Игра с огъня

Президентските избори в България се оказаха повратен момент за цялата политическа система. Политическата ситуация е нова. Свързана е с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното.
Така България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания. Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт.
Етническото напрежение, „мажоритарният популизъм“, конституционният екстремизъм, законодателните импровизации – това са част от рисковете на „играта с огъня“.

ГЕРБ в опит да повтори 2013 г.

Сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г. – временно оттегляне, несигурност и хората отново да ги потърсят. Въпросът е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка.

Обстоятелствата, които биха изиграли роля, са разнородни:
Геополитически: дали международният фактор ще подкрепя само Борисов, това далеч не може да бъде прието за сигурно.
Икономически: едрият бизнес – ролята му е ключова;
Конюнктурни: способността да се излъчат адекватни на обществените настроения послания. Това не се случи в хода на предизборната кампания.

Ето защо неизвестните пред ГЕРБ са повече от сигурните неща.

Следизборен тест за „Позитано”
В новата политическа ситуация ГЕРБ и БСП стават политически сили със сходна политическа тежест и значение. Но дали това равенство ще се превърне и в електорално?
Президентските избори показаха наличие на внушителен брой гласоподаватели, които не са твърдо против БСП и могат да я изберат. Но при едно важно условие: само при подходящи послания и кандидати. На частичните избори за кмет на „Младост“ например се видя, че едни и същи избиратели могат да пуснат бюлетина за Радев и против кандидата на БСП за кмет.
Въпросът е до каква степен БСП ще намери форми на отваряне към обществото и други политически среди.
Пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза; да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи; да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона „всички срещу БСП“.
Засега Нинова успява в рисковите начинания за консолидиране. Например по-малките леви формации изпаднаха в сериозна криза на идентичността след маневрите на БСП. Сега Нинова започва нова рискова игра с промени в самата БСП. Въпросът е дали ще улучи точната мяра.

Национализмът ли е новото нормално?

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от „крайнодесни“, „популисти“, дори „фашисти“ (както ги назовават либерални експерти и политици), в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция.
Във вътрешен план Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за „по-доброто лице на управлението“ за сметка на Цачева, че не са имали министри, с които да се компрометират.
Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс сякаш е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС – съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори.
Истината обаче е, че това беше третият пореден президентски вот, в който подкрепата на ДПС не е била решаваща за победата на съответния кандидат. Сега целта на ДПС е да докаже, че е решаващ фактор в идващия парламент.
ПФ направи умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство – не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата.

Източник: transmedia.bg