Явор Дачков стана неотличим от Тошо Тошев. Пише просташки, в десетката на пост-истината

Типичен пример е брутално нахалната и глупава бележка, която е написал за “Чернобил”…

ИВО ИНДЖОВ: Препоръчвам на всеки, който не е гледал „Чернобил“, да го направи!
Минисериалът “Чернобил” хваща за гърлото, защото показва с художествени средства пагубните дефекти на “мирния съветски атом” 

ВИКТОРИЯ ТИНТЕРОВА: Защо няма да гледам „Чернобил“
В свое оправдание ще кажа, че и руски филм за избиването на индианците или битката при Трафалгар, също не бих гледала

…пълна с откровени, евтини манипулации и очевидни неистини. Да изброя само някои:

1. Горбачов не е либерал, най-много при добро желание да бъде определен като социалдемократ.

2. Тогава го харесваха не само “либералите”, които съвсем не съществуваха в карикатурния вид, който Дачков им придава. Харесваше го Хелмут Кол, например. Хората, които тогава го харесваха в Западна Европа, Америка, Русия и Източна Европа по-късно се разслоиха по целия политически спектър, от ляво до дясно. Някои, като самия Явор, станаха продажни журналисти, та не можеш да ги определиш къде са.

3. Горбачов не е идеален в никакъв случай, но вината за мълчанието относно Чернобил далеч не е само негова. Той не е Сталин, и затова вината в много по-голяма степен е над-лична, размита между служби и институции, номенклатура и КГБ – показано във филма; тя произтича от самата инерция на съветската система, в която и Горбачов е участвал и с която не се справи, И която Путин възражда.

4. “Чернобил” не е слабо кино. Въобще няма да обяснявам защо. Тук нахалството на Дачков, предрешено като претенциозен вкус, личи най-ясно. А всъщност зад цялата работа прозира просто желание – или задача – да се плюе по “либералите”, по всеки възможен повод, безогледно, манипулативно, самозабравено.

Бездарно. Тъжно. И възмутително.

Източник: Фейсбук