целостта на България, да не се откъсват парчета от територията ни. Постъпката му е невероятна, а и самият той е бил невероятен човек.

Настръхвам, като говоря за него, защото такива хора в наши дни просто няма. Дядо ми е работил като майстор в една от неговите фабрики. Този човек, като че ли е работил само за другите. Прави дори почивни станции за работниците си – нещо много рядко за онези години. Малцина знаят и за една много показателна случка. Веднъж един негов работник, младоженец, отишъл при него и го помолил да му даде пари назаем, да си построи къща. „След две години ще върна парите”, казал. Дал му и къщата била построена. След две години работникът отишъл пак при него: „Господин Семов, много ви благодаря, ето ви парите, които взех назаем.” Пенчо Семов взема парите, преброил ги и му ги върнал с думите: „На мене ми стига, че си честен. Сега ти трябват пари за обзавеждане – задръж ги”.

От 1903 г. Пенчо Семов започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1905 г. с помощта на баща си и брат си основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове”. Създава си авторитет в деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в цяла България – от София през Габрово до Варна.

Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика „Принц Кирил”, негова собственост са фабриките „Вилата” и „Иван Семов” в Габрово. От 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход едно от „чудесата” на града. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане модерен във всяко отношение град.

Поставил огромни средства под свое ръководство – сумата на крайните активи по баланси на акционерните дружества, в които участва, е 1 082 582 000 лева, Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото. Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казиното „Бузлуджа” и го превръща в дом на женското дружество „Майчина грижа”. Открива в него кино, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова”. През 1928 г. създава собствена фондация „Пенчо Семов”, на която прехвърля част от имотите си. Разгръща широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища и дарения в парични средства. Волята на Пенчо Семов е в „Парахода” да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници. Със свои средства построява край Габрово и голяма четириетажна вила с разкошен парк и езеро, предвидена според завещанието му за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. „Габрово е известен с това, че има паметник в реката и кораб в гората – казва писателят Христо Стоянов. В наши дни сградата кораб е туберкулозен диспансер, а родната ми къща, в която съм израсъл, се намираше срещу нея. Интересна е историята на построяването и. Пенчо Семов е бил председател на параходното дружество във Варна. Спречкал се нещо с ръководството и се зарекъл: „Аз ще си направя кораб в гората. Връща се в Габрово и построява сграда досущ като кораб. В наше време боровете са прораснали и скриват зданието, но като дете си спомням, че последният етаж беше точно като параход – с комини, с палуби и сякаш плуваше в гората наоколо.”

Оказва се, че съгражданите на благодетеля помнят и други негови заслуги. „В Габрово се носи слух, но няма запазени документи, с които да се удостовери, че дори по време на Втората световна война Пенчо Семов е влязъл в лични преговори с Чърчил градът да не бъде бомбардиран. Разбира се, той е имал фабрики, а оттам и личен интерес, но не е само заради това, той просто е бил такъв човек.” Според изследователите на живота на Семов личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му са за над 200 милиона лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат Българския Рокфелер, а професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.

  • В средата на 30-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 000 долара за сградите на Аграрния факултет към Софийския университет и за Института по заразни и паразитни болести в София. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е наречена болницата за белодробни заболявания в Габрово. През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Двата имота са оценени на 450 000 златни лева. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България кортове за тенис и пързалки за кънки. В първото си завещание от 1928 г. Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е купена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа” и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Издържа и безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата за това възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин” в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове. От 2008 г. габровската гимназия по туризъм носи името на Пенчо Семов.

„Самият той няма деца, но има осиновен син. Умира през 1945 г. и завещава всичко на фондацията, която носи неговото име. За него се говори, че богатството му тръгнало оттам, че намерил някакво имане със злато. Според мен тази легенда е измислица, защото той е бил страшно инициативен човек, както казват в Габрово, „мукаетлия”. Показателно е например, че когато си е внасял машините от Австрия, му казали, че няма начин да се доставят до фабриките му. Но той не се отчаял, намерил и наел множество волски каруци и с тях ги докарва от пристанищата в Свищов и Русе до Габрово.

Изумителна личност е – казва в заключение писателят Христо Стоянов – и заслужава да бъде честван като национален герой. Но за съжаление у нас националните герои си ги избираме по това дали могат да станат олимпийски шампиони”.

Източник: 168 часа

Тагове:

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни