Едва ли има нещо, което в своя живот Раковски да не е опитал на ползу роду – бил  е учител, хайдутувал, правил завери, легии, събирал старини, писал поезия и история…

Но с времето повече му харесало да преговаря с чужди правителства и консули. Злите езици – то  кое ли време минава без тях? – говорят, че си падал по салтанатите – да  мине през града, облечен по последна мода с файтона и с по една певачка на всяко коляно…

Срещите му с простия народ се свели до хъшовските кръчмарски изцепки. Десетината години, през които тактиката на революционната борба е подчинена на неговите идеи, показват, че султанът можеше да спи спокоен за Българско.

Съвсем друго е Левски. Макар да го водят продължител на делото на Раковски, той се различава коренно от него. Обикаля страната, събира хората и им говори на разбираем език, без излишна патетика. Цепи гроша на три и си брои изядените маслинки. Не търси контакти с чужди държави.
Защо припомням всичко това?

Днешната българска опозиция ми прилича по-скоро на Раковски. Въобще не искам да говоря за въртенето на опашка в посока на някои посолства… Мрънка, псува, ругае, ама от файтона. Е, поне певачки не са накацали по баджаците ѝ, но подозренията от някои особени стойки насочват електората да мисли, че това е оставено за по-късно. И някак си страхува да слезе от луксозното возило – сигурно мисли, че има много кал и ще си оцапа чизмите. И колкото и да шиба с камшика на езика управляващите, някак си се чувства една хладина към простия народ, която пък го кара да отвръща с неверие. Двете страни не могат да се срещнат и причина е високомерието на опозицията.

Драги кандидати за властта, вие не сте нито по-умни, нито по-качествени от Левски!

Слезте от мерцедесите, говорете, убеждавайте, давайте пример с извършено от вас добро!

Няма друг народ. Този е. Бил прост!? Отговорете защо е такъв – дали  някой от вас няма вина през тези 30 години за това рязко смъкване на нивото на образованието?… Или с работата при безумни условия на труд, които водят до оскотяване?…

Хубав, лош – това  е нашият народ. БЪЛГАРСКИЯТ. Какъвто и да е, той има едно неоспоримо качество: ражда Ивайло, Асен и Петър, Калоян, Паисий, Хитов и Тотю, Левски и Ботев… И пак ще го направи.

Престанете да оправдавате собствените си кусури с него! Повярвайте му!

Прочетено във фейсбук профила Андрея Илиев