Фейсбук преля от щастие, щом от нейде си Търговският регистър се появи


E.лена Банова

Политическите пясъчни бури през последните седем дни попречиха на ситните, дребни камилчета на Елена Банова да видят всичко. Но видели, каквото видели. И то не така, както им се е искало на камиларите…

30 август

Парите и облагите са голям стимул за мълчание или дитирамби за интелектуалеца – било той писател, или професор по политология и социология… Това – заради един професорски панегирик, който четох преди малко…И не знам защо, в последните седмици във въздуха български бушуват само мислите на купените…Навярно, за да ни прережат и последните надеждици за някакви умни и сърцати неподкупни…

Йосиф Кобзон загуби битката с рака.Той се бори много години с врага си, не спря нито за ден да се чувства творец и син на родината си. И да не заравяме –през 2002 година той спаси 15 деца от смърт, като ги измоли от терористите, които бяха завзели Театралния център на Дубровка по време на мюзикъла „Норд-Ост“.

Поклон!

29 август

В един ден могат да се случат няколко показателни неща за българската журналистика:

  • един бивш журналист громи всеки, който не иска да мисли с радост, че известен български писател се е кротнал в един Надзорен съвет по строителство и ремонт на пътищата… А въпросният Надзорен съвет е на фирма, която поне едно десетилетие буквално изсмуква стотици милиони общонародни пари;
  • един новоназначен главен редактор публично заплашва екипа си и полуполицейската му снимка с прекия му работодател само навява много тъжни мисли за тотално скапаното дередже на българските „журналаи“….Чиято бройка се е увеличила очевидно с още един…
28 август

Симеон Сакскобургготски заплашвал да емигрира втори път… Бившият му бодигард не планира ли и той да замине в тази посока? И без това си има къщичка в Барселона.

Ало-о-о, някой от вас има ли в библиотеката си един шедьовър със заглавие „Ибо живяхме, Господи…“, сътворен от ФД? Само питам, искам да разбера кой е редакторът и кое е издателството…За тиража ми казаха, че е бил поне 100 хиляди… Изкупен!

София е един мирен град, с мирно население, което на всичкото отгоре има и доста силна нелегална антифашистка борба вътре в себе си… Но са я бастисали като нагледен пример за наказание…

Сега от сутрин до вечер възхваляваме Джон МакКейн – той пък отишъл да бомбардира и да позапалва с напалм живи хора във Виетнам… Ей така, за назидание, че не обичат САЩ…

Слава богу, че не всички българи признават паметника на американските летци-бомбардирали София и поубили доста-тотици софиянци…

Слава богу, че не всички българи сме съгласни, че Джон МакКейн е герой, а не убиец…

Имаше едно време един хит-роман: „Тя танцува само едно лято“. Скандинавски автор беше… Търговският регистър ме накара да си спомня заглавието…

Стефан Тафров да ти говори (БНР) за Джон Маккейн. Веднага замечтаваш за ушни тампони… И БНР за пореден път (с изключение на вчера) ни засипа със суперлативи за Еднозначния герой, който казвал винаги това, което мислел… Добре, че не направи това, което мислеше…..

Не знам колко са милионите, които казват, че този човек е получи присъдата си. За всичките си злини…..

27 август

Фейсбук започва да прелива от щастие… Само час след като Търговският регистър се появи от нейде си, един изпищя, че е придобил „Лукойл“, друг се похвали с ЧЕЗ, трети се видя магистрален собственик… Четвърти… пети… Аз кротко си чакам летището. Заплюла съм си го.

Не шофирам. Но когато чух, че един шофьор е строго охраняван в болницата и утре в болничната стая съдийски състав ще решава дали да е за постоянно в арест, защото се предполага, че е карал автобуса със 13 километра по-висока скорост (53 вместо 40),  заради което е причинил смъртта на 17 души…

Е, много се престарава българската прокуратура, много… И все едно, не може да затвори устата на специалистите, доказващи, че на това място има изключително небрежна настилка, която в дъждовно време удвоява опасността от катастрофите… Такава държава сме – мълчим при бясното препускане върху фактите и прикриване на престъпната небрежност…

Когато интелигенцията се оказва поголовно купена (с персонални заплати, участия в надзорни съвети, раздаване на грантове), тогава настъпва истинската народна трагедия. Хора, в трагедия сме!

26 август

Не разбрах, Нашичкият човек днес взе ли по някакъв повод думата… Скучно е някак, ако не се произнесе по нещо… Денят си минава възсиво… А то, когато по нещо се произнесе, гръм тресне, буря забушува… И тутакси се появи някое мило съобщение, че я до седмица-две, я до месец пада… Ей така се изтърколиха вече осем месеца от сегашната година…

Алеко си има специален ден и той е последната неделя на август. Едва когато човек се заслуша в речта на хората, разбира колко голяма духовност е имало в сърцето на Щастливеца, за да ни кара и днес да тръгваме за специална почит към Черни връх. Дългата „мравчена“ редица в двете посоки е все в името на Алеко… Благодаря на съдбата, че ми позволи и днес да си сложа моя малък знак пред барелефа му на върха!

Вляза ли във Фейсбук, тутакси – от три-четири дни – ме атакува реклама: „5 сантиметра по-голям пенис – научете как…“ Взема ли да пиша нов пост, тутакси пак същото – пет сантиметра повече… Ма, неща, бе… И така си ми е добре… Това някакво наказание ли ми е? Сума време ми предлагаха в мейла лекарство за простатата ми. Простатата изчезна, сега дойде ред на друга джаджа…

Тази нощ, в САЩ, от света си е отишъл един от най-лошите хора, които американското управление е изтиквало напред…Той има специален принос и за българските злини в последното десетилетие…За наша национална беда, намериха се страхливци от различни партийни формирования, които сляпо му изпълниха заповедите…

25 август

Като ме е загризала една мечта – да си купя снежнобял чаршаф, да му зашия по средата един червен кръст, пък да го нахлузя и да тръгна по улиците… Нека светът да се радва, нека види що е то тамплиер и има ли той почва у нас… Тамплиери ми се!

В процентно съотношение, ние сме държавата с най-много рицари сред населението – и в частност тамплиерите, а масоните ни в двете крила спокойно конкурират италианските си събратя… Ротарианците по неволя са малко по-назад, нямат благородно потекло…

Иначе, исторически, рицарите са стъпили на българска земя само два пъти – първият път, за да бъдат разбити и поунищожени от Калоян. Вторият път ги предвожда полското момче-крал Владислав Варненчик… Ватиканските историци пишат, че край Варна, в бой със селджукските турци, загива цветът на европейското рицарство…

А сега си представете кокошкарските ни „рицари“ и „рицарки“…

Днес проф. Овчаров ГО развежда из исторически обекти – културен екшън един вид. И още нещо наподобяващо – представата ни за слон, нахлуващ с стъкларски магазин… Кой разбрал, разбрал…

24 август

И БойкУ, и Търговският регистър ги няма…Още…

В сградата на СБЖ, на първи етаж, вече си имаме прекрасен кът за срещи, за приятелски разговори Кафе „Журналист“ Невероятен труд и творческа фантазия на приятеля, поета, барда, журналиста и изобщо дарения от Господ с талант Ивайло Диманов. Сега и душата на Клуба!

Facebook, 24 – 30 август

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter