Снимка БГНЕС: Борис Бонев – Системата ни убива или системата ни я бива?

Два поредни дни по телевизора гледам и слушам общинския съветник Борис Бонев, „Спаси София“ с негови мисли, идеи, констатации, критики и мъдри разсъждения…

Първо се изказа компетентно за паркирането и синята зона. Не трябвало да се вдига цената, а трябвало да удължи времето до късно вечерта и да се включи и неделята. Защото, виждате ли, живеещите в центъра като се приберат вечер нямало къде да паркират. Това ме връща години назад, когато имаше протести срещу заплащането на стикери от собствениците на жилища в центъра. Една руса жена бе особено агресивна и като водач на протестиращите идваше при мен да ми обяснява каква несправедливост е да се искат пари от собствениците – това  дори можело да се определи като рекет – за  да могат да паркират и то без да им е осигурено точното паркомясто.

Тогава ѝ обясних, че като си е купила апартамент в центъра, никъде не пише, че си е купила и част от улицата

Улицата е колкото нейна собственост, толкова и собственост на живеещите в Люлин или в Обеля софиянци. И стоте лева на година, които плаща са най-символичното, което може да поиска общината. Понеже винаги трябва да сравним и как го правят по на запад от нас, да обясня и това – цените на синята зона там са значително по-високи, а живеещите в центъра обикновено си прибират автомобилите в подземни паркинги във вътрешните дворове или публични паркинги под улиците и площадите.

В центъра на София има много възможности, но нашата българска невъзможност да действаме като общност…

Опитвал съм се да събера собственици на имотите във вътрешно-кварталните пространства, за да се организират за изграждане на подземни паркинги – мисия невъзможна. Прибавете и нашето нежелание да плащаме за паркиране: защо ще инвестирам тридесет хиляди лева за подземно паркомясто във вътрешно-квартално пространство, като това са пари за 300 години стикери за улицата?  Всичко това не позволява да има такива решения – автомобилите под земята, а пешеходците и велосипедистите на улицата.

Тук му е мястото да спомена, че в центъра има и 14 влезли в сила подробни устройствени планове за публични подземни паркинги…

Другата мъдра идея на общинския съветник е да няма безплатни места за паркиране на администрацията. Уважаемият съветник може да види проекта за Наредба за паркирането от 2007 г. – единствената  от четирите наредби, които заложихме в Закона за устройство и застрояване на столична община и която и до сега не е приета.

Там бяхме предвидили да няма не само безплатни, но и платени абонаментно паркоместа. И то не заради доходите на общината, а заради равните права на всички граждани върху публичната общинска собственост. Единственото изключение бе за по три места за министерство и по две места за посолство. Срещу това се обяви цялата държавна и общинска администрация, както и всички банки и големи фирми, ползващи значителен брой безплатни или абонаментно платени паркоместа в центъра. И по тази причина Наредбата не мина. С последното изменение на ЗУЗСО Наредбата изчезна и като изискване на Закона.

Господин Бонев между другото каза „…пускаме метрото до края на годината…“. С това заявление в първо лице множествено число той се приобщи скромно към дългогодишните усилия на много екипи на Столична община за реализиране на този стратегически за София проект. И още по-скромно отбеляза, че „Спаси София“ започнала като „Спаси метрото“ и поради това се случила третата метролиния. И вече метрото работело като система.

По този повод искам да припомня как „Спаси метрото“ спасяваше метрото

През 2011 г. започнахме работа по третия метродиаметър и проектът бе предвиден по схемата от 1976 г. – бул. „Цар Борис ІІІ“ – центъра – бул. „Ботевградско шосе“. Идеята бе по бул. „Цар Борис ІІІ“ до Пирогов да бъде наземно по сегашното трамвайно трасе, след това тунелно под центъра и след Подуене наземно по трамвайното трасе по бул. „Ботевградско шосе“ с метро депо във Враждебна върху държавен терен до летището.

Разчетите за стойността на това трасе бяха за около 500 милиона евро –сума, за която България можеше да защити за еврофинансиране над 80 % за предстоящия нов програмен период – 2013-2020 г.

Спасителите на метрото оспорваха наземната част и настояваха цялото трасе да бъде класическо метро (подземно)

Включително убеждаваха хората, живеещи по бул. „Цар Борис ІІІ“, да протестират срещу наземното решение, което щяло да направи живота им ад….

Доводите за увеличаване с това решение на стойността до около един милиард евро – сума, която бе невъзможно да се договори за еврофинансиране – и, че това може изобщо да провали изграждането на третия метродиаметър, за тях бяха несъстоятелни.

Но не мога да не призная, че заради тяхната упорита настойчивост, комбинирана със заплаха за протести и финансова невъзможност да се изпълнят техните искания, ние започнахме да мислим за изцяло друго трасе. Като основен довод за това бе и фактът, че в София има три истински скоростни трамвайни трасета – по бул. „Цар Борис ІІІ“, по бул. „България“ и по бул. „Ботевградско шосе“. И ние заради схемата от 1976 г. щяхме да затрием две от тях, за да ги заменим с многократно по-скъпото подземно метро, ефектът от което за частта от трамвайните трасета щеше да е минимален.

И поради това разработихме изцяло ново трасе, което освен всичко е много по-ефективно – обслужва  един много ощетен в транспортно отношение голям столичен квартал – „Овча  купел“, както и квартали, които са с голяма гъстота на обитаване като кв. „Хаджи Димитър и кв. „Левски-Г“.

И в това решение „Спаси метрото“ и „Спаси София“ нямат никакво участие!

Именно това трасе се реализира сега. От първия вариант останаха само влаковете с токовземане с пантограф, а не с трета релса. Но това е шанс трета метролиния да продължи наземно към Кремиковци, когато селото и бившия металургичен комбинат станат Софийския Бевърли хилс и новото Софийско сити.

В понеделник г-н Бонев гостува и в телевизия Блумберг. Темата бе „Визия за София“. Трябва да призная, че внимателно следя тази скъпа и видимо важна разработка и не разбирам с какво помага на София. Сигурно защото не разбирам от новото и модерното. От него разбрах обаче, че във визията има много полезна информация и много ценни предложения – къде да се направят бус ленти и велоалеи. И Визията щяла да бъде основа за изцяло нов Общ устройствен план. Защото сега имало много документи, но нямало програма за реализация. Само за уточнение – програмата за реализация е бюджета на Столична община, който се гласува от общинския съвет, на който и той е член сега. И няма нужда да обяснява, че представлявал 50 хиляди софиянци, защото в момента е само една шейсет и първа част от СОС. Не коментирам, че именно той „изгори“ повече от четиридесет хиляди гласа и осигури мнозинството в Общинския съвет, което сега без проблеми управлява.
Новата мъдра идея, която сподели е, че трябва да се увеличи таксата за строително разрешение – в  Белград било 400 лева за кв. метър. Когато се обявяват такива революционни идеи, е добре да познава историята на проблема. И да знае би ли могло изобщо и как би могло да се случи.

А може би знае историята….но не я познава…

Сегашната такса между 6 и 14 лв. на кв. метър в зависимост от зоната е приета по мой доклад – всъщност  доклад на кмета Борисов, но подготвен от мен през 2006 г. Тогава общинските съветници, за да създават трудности на новия кмет, бяха взели решение докладите от администрацията да се внасят само от негово име.

Дотогава таксата беше 68 стотинки

Моята теза бе, че строителното разрешение не е просто услуга – то е един вид договор между общината и инвеститора – той може да строи, а общината се задължава да осигури функционирането на неговия обект.
Промяната бе приета с мълчаливото недоволство на предприемачите. Следващата година, вече с мой доклад, таксата бе увеличена с още 50 % – от 8 до 21 лв. Това вече явно им дойде в повече и те оспорваха решението в съда и съдът го отмени. Само че тогава предложението бе таксите да се събират в специален фонд „Благоустройство“ и да се използват единствено за градоустройствено проектиране и благоустройствени дейности. Фонд се оказа, че не може да има и парите отиват в общия кюп и се изразходват по пера спрямо приетия бюджет.

И тогава, а и сега вероятно, предприемачите ще питат „като платим висока такса, общината ще ни осигури ли веднага канал, вода, улица, осветление, трафопост, ток и т.н. Ако сме честни, трябва да им кажем, че след като толкова години печалбите са отивали при тях, а задълженията при общината, няма как да стане веднага. Освен това основно правило е, че такива стъпки се предприемат, когато строителството и икономиката са в подем – както бе през 2006 – 2008 г. Сега, когато не е ясно изобщо как ще се развива пазарът в строителството и строителите имат и ще имат куп проблеми, лансирането на такава идея изглежда като

Груба политическа грешка…..Или провокация…..

В трета си телевизионна изява за два дни г-н Бонев пламенно защитава двупосочното движение по бул. „Фритьоф Нансен“ и иронизира протестиращите. Нека припомня фактите и по този въпрос:

С решение на Общинския съвет от 08.11.2012 г. по мой доклад транспортния проблем в тази част на София се решаваше комплексно – спиране на трамвай № 6, освобождаване на връзката от тунела към НДК за автомобилно движение, нова връзка на трамвая по бул. „Христо Ботев“ със бул. „Скобелев“ и НДК, реконструкция на кръстовището на Петте кьошета, развитие на тролейбусен маршрут по бул. „Черни връх“, бул. „Арсеналски“ и ул. „Бяла Черква“ и свързаното с това двупосочно движение по бул. „Фритьоф Нансен“.

„Спаси София“ организираха протести срещу спирането на трамвай № 6, с което забавиха реализацията с шест години. Все пак това се случи, изгради се и тролейбусния маршрут и така стана необходимо да се осъществи двупосочно движение по бул. „Фритьоф Нансен“. Група „Град“ и „Спаси София“ още правят ялови напъни да решат проблема бул. „Скобелев“ – Петте кьошета, а сега Борис Бонев се бори и иронизира протестите на гражданите срещу двупосочното движение по бул. „Фритьоф Нансен“… Иначе, те са за комплексните решения, не за работата на парче…

Впрочем къде ли изчезна „Група Град“?….

Във финала имам няколко съвета към г-н Бонев.

Преди бях „любим“ персонаж за критики и протести на “Спаси София” и “Група Град”, даже все още се сещат за „бившия главен архитект на София“ да ме понахранят както казват младежите – скоро г-н Бонев заяви, че с моя заповед (?) съм направил паркинга на площад „Света Неделя“. Сега обаче съм вече само един независим архитект, от който нищо не зависи, така че мога да си позволя да давам съвети….

Ето ги и съветите:
– Спазвай деветата божия заповед;
– Препрочитай си всяка седмица „Ефектът на Дънинг –Крюгер“;
– Когато лансираш чужди идеи, кажи кой е авторът им;
– Ако идеите са твои, обоснови ги и докажи, че знаеш как да се случат, а не ги свеждай като истина свише;
– Не се занимавай с неща, които не разбираш и се постарай да разбереш нещата, с които се занимаваш;
Иначе по принцип новото е по-добре от старото… Казвам го въпреки че съм вече супер стар и напреко на народните поговорки…

Прочетено във фейсбук профила Petar Ivanov Dikov