Алжирският писател Буалем Сансал в интервю за „Фигаро”

Източник: Гласове

Превод от френски: Галя Дачкова

В красивата, богата и наивна Европа има нещо от митичната Агапия, пристан на мира и любовта, където злото не съществува, просто защото е отречено. Разбирайки все по-малко собствените си ценности, Европа създаде много принудителни механизми, за да отрече реалността и да живее в илюзията и щастливото подчинение, толкова скъпи на Ла Боеси. Това е много оруелско. Говори се за политическата коректност, но има и философска коректност, социална коректност, артистична коректност, журналистическа коректност и т.н. Това е смъртта на духа. Вследствие на което се формират легиони от ловки комисари, за да преследват онзи, който се е отклонил. Европа е красива, но и глупава”, разсъждава алжирският писател Буалем Сансал.

Буалем Сансал роден през 1949 година и е един най-известните алжирски писатели. В продължение на много години Сансал предупреждава за опасността от радикалния ислям. Неговият последен роман „2084“ е награден с наградата на Френската академия.

Той разказва, че през 2013 г., когато публикува книгата си Gouverner au nom d’Allah (Управление в името на Аллах), се е надявал да помогне на европейците да осъзнаят ислямистката опасност. “Едва ли съм преувеличил, когато им казах, че това ще бъде фатално за тях, защото отворените демократични общества могат да се борят срещу тероризма само в рамките на закона. Бързо се разочаровах – този предупредителен текст мина незабелязано, или се четеше като популяризиране на една далечна, екзотична реалност. В замяна на това, „2084”, публикувана два месеца преди атентатите от 13 ноември 2015 г. (в Париж – б. пр.), допринесе за изострянето на чувствителността.

Предвиждането на бъдещето, съновидението грабват една много чувствителна, интуитивна, реактивна, винаги достъпна част от мозъка”, продължава писателят. „Казват, че историята се повтаря. Стори ми се интересно да сравня миграционното явление, което е създало Америка, и това, което се случва днес в Европа. От ХVIII до ХХ в. непрекъснати потоци от милиони европейци са емигрирали в Америка и са се заселили там… в ущърб на местните жители, които са били изблъскани в периферията и частично изтребени. В Африка и Азия колонизацията се осъществява от армии, които превръщат туземците в работна ръка и предлагат земите им на мигранти, набирани в Европа. Веднъж заселили се, мигрантите са наречени заселници, а новите владения – колонии. Тогава това са славни имена, те препращат към изследване, приключение, триумф на европейската цивилизация, покръстване на „диваците”, пътешествие, екзотизъм”, разсъждава алжирският писател.

Според него днес се очертава обратното движение. “Непрекъснати потоци от мигранти, в по-голямата си част дошли от бившите европейски колонии, се втурват по пътищата, изправяйки се пред всякакви препятствия, за да достигнат Европа и да се разлеят в нея. Как да се квалифицира това ново явление, какво име да му се даде, каква форма ще приеме утре? Изглежда, че никой не може да каже. Страхът от думите ни прави безмълвни. Неспособни да обсъждат, в интерес на всички, европейците и мигрантите, които са се струпали по границите им или скитат в техните градове и села, живеят в неяснота и несигурност, гняв и неприязън. Климатът става все по-тягостен и разделя Европа. Някои страни се радикализират и предприемат изключителни мерки, други си препращат или разпределят мигрантите и се пазарят за сметката. Ако прибавим към миграционното уравнение пълзящата радикализация в предградията и призивите за джихад в Европа, отправяни от всички страни, имаме всички съставки на едно бъдещо бедствие”, предупреждава Буалем Сансал.

Според него в днешната мигрантска схема в Европа всички са губещи: европейските страни, които се тресат от броя на пристигащите (вследствие на грешката си да отворят широко вратите, създавайки притегляне, което вече нищо не може да спре), и страните, откъдето тръгват мигрантите, които се обезкървяват. Сега, когато „Ислямска държава” е към края си, сирийските мигранти ще могат да се върнат и да възстановят родината. Проблемът с африканските и магребските мигранти ще се задълбочава, защото техните страни са разрушени от ислямизма, корупцията и насилието на управляващите, добавя писателят.

По думите му, за онзи, който има достъп до днешната ислямска литература на арабски (книги, учебници, видеозаписи), няма никакво съмнение за завоевателния проект на политическия ислям. “Но времето на проекта е отминало, политическият ислям върви бързо, сега е време на изпълнение на неговата завоевателна програма. Издигането на няколко хиляди джамии в Еропа (видимата част от айсберга) за двайсетина години не е плод на случайността или на набожна треска, то е резултат от продължителна работа, в която участваха държави, институции, сдружения и стотици изтъкнати личности от ислямското гражданско общество. Шансовете за успех? Според ислямската литература победата е сигурна. Западът е хартиен тигър, той все още се съпротивлява, но е стар, износен, разделен, корумпиран, дава признаци на отпадналост. Той вече се опитва да преговаря, за да забави края и да запази дребните си навици на закостенял сладострастник”.

Триумфалните възвания на политическия ислям могат да се осъществят при две условия, продължава Сансал. Първото е, че политическият ислям да се отърси от тероризма, който дискредитира исляма. Второто е интегрирането на западната цивилизация в неговата мисловна схема. „При ислямистите има много разисквания в тази посока, като темата е: победата е сигурна, как да я конкретизираме и запазим, как и с кого да управляваме света и какво да правим с онези, които не се подчиняват?”, уточнява писателят.

„Германия е силното и слабото звено в Европа. Ако Германия отслабне, тя ще се разпадне, а заедно с нея и Европа; ако се засили, тя ще се върне към старите си мечти за господство. Тя стои точно по средата, в централното място и в ролята на регулатор, която бащите основателки на Европа са й определили. Но се усеща, че страда от своите противоречия, старите, които все още я измъчват, и новите, които не разбира. В напрегнатите й връзки с Турция, чиято история също се колебае между имперската мечта и страха от изпадане, кристализира опозицията Запад – ислям”, изтъква Буалем Сансал.

„Да, Европа се страхува от ислямизма, тя е готова да му отстъпи всичко, да запуши устата си. Да промени речника си, например”, добавя писателят.

Според него атентатът в парижката зала „Батаклан” през ноември 2015 г. е първият военен акт на ислямизма срещу Франция и Европа. „Това не беше краткосрочен тероризъм, а година I на джихад на европейските ислямисти. „Батаклан” вече не е име на концертна зала, а на митична битка, както битката при Бадр, първата победоносна битка на Мохамед срещу идолопоклонниците в Мека. Бедният Франсоа Оланд не разбра, че трябва да умъртви в самото начало символиката на този акт. С хленченето си под дъжда той създаде на Франция образа на една победена страна”, заключава Буалем Сансал.

Заглавието е на Анализи.bg