Транспортната инфраструктура – реализиране на геостратегическите предимства


От създаването си преди повече от 13 века, България заема едно от най – важните геостратегически места в Европа и в света. През преобладаващата част от съществуването си на тази земя, българската държава и българският народ повече са страдали отколкото са имали ползи от това си местоположение.

След промените през 1989 – 1990 година и особено след приемането ни в Европейския съюз през 2007 г., за пръв път в историята си, България и българите получихме уникалния шанс да се възползва от геостратегическото си положение. Критската транспортна конференция през 1991 година определи, че пет от десетте европейски транспортни коридори за Централна и Източна Европа, преминават през България. Това са Коридори 4, 7, 8, 9 и 10. Трябва да се подчертае, че няма друга европейска страна с такива транспортни перспективи.

  • За съжаление, след като дълги години по време на блоковото разделение на Европа ние развивахме инфраструктура за вътрешна употреба, въпреки новите възможности, това продължи и след 1990 година. И до сега нямаме изградени модерни трансгранични пътни и железопътни връзки със съседните страни, които да бъдат основата за реално използване на геостратегическото положение на България. Двадесет и пет години не се развиха българските морски и речни пристанища, както и не се направи нищо за развитието на комплексни транспортни схеми за интегриране на пътен, железопътен, воден и въздушен транспорт.

Главният въпрос на стратегическата инфраструктура на България обаче не е експертен, а е най – вече, и на първо място, политически. Политически, както на равнището на нашата държава като взимане на ясни стратегически решения, така и на взаимоотношенията и договореностите със съседите ни (Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция) и на ниво Европейски съюз (доколкото развитието на инфраструктурата на региона ни – пътна, железопътна, съобщителна, водна и енергийна е стратегически важна за съюза и се финансира основно от еврофондовете).

През изминалите 26 години никой наш политик не успя да договори до етап реализация, както с Европа, така и със съседите ни, важни регионални връзки – София – Белград, София – Букурещ, София – Скопие.

До сега единствените „пробиви” бяха магистрала „Струма”, която все още е под въпрос като цялостна реализация, и магистрала „Марица“, както и стартираната реконструкция за скоростна ж.п. линия София – Пловдив – Свиленград.

Какво предлагаме:

  1. Ускоряване на изграждането на пътна магистрала София – (Калотина). Това е най – кратката, най- бързата и вероятно дълго време единствена качествена връзка на България с Централна и Западна Европа. Освен това е и най- ефективният начин за приобщаване на българите от т.н. „западни покрайнини“.
  2. Довършване на скоростна Ж.П. връзка българо-сръбска граница – София – българо-турска граница. Това в европейски контекст ще означава довършване на последната отсечка от най – важната транспортна Ж.П. магистрала свързваща Европа с Близкия и Среден Изток и част от бъдещия „път на коприната“ до Китай.
  3. Довършване на магистрала „Струма“ в частта и през Кресненското дефиле и като част от регионалната връзка Атина – София – Букурещ.
  4. Стартиране на договаряне, проектиране и изграждане на магистрала между София и Букурещ. Това налага преоценка на трасето на магистрала „Хемус”, което да премине вместо между Бяла и Велико Търново, да премине непосредствено южно от Русе.
  5. Проектиране и изграждане на скоростна Ж.П. връзка и магистрала между Русе и Варна. Това трасе ще работи едновременно като втора част от магистрала „Хемус” и като най – кратка и ефективна връзка между Дунав (еврокоридор №7) и Черно море.
  6. Договаряне, проектиране и изграждане на Ж.П. връзка и скоростен път София – Скопие. Тази връзка е, както стратегическа от политическа гледна точка – подобряване на връзката между България и Македония, така и икономическа – важна част от еврокоридор №8 – връзката между Адриатическо и Черно море.
  7. Изграждане на скоростна Ж.П. връзка Елхово – Одрин и реконструкция на Ж.П. линията Карнобат – Синдел. Това е стратегическа линия между Турция, България, Румъния, Украйна и Балтийските републики или връзка между Мраморно море (Средиземно море) и Балтийско море.
  8. Реконструкция и разширение на пристанищата Бургас, Варна, Русе и Лом.
  9. Разработване и държавно промотиране на национални и регионални транспортни хъбове. Успоредно с развитието на регионалната европейска и трансконтинентална транспортна инфраструктура, следва да се определят и разработят проектно местата на разполагане на интермодални терминали, трансферни складове и транспортни бази. Това ще бъде допълнителна добавена стойност на използването на геостратегическото положение на България. Такива локации са София, Варна, Бургас, Русе, Лом, Стара Загора, Видин.
  10. Подкрепа на развитието на превозваческите, спедиторските и логистичните услуги.

Програма за Държавно Управление

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter