Гроздовете на гнева
АННА ЗАРКОВА: Все още изборът е наш – той е личен и е сега – да бъдеш недоволен човек или непридирчива овца
Какъв ден е 2-ри септември?


Анна Заркова

Това е ден, определящ за живота ни с години напред.

В този ден стотина случайници – изпълзяли  като охлюви до върха на държавната власт – се събират в Парламента, за да си покажат рогцата. За да се подиграват с Конституцията на България.

Защо им е да го правят?

За да покажат на света, че ние, които сме ги пуснали във властта, докато сме зяпали в турските сериали, не само сме прости, ами сме по-прости от тях. И че сме по-страхливи и по-мекотели, и по-гузни, и не по-малко лакоми и мързеливи, и оцапани от тях – накратко: че ние сме стадо, а те са овчарите, които имат право да ни пасат, да вземат евросубсидии за ливадите, да ни натирват където си щат, да ни стрижат и доят.

Те искат да покажат също така на малцината честни, умни и образовани народни представители, че са си сбъркали мястото – че Народното събрание не е място за отговорно законодателство, а е развъдник за плужеци на корупционна храна, в който не лапаш ли, а роптаеш срещу лапачката, ще те оплюят и удавят в кал.

А ето и най-важното, което те искат да сторят на 2 септември – да си гласуват 5 месеца време, в което да превърнат и идните избори в шменти-капели.

Те искат, но народът дава. Все още изборът е наш – той е личен и е сега – да бъдеш недоволен човек или непридирчива овца.

Прочетено във фейсбук профила Анна Заркова

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter