зона за мислещи хора

арх. Петър Диков

Арх. Петър Диков е роден през 1953 г., женен, с две дъщери. В Националния център по териториално развитие е работил в продължение на 27 години. Ръководил е десетки проекти - за планове на Казанлък и Поморие, проучване за „Бизнес парк София“. Участвал е в изготвянето на общия устройствен план на София. Ръководител е на екипа за плана на Златни пясъци. С курорта се гордее и го смята за един от десетте най-добри в Европа. Проектирал е и хотелите „Адмирал“, „Хавана“, „Екселсиор“, „Перла“. От 2006 до 2016 г. е главен архитект на София. От 2017 г. арх. Петър Диков е Изпълнителен директор на Института за градско планиране.

ТЪПИ ЛИ СМЕ
НИЕ,
БЪЛГАРИТЕ?

Спомняте ли си, когато станахме свидетели на поредния скандал България – Европа на политическо ниво по повод изказването на датския евродепутат Могенс Камре, че датчаните са по-умни и по-способни от българите и румънците.

Когато пък се появи инсталацията Европа, в която България бе представена като „турска“ тоалетна (между другото до тогава не знаех, че клекалото се нарича турска тоалетна), си помислих, че колкото и да е унизителна тази асоциация, това е шега (или изкуство). Този случай обаче ми говори, че не става дума за прецедент, а за отношение. Което е лошо!

И точно защото се формира отношение, е добре не да се обиждаме, а да си помислим. И да поразсъждаваме.

Преди близо 20 години, в зората на новата българска демокрация, при мен като заместник-директор на Националния център по териториално развитие, започнаха да идват западни консултанти да ни дават акъл. По онова време държавата ни бе „рискова“, т.е. хонорарите бяха с „бонус“, а консултантите бяха два типа – или току-що завършили образованието си, или експерти след края на кариерата си. Не е много далеч от ума, че за такъв тип хора всяка развита държава обичайно се грижи да им осигурява допълнителни доходи.

Тези консултанти в първите два дни обикновено питаха, аз отговарях, а те старателно записваха. След това те започваха да ме обучават. И какво установих още след първите два-три цикъла. Че те говореха неща, които аз съм учил в първи курс, но с тон и убеждение, че те ми казват фундаментални истини, които аз не зная, но задължително трябва да науча.

Впоследствие преди такива срещи поръчвах да ме извикат „спешно“ десет минути след началото на срещата и оставях някой от служителите ми да слуша, да отговаря и да си губи времето.

Защо споделям всичко това? Защото дълги години не можех да разбера по каква причина тези хора ни смятат за много тъпи (а те очевидно ни приемаха за такива). После, когато опознах по-добре и техния свят (преди 90-а година нямах тази възможност) установих тяхното основание – при тях много бедни са или тези, които са много мързеливи, или които са много тъпи. Явно, когато идват тук, те се уверяват, че видимо ние не сме мързеливи – нито чакаме плод да падне от дървото, за да се нахраним, нито пък кибичим в някакво магазинче, за да се изхраним от дребен алъш-вериш.

Обаче като виждат колко сме бедни, вероятно някак естествено им се налага убеждението, че сме много тъпи.

И ние естествено се обиждаме. Защото приемаме оценката като лична – оценка на нашето персонално ниво на интелигентност. А в същност оценката е за интелигентността на колективното ни мислене. Също както „турската“ тоалетна не е белег на нашата лична, а на колективната ни хигиена и чистоплътност. Сигурно е трудно да се възприеме от тези наши приятели и неприятели на запад от нас, как един народ, излъчил едновременно и при мъжете, и при жените световен шампион по шахмат (мой познат ми разказваше за възхищението на висш американски чиновник от този факт), да показва толкова ниска колективна интелигентност.   Още    повече  – при   това   богатство    на   природа   и индивидуалности.   А   нас   бедността   ни прави   нещастни –   някакво изследване бе показало, че сме най-нещастните в Европа.

…Преди много години, още когато излизаше в. „Вечерни новини“, написах статия, която се казваше: „Българинът е бедстващ милионер“. Никъде в света няма човек със собственост, който да се оплаква, че е беден. Както това е у нас.

Трябва да свикнем, че в глобалния свят всеки се простира според чергата си. Имаме жилище, примерно 100 кв. м. по 1000 евро за квадрат – това са 100 хиляди евро. Ами след като си сам и възрастен, и не можеш да го поддържаш, замени го с по-малко и ще останат пари, да се плащат редовно консумативите.

И точно тук мисълта попада в политически капан. Проблемът на България е, че през последните 20 г. на всеки българин непрекъснато му се втълпява, че у нас всичко става безнаказано. И това е, уви, у цяло едно поколение.

Българинът знае, че каквото и да направи, няма наказание. И това съсипва цялата държава. Съсипва и редовия човек,  съсипва и  политиката,  и съдията,   и   полицая…   Абсолютно   всички.

Това   е   то   чувството   за безнаказаност. Примерно човек си кара раздрънкания Опел, гледа пред себе си мерцедес, S-класа, паркира срещу знака „Забранено!“. И си казва : „Щом той може,  защо  пък  аз  да  не  мога?“.  И  паркира до  него.  Това  е действителността за съжаление. И ако нещо не се промени в тази посока, язък ни за хубавия град, язък за държавата.

Българинът се съобразява с реда, когато вижда, че той е в сила за всички, когато няма компромис, но в момента, в който види и най-малката вратичка, през която може да заобиколя правилата безнаказано, изобщо не се замисля…

Според мен главната причина е десетките години на демагогия и лъжи и по време на т.нар. социализъм и по време на така наречения преход – липса на справедливост (всякаква), и най-вече очевадната липса на възмездие за нарушителите. И не можем да искаме от редовия гражданин да спазва правилата, когато пред него непрекъснато тече грубо погазване на тези и още много други писани и неписани правила и норми от най-високите нива на политическата, икономическата, пък ако ще и духовната върхушка (или така нареченият елит) на страната ни.

…Но ако се върна към западноевропейските ни приятели/неприятели, те вероятно не могат да разберат и как може в един български дом да е толкова чисто и подредено (нищо че не е много богато!), а на една българска улица, вътрешно-квартално пространство или дере да е такава отвратителна свинщина.

Може би са прави, че ни смятат за глупави. Ние всички (а не всеки по единично) си го определяме! И си го избираме. И защото може би точно изборите са белега на колективната интелигентност.

21 май 2009 г.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни