зона за мислещи хора

Чувствителните хора се адаптират по-трудно към смяната на часа

Яна Костова е психолог с богат опит в сферата на психичното здраве. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Психология“ и магистърска степен по „Kлинична и консултативна психология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Провежда психологични косултации и психотерапевтични сесии насочени към адаптацията на деца със затруднения в общуването с връстниците, ранни и настоящи емоционални травми  и др.

 

Как смяната на часа влияе на ежедневния ни ритъм?

Смяната на лятното часово време първоначално се въвежда с цел спестяване на потреблението на електричество като се удължава активността  във време на дневна светлина. Тази промяна се използва най-вече в районите с умерен климат, където измененията между светлата и тъмната част на денонощията са значителни в зависимост от сезоните. Съществуват разногласия по отношение на влиянието на тази промяна върху човешкия организъм и човешката психика. Според резултатите от някои изследвания проведени от учени в Мюнхенския университет преместването на часа повлиява като нарушава възприятието и естествения синхрон на организма с редуването на деня и нощта, която е в зависимост от сезоните. Обикновено хората често по-трудно се адаптират към пролетната промяна на времето, тъй като фактически се губи час от денонощието и то от времето за почивка и сън – от тъмната част на денонощието. Естественият ни биологичен часовник работи ръка за ръка с природата и ако се изживява някакъв адаптационен стрес, то той се дължи именно на тази така да се кажи „кражба” от естественото дадено време за релакс, което ни е дадено с по-дългата нощ. Човешкият организъм и психика са изначално най-съвършения продукт на Майката природа и всяка неестествена намеса в натуралния му съюз с нея неизменно води до адаптационни предизвикателства. По-чувствителните натури, също така хората, които живеят активен социален живот, тези които поради натоварения си график трудно успяват да отделят време за сън и почивка, обичайно биха се адаптирали по-бавно и с подчертан дискомфорт.

Промяната през есента по-лесна ли е?

Преместването на стрелките през зимата с час назад не е такова изпитание за нашата издръжливост и крепкост като пролетната смяна. Когато губим един час, свикваме и се адаптираме по-безпроблемно, с по-малко дискомфорт и по-бързо.

Как да се справят чувствителните хора с тези промени?

Естествено е преходът от лятото към зимата, от топлото към студеното и от слънцето към мъглите да стресира организма на по-чувствителните хора. На тези, които по-трудно се приспособяват към каквито и да е промени ще им е нужно малко повечко време от класическата седмица.

В какво се изразява неразположението им?

Дължи се, както казах, на разминаването на физиологичния, природен, организмичен ритъм  на бодърстване и сън, който бива засегнат от наложения режим, произтичащ от смяната на часа. Когато режимът на организма по отношение на сън и бодърстване бива нарушен, дискомфортът у всички физиологични системи е налице. Но тук има нещо друго, аз мисля, че тази намеса не е чак толкова неестествена, както се спряга! Мисля, че пред всяка промяна стои предизвикателството на адаптацията, но все пак с настъпването на пролетта да бодърстваме в светлата час на деня с час повече е поначало естествено!

Какво се случва с психиката ни през различните сезони?

Пролетта е преходния сезон между зимата и лятото. В психологичен смисъл пролетта опитва отново да събуди у нас желанието за живот, за активност, за общуване и взаимообмен със света около нас, кани ни от интровертни да станем екстровертни, т.е. отворени и по-ориентирани към заобикалящият ни свят. Зимата пък ни кани да се свием в собствените си черупки, както прави и самата природа. Всичко, което се събужда за живот през пролетта, през зимата спи под земната почва и по хралупите. Всичко естествено и благотворно е винаги в безусловна взаимозависимост с проявленията на самата Майка природа. През пролетта цъфтят не само красивите дръвчета и цветове, но и нашите енергийни потенциали, нашите емоции биват по-еуфорични дори само заради събуждащият се свят около нас, готови сме да споделяме и да се свързваме. Това е естествената покана на природата през този сезон.

Разкажете ни за сезонните разстройства?

Най-често се говори за зимни и есенни афективни разстройства, каквато е депресията. Зимните разстройства, т.нар. „сезонни“, се свързват и с недостатъчното количество светлина, с която влизаме в контакт в студените дни и месеци. Сезонните афективни разстройства също така са небезобидна причина човек да изпита клинически значима депресия, която да повлияе на междуличностните им взаимоотношения, работните способности и да понижи осезаемо качеството на живот, което още повече  утежнява състоянието. Най-изявените симптоми на депресията са загуба на интерес и удоволствие от дейности, които обичайно са ни носили такова. Емоционалната реакция към обичайно приятни среда и събития е притъпена или липсва. Често се наблюдава загуба на апетит, събуждането е рано сутрин – 1-2 часа преди настъпване на обичайното време за това. Потиснатостта при депресията е по-изразена сутрин. Също така често се явява психо – телесна двигателна забавеност, за която често близките на депресивния съобщават. Понякога и поради понижения апетит се стига до загуба на тегло, около 5% на месец. Подчертана е липсата на каквото и да е либидо. Това са т.нар. соматични (телесни) симптоми на депресията. Психологичните симптоми се изразяват най-често в понижено настроение, загуба на интереси и способността за изживяване на радост и удоволствие, намаляване на енергията. Това, естествено, води да повишена уморяемост и спад на активността. Понякога страдащият от депресия се чувства силно уморен след минимално усилие. Други белези са нарушения на концентрацията и вниманието, понижение на самооценката и подчертана себенеувереност. Дори и при леки форми на депресия се наблюдават идеи за виновност и безполезност. Възприемането на бъдещето е равнодушно и по-скоро песимистично. Най-често мисли и действия за себеувреждане и самоубийство се появяват у страдащи от депресия. Както есента, така и пролетта е предизвикателство пред хора, които имат по снижени адаптационни ресурси и възможности като характерови и личностови модели на поведение и стратегии за  справяне. Тук спадат има огромен и неизброим спектър психологични причини и фактори, които са силно индивидуализирани. Животът на съвременният човек е огромно изпитание пред оцеляването, пред социалната или духовната  реализация и затова аз бих посъветвала всеки, който усети, че животът му дотяга прекомерно да потърси подкрепа и помощ от специалист.

Как да се справим с подобни състояния?

На първо място с позитивна нагласа и вяра в доброто! На второ с грижа към нуждите на тялото ни и духа ни. Грижата за хората които обичаме и за красотата и чистотата на отношенията ни е хапче срещу депресия. Движение, почивка, сън, общуване с приятели и изживяване на колкото може повече позитивни емоции, занимание с дейности, които носят наслада, повече сън от обикновеното, по-рано лягане, за да позволим на организмът да се адаптира, много движение – то дарява живот на тялото и ободрява духа, пълноценна чиста храна, повече усмивки. Да не подминаваме малките удоволствия, които ни предлага ежедневието, защото често те са, които ни спасяват от пренапрежението и отчаянието. Отдавайте им се  и се наслаждавайте! Здравият човек е хедонист! Бих посъветвала дори и при леко съмнение за депресивна симптоматика и картина страдащите да се обърнат към психолог или психотерапевт. При симптоми на страх, на панически пристъпи или неоснователни за самия човек пристъпи на страх, наложително е да се обърне към психолог и най-вече към психотерапевт, който да помогне да се излезе от този сценарий по-скоро. При пристъпи на тревожност или при хронично преживяване на чувство но безпокойство и тревожност отново нека човекът да потърси помощ от психотерапевт.

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни