зона за мислещи хора

Трябва ли властта да хвърли бялата кърпа на политическия ринг?

Всяка власт, когато си въобрази, че е велика и безалтернативна, единствена и неповторима, започва да недолюбва науката. Това е една от бедите на нашия преход!

Николай Слатински

Свободното падане е такъв процес, при който каквото и да правиш, продължаваш да летиш надолу с все същото ускорение. Но това е обективната страна на въпроса. Субективната е, че те обзема чувството, че каквото и да правиш, все по-бързо и още, и още по-бързо летиш надолу. И това поражда все по-силна паника, създава усещането за нарастваща безпомощност, за ескалираща загуба на контрол върху процеса.

Плъзването към пропастта е друг пример за измамността на субективните усещания. Пропастта като че ли те омагьосва, мами, привлича, зове и на теб ти се струва, че колкото по-близо си до пропастта, толкова по-стремително се плъзгаш към нея. И това отново поражда все по-силна паника, създава усещането за нарастваща безпомощност, за ескалираща загуба на контрол върху процеса.

Един сериозен учен се бе изразил доста несериозно за подобни състояния на свободно падане и плъзване към пропастта. Той казва, че когато изпиеш 5 бири, хукваш към едното място и колкото по-бързо тичаш към него, толкова повече ти се иска вече да си стигнал до него.

Математически тези екстремални ситуации на пълна загуба на управляаемост на ситуацията, на умножаваща се истеричност и прогресиращо безсилие за овладяване на деструктивното развитие, се изразяват чрез качествено различен закон, на който се подчиняват сложните системи, а такива са и обществата.

Но тук не ми се ще да навлизам в теорията на хаоса и в теорията на катастрофите – красиви и омайващи съзнанието, спиращи дъха математически науки!

Всяка власт, когато си въобрази, че е велика и безалтернативна, единствена и неповторима, започва да недолюбва науката. Това е една от бедите на нашия преход!

Видя ли, че властта гледа с презрение на науката и слага недообразовани функционери и некомпетентни политкомисари да я управляват, вече мога да кажа, на базата на горчивия си опит, че властта боледува.

Винаги е лошо за една държава, когато властта боледува. А особено лошо е за една държава, когато боледувайки, властта изпада в описаните по-горе състояния.

Първото, което науката би посъветвала властта, която все по-малко се интересува от нея, е да се признае и да си признае състоянието на свободно падане, на плъзване към пропастта. След това да се положат усилия да се минимизират щетите. После, да се забави скоростта на свободното падане, на плъзгането към пропастта. Сетне, да се предприеме опит за някакво, дори нищожно възвръщане на управляемостта на процеса.

Ако нищо от горното не се получи, властта трябва да хвърли бялата кърпа на политическия ринг. Стига обаче да е все още отговорна и склонна поне в този момент да постави България мъничко над себе си.

Facebook

Бележка: Заглавието е на Анализи.bg

Тагове:

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни